Заповед_на_основание_чл._7а,_ал._2_във_връзка_с_ал.1_от_Закона_за_държавния_служител

Полевият камп се проведе в рамките на проект „Живот за брадатия лешояд“ (Bearded Vulture LIFE, №101113869 LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE), който обединява усилията на 8 партньора от 3 европейски държави.

Нашата цел беше да запознаем младите участници с лешоядите – тяхната важна роля за природата, значението им за екосистемите и основните заплахи, пред които са изправени тези забележителни птици.

Първата част от срещата ни премина по горски маршрут до адаптационната волиера за лешояди в местност Дългия рът (Каракютук). Там младите спортисти имаха възможност да наблюдават отблизо лешоядите, настанени в съоръжението, и да научат повече за неговата роля в природозащитните дейности.

След това служители на парковата дирекция проведоха беседа, по време на която разказаха за особеностите и предизвикателствата при завръщането на лешоядите в България, както и за най-новите дейности и резултати по проекта за опазване на брадатия лешояд.

А най-хубавото? Въпросите не спираха! Любопитството и интересът на младите спортисти показаха, че когато природата бъде представена по интересен и достъпен начин, тя лесно се превръща в вдъхновение.

Защото опазването на природата започва с познаването ѝ.

#BeardedVultureLIFE #LIFEbiodiveristy #LIFEproject #LIFEprogramme

Официален сайт на проекта „Живот за брадатия лешояд“ -  https://vultureslife.greenbalkans.org/

On 26 August, the Directorate of Blue Stones Nature Park organised a field camp with the participation of the Sport Club of Acrobatics “Stefan Danchev” – Sliven, bringing together young and curious athletes.

The field camp was held within the framework of the “Bearded Vulture LIFE” project (Project No. 101113869 LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE), which brings together the efforts of 8 partners from 3 European countries.

Our goal was to introduce the young participants to vultures, their important role in nature and ecosystems, as well as the main threats facing these remarkable birds.

The first part of the camp took the group along a forest trail to the vulture adaptation aviary in the Dalgiya Rat (Karakyutuk) locality. There, the young athletes had the opportunity to observe the vultures housed in the facility and learn more about its role in conservation activities.

The visit continued with an informative talk led by staff of the Park Directorate. The participants learned about the specific challenges and conservation efforts related to the return of vultures to Bulgaria, as well as the latest activities and developments within the Bearded Vulture LIFE project.

And the best part? The questions just kept coming! The curiosity and enthusiasm of the young athletes showed that when nature is presented in an engaging and accessible way, it can become a true source of inspiration.

Because protecting nature begins with getting to know it.

#BeardedVultureLIFE #LIFEbiodiveristy #LIFEproject #LIFEprogramme

Official website of the “Bearded Vulture LIFE” project - https://vultureslife.greenbalkans.org/

Заповед_чл.7_ЗДСЛ

Новото превозно средство ще се използва при транспортирането и доставянето на странични животински продукти (СЖП) до площадката за подхранване в местността Калешница (Чуката). Автомобилът предоставя по-добри възможности за безопасно, организирано и ефективно транспортиране на необходимия хранителен ресурс до отдалечената площадка и ще подпомогне регулярното изпълнение на подхранванията в рамките на проекта.

Осигуряването на надежден транспорт е важна част от цялостната организация на подхранванията. Доставянето на СЖП до площадката за подхранване в местността Калешница (Чуката) включва последователност от действия – осигуряване на подходящ хранителен ресурс, приемането и необходимото документиране, транспортирането му и поставянето му на определеното място за подхранване. Новият автомобил ще улесни извършването на тези дейности и ще създаде по-добри условия за тяхното редовно и безопасно изпълнение.

Подхранването е важен инструмент за подпомагане на популациите на лешоядните птици. Трите целеви вида по проекта – черен лешояд (Aegypius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus) и египетски лешояд (Neophron percnopterus) – са тясно свързани с наличието на животинска мърша като хранителен ресурс. В съвременните условия обаче естествено достъпната храна за мършоядните птици е значително по-ограничена. Промените в животновъдството, концентрацията на животните в големи стопанства и организираното обезвреждане на труповете намаляват възможностите на птиците да намират достатъчно безопасна храна в природата.

Именно тук се състои и основното значение на площадката за подхранване в местността Калешница (Чуката). Чрез регулярното предоставяне на подходящ хранителен ресурс се създава предвидима и контролирана хранителна база, която подпомага птиците и същевременно намалява риска те да търсят храна в потенциално опасни или неподходящи места.

Подобни мерки са особено важни за видове с висока природозащитна стойност. Лешоядите изпълняват ключова екологична функция, като се хранят с трупове и остатъци от животни и по този начин участват в естественото преработване на органичната материя. Като част от природните екосистеми те допринасят за поддържането на естествения баланс и ограничаването на натрупването на животински останки в околната среда.

Проектът „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици в изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000 на територията на Специална защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, землище на с. Ичера, община Сливен“ се изпълнява от Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г.

