дивителен и разнообразен е светът на микро- и макромицетите. Те заемат особено място в природата. Срещат се навсякъде във въздуха, водата, почвата, гората, степта, пустинята, блатата, тундрата, в дома, в градините, в различните постройки.
Част от гъбите са ядливи. Много от тях са източници на анти-биотични, противоракови и други вещества. Голямо е разнообразието и в Природен парк “Сините камъни”.
Изследванията, правени в района на парка, които и сега продължават, показват , че от гъбите – едни от най-древните обитатели на Земята, са разпространени 209 вида от класовете Торбести (Ascomicetes) и Базидиеви (Basidiomicetes), отнасящи се към 11 разреда и 35 семейства. От Клас Торбести са установени 3 разреда и 3 семейства, а от Клас Базидиеви – 8 разреда и 32 семейства. Най-богати са родовете на сем. Polyporaceae (25,5%), сем. Tricholomataceae (11,7%), сем.Boletaceae (5,3%).
По екологотрофични групи установените макромицети са разпределени както следва:
сапрофити на дървесина – 43%
микосимиотрофи – 29%
хумусови сапрофити – 16%
паразити по дървесни видове – 9%
сапрофити в горска постилка – 4%
копротрофи – 3%
Най-много видове – 96 се срещат в буковите съобщества, следват ги тези в смесените широколистни гори с преобладание на дъб (51 вида) и тези в смесените дъбово-буково – габърови с участие на бор и топола (45 вида).
Могат да се видят сърнела (Macrolepiota procera), кладница (Pleurotus ostreatus), воняща гълъбка (Russula foentens), зърнеста масловка (Suilus granulatus), борова манатарка (Boletus pinophillus) и др.
Голямо изобилие в парка има на Pachykytospora tuberculosa, рядко срещана в България. Като редки се считат и Agaricus pseudopratensis и Boletus dupanii.