GPS/GSM проследяването и фотокапанът уловиха един и същ момент от полета на белоглавия лешояд XA над площадката за подхранване в м. Калешница (Чуката)

Изключително любопитно наблюдение, съчетаващо визуална регистрация от фотокапан и телеметрични данни от GPS/GSM предавател, направи мониторинговият екип на 15 октомври на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Калешница (Чуката). Случаят се отличава с изключително малкия интервал между двете регистрации – едва 28 секунди, и с възможността по независими източници на информация да се установи присъствието на конкретен, индивидуално разпознаваем белоглав лешояд непосредствено над площадката. Всичко започва с една снимка, направена по съвсем друга причина. В хода на ежедневния преглед на изображенията от фотокапана експертите попадат на кадър от серия, заснета в момент, когато на площадката се хранят гарвани. Движенията на птиците задействат автоматичния механизъм за заснемане и фотокапанът регистрира поредица от изображения. На един от кадрите обаче в небето се откроява особен силует, който привлича вниманието на мониторинговия екип. Първоначалното предположение е, че става дума за белоглав лешояд (Gyps fulvus), прелитащ непосредствено над площадката. Сам по себе си този силует поставя въпрос, на който само изображението не позволява да се отговори с достатъчна сигурност: дали действително е белоглав лешояд и, ако е така, може ли присъствието му да бъде потвърдено чрез наличните данни за проследяваните птици. Следва съпоставка с данните от GPS/GSM проследяването. За да провери наблюдението, екипът извършва подробен анализ на информацията в контролния панел за проследяване на птици, оборудвани с GPS/GSM предаватели. Тези устройства позволяват да се проследява пространственото движение на индивидуално маркирани птици чрез последователни GPS фиксации – регистрации на географското им местоположение в определени моменти. Наред с координатите системата предоставя и други данни, сред които и информация за скоростта на движение на птицата, когато е в полет. Важно е да се уточни, че предавателите не регистрират непременно местоположението на птицата във всяка секунда. Те работят с предварително зададен график за събиране на данни, който определя през какъв интервал устройството да извършва поредната фиксация. Честотата на тези регистрации може да се различава при отделните устройства и според конкретните настройки. Затова телеметричните данни представляват поредица от отделни пространствени и времеви точки, чрез които се проследява движението на птицата. При анализа на контролния панел екипът установява, че в района на площадката действително се е намирал белоглав лешояд с GPS/GSM предавател и жълта крилна марка с черен идентификационен код „XA“. Птицата е добре познат представител на местната колония на белоглавите лешояди, чиито движения се проследяват от мониторинговия екип. В конкретния случай настройката на предавателя на XA за 15 октомври е предвиждала набиране на данни през интервал от 10 минути. Това означава, че при нормалното функциониране на устройството се очаква последователните фиксации да бъдат разделени приблизително от този период, а не да предоставят непрекъснат запис на всяко движение. Между две фиксации птицата може да измине значително разстояние, да промени посоката си или да премине през определен район, без всяко нейно движение да бъде отделно регистрирано. Именно тук се крие една от особеностите на настоящото наблюдение: фотокапанът и предавателят работят независимо един от друг, по различен принцип и с различна периодичност. Фотокапанът се задейства от движение в обсега си, докато GPS/GSM устройството събира данни според предварително зададен график. Двете системи не са синхронизирани помежду си и не е необходимо да регистрират едно и също събитие едновременно. Ето защо възможността записите им да съвпаднат толкова близко във времето и пространството е особено интересна. В последствие данните разкриват конкретния индивид и точната времева последователност. Съпоставянето на данните разкрива забележително близко съвпадение между телеметричната регистрация и фотокапанния кадър. В 11:09:50 ч. предавателят на XA подава поредната GPS фиксация. Регистрираните координати поставят птицата в района непосредствено над площадката за подхранване, а отчетената скорост от 33 km/h показва, че в този момент тя е била в движение. Данните са съвместими с прелитане над обекта. Само 28 секунди по-късно, в 11:10:18 ч., фотокапанът заснема следващ кадър от серията, задействана от движенията на хранещите се гарвани. В небето на изображението присъства и силуетът на прелитащата птица, забелязан впоследствие от експертите. Така случайно задействаният от гарваните фотокапан се оказва насочен към събитие, което може да бъде съпоставено с телеметричните данни за конкретен белоглав лешояд, регистриран в същия район само 28 секунди по-рано. Не става дума просто за две регистрации на птици в рамките на един ден, а за изключително близко съвпадение между визуален кадър и GPS фиксация, които взаимно допълват информацията за присъствието на XA. Защо случаят е толкова рядък и ценен за мониторинга? Причината не е единствено в малкия времеви интервал. Значение има съчетанието на няколко обстоятелства, които трудно могат да бъдат предвидени или планирани предварително. От една страна, GPS/GSM предавателят регистрира местоположението на птицата през 10 минути, а не непрекъснато. От друга страна, фотокапанът не заснема целенасочено прелитащия лешояд, а е задействан от движението на други птици на площадката. Въпреки това двата независими метода регистрират събития, които се оказват свързани в рамките на едва 28 секунди и в непосредствено съседно пространство. Това прави наблюдението особено ценно от методологична гледна точка. Телеметричните данни предоставят информация за местоположението и движението на индивидуално разпознаваемата птица, докато фотокапанът добавя визуален контекст към случилото се. Съпоставянето на двата източника позволява много по-прецизна интерпретация на наблюдението, отколкото би била възможна при използването само на единия от тях. В допълнение, данните от предавателя показват, че и в часовете около обяд XA отново е летял над площадката. Регистрирана е и фиксация без отчетена скорост, което е съвместимо с престой на птицата на място непосредствено до обекта. Тези допълнителни регистрации разширяват времевия контекст на наблюдението и показват, че присъствието на лешояда в района не се ограничава единствено до момента на фотокапанния кадър. За мониторинговия екип това е и обнадеждаваща природозащитна новина. Прелитането на XA непосредствено над площадката, както и данните за последващото му присъствие в близост до нея, са показателни за проявен интерес към района и наличния хранителен ресурс. Макар конкретният кадър да не документира хранене на лешояда, регистрираното поведение е положителен сигнал и основание да се очакват последващи посещения от целевите видове. Случаят с белоглавия лешояд XA показва колко важни са системният преглед на фотокапанните изображения и подробният анализ на телеметричните данни. Понякога именно съпоставянето на две независими регистрации, направени по различен начин и с различна периодичност, разкрива информация, която иначе би останала незабелязана. Мониторинговият екип продължава да прилага комплексен подход за оценка на функционалността на площадката за подхранване, като използва наличните технически средства за проследяване, проверка и документиране на присъствието на птиците. Целта е всяко значимо наблюдение да бъде своевременно установено, анализирано и включено в цялостната оценка на използването на обекта от защитените видове. Подхранването на площадката в местността Калешница (Чуката), разположена в землището на с. Ичера, община Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000