Сливенският край от древни времена е привлекателен за хората.
За това свидетелстват откритите каменна брадва, ръждясали пирони, късчета въглени, кости от домашни животни, находки, характерни за пещерен култ у тракийските племена в пещерата “Змееви дупки”. Вероятно от времето на Римското владичество са изкопите със следи от желязна и медна руда, каменните калъпи за отливане на бронзови брадви в околността на втората по-малка пещера – “Горни Змееви дупки”. Свидетелство за заселища са и останки от крепости, наблюдателници, пътища от времето на римското владичество и началото на Българската държава.
Открити са няколко исторически пласта, отнасящи се към различни епохи. Намерени са оръдия на труда, старогръцки надписи, говорещи за съществуването на емпорион и светилище с храм на Зевс. В по-късен период са открити печат на княз Борис и административна сграда в археологическия резерват “Туида” .
През 1153 година за първи път се споменава името на град Сливен (Истлифунос). Описан е като културен център с богат духовен живот. По време на Второто Българско царство в околностите му са били съградени манастири, черкви, параклиси, аязма.
Днес на територията на Природен парк “Сините камъни” могат да се видят много руини: Маричино и Маринино градища, параклис “Св. 40- мъченици”, манастира “Св. Спас”, по предание известен и като “Св.Константин и Елена”. Ясни следи има от аязмото в м. Селището, наречено “Св.Тодор”, от крепостта с кюпя над Моллова кория, от стария Римски път и други.
От Сливен е поела дългия си път текстилната индустрия. През 1834 година Добри Желязков - Фабрикаджията изгражда в дефилето на Селишка река първата в България фабрика за сукно. На територията на парка по реките Асеновска, Манастирска и Новоселска все още съществуват и работят около 20 бари, които са част от изградената за първи път на Балканите система (ХVІІ – ХІХ век) от бари, тепавици, воденици.
Тук са били най-добрите майстори тюфекчии (занимаващи се с пушкaрство), макасчии (изработвали ножове), казанджии, златари, терзии.
Сините камъни са център на хайдушкото движение. Рядко има дол, извор или местност, по които да не са бродили народните закрилници Таню войвода, Добри войвода, Никола Аджема, Панайот Хитов, Хаджи Димитър, възпети в народното творчество. Местностите Кушбунар, Харамията, Джендема, Даула са били убежище, място за сбор и полагане на клетва.
Сините камъни и Сливен се свързват и с традиционните празници като: празникът на конете – Тодоров ден, наречен още Конски великден, Еньовден – ден, в който се берат билки още при изгрев слънце, Великденски дни, в които се шарят яйца и показват местни обичаи в къщата-музей на Сливенския бит от ХІХ и началото на ХХ век, с ежегодния събор в местността Карандила на каракачаните в България и техните гости от Балканските страни.
Интерес представляват и:
- църквите “Св. София”, за чието съществуване се споменава в средата на ХVІІ век, “Св. Димитър” – строена от майстори на Брациговската школа, “Св. Николай Чудотворец” и “Св. Богородица”
- картинните галерии: “Димитър Добрович”, “Сирак Скитник”, “Добри Добрев”, “Май”, в Клуба на културните дейци
- съхранените обичаи и празници – Коледуване, Нова година с обичая Сурваки, Трифон Зарезан, Гергьовден.