Основната цел на проекта е подобряване на природозащитното състояние на черния, белоглавия и египетския лешояд чрез извършване на подхранвания на съществуващата площадка в местността Калешница (Чуката). Проектът е с продължителност четири години – от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г., като подхранванията са основната практическа дейност, чрез която се подпомагат целевите видове.

Закупуването на новия автомобил е важна стъпка за обезпечаването на тази дейност. Той ще позволи по-ефективна организация на транспорта на СЖП и ще подпомогне екипа при редовното обслужване на площадката за подхранване в местността Калешница (Чуката) през целия период на изпълнение на проекта.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

При наблюдението птиците използваха района около площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), като значителна част от тях бяха накацали върху специализираната адаптационна волиера, разположена в непосредствена близост до площадката. Събирането на толкова голям брой белоглави лешояди на едно място показва, че птиците активно посещават и използват тази хранителна база.

Белоглавият лешояд е едра дневна граблива птица, която се храни основно с мърша. Благодарение на отличното си зрение той може да открива останки от умрели животни от значителна височина. Когато един лешояд открие храна, към него обикновено се присъединяват и други птици, което обяснява характерните големи струпвания около местата за хранене.

Макар често да не предизвикват положителни асоциации у хората, лешоядите имат изключително важна роля в природата. Те са естествените санитари на екосистемите – отстраняват останките от умрели животни и по този начин участват в естествения кръговрат на веществата и ограничават възможностите за разпространение на някои патогени. Затова наличието на стабилни популации от лешоядни птици е от голямо значение за поддържането на естествените екологични процеси.

Възстановяването на белоглавия лешояд като гнездящ вид в Източна Стара планина е резултат от продължителни и целенасочени природозащитни дейности. В района на Природен парк „Сините камъни“ работата по завръщането на вида започва през 2010 г., когато са освободени първите птици като част от програмите за реинтродукция на белоглавия лешояд. През следващите години дейностите по освобождаване, проследяване и подпомагане на птиците, както и осигуряването на подходящи места за хранене, допринасят за постепенното възстановяване на вида в района.

Един от основните фактори, които продължават да оказват влияние върху лешоядите, е наличието на достатъчно безопасна храна. Промените в начина на отглеждане на селскостопанските животни и намаляването на екстензивното животновъдство водят до ограничаване на естествено достъпния хранителен ресурс. Допълнително, труповете на животните от интензивните животновъдни стопанства обикновено се обезвреждат, което допълнително намалява възможностите за хранене на мършоядните птици.

Именно затова редовното подхранване на лешоядите има важно природозащитно значение. Площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) осигурява предвидим и безопасен хранителен ресурс, който подпомага птиците в периоди на недостиг на естествена храна. Редовното посещение на площадката от десетки белоглави лешояди е показателно за това, че тя изпълнява своята основна функция.

Подхранването на лешоядни птици в местността Дългия рът (Каракютук) е част от дългогодишната съвместна природозащитна работа на Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ и Сдружение „Зелени Балкани“. Тази дейност продължава и в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни дейности (НРПД) за НАТУРА 2000 на територията на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, землище на гр. Сливен“.

Проектът се изпълнява по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. и е насочен към подобряване на природозащитното състояние на белоглавия лешояд (Gyps fulvus), черния лешояд (Aegypius monachus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus). Сред основните дейности е именно подхранването на защитените видове на съществуващата площадка в местността Дългия рът (Каракютук).

Наблюдението на 40 белоглави лешояда едновременно е впечатляващ резултат от редовното използване на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) и още един пример за ефекта от последователните природозащитни дейности. Десетилетия след като видът е бил силно ограничен в България, днес все по-често можем да наблюдаваме големи групи белоглави лешояди в подходящите им местообитания.

Тези наблюдения показват, че когато природозащитните мерки са последователни и дългосрочни, резултатите могат да бъдат видими и впечатляващи – 40 белоглави лешояда, събрани едновременно на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), са именно такъв резултат.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

press ДППСК

Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ проведе целева информационна среща с участието на заинтересовани граждани и представители на регионални медии, посветена на изпълнението на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици в изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“ на територията на Специална защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, землище на гр. Сливен, местност „Дългия рът“. Проектът се реализира по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г.

Екипът, ангажиран с изпълнението на дейностите, представи целите на интервенцията, териториалния ѝ обхват, планираните мерки и очакваните резултати. В рамките на презентацията беше разяснена ролята на подхранването като научно обоснован природозащитен инструмент за осигуряване на сигурен хранителен ресурс за целевите видове: черен лешояд (Aegypius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), египетски лешояд (Neophron percnopterus) и кръстат орел (Aquila heliaca). Акцент беше поставен върху екологичната им функция като високоспециализирани мършоядни видове с ключова санитарна и регулаторна роля в екосистемите.

Представена беше и конкретната локация на интервенцията — съществуващата площадка за подхранване в местност „Дългия рът“ (Каракютюк), разположена в границите на защитената зона. В рамките на проекта се извършват регулярни доставки на странични животински продукти с проследим произход, поддръжка на площадката и мониторинг на използването ѝ от целевите видове.

Срещата е част от дейностите по публичност и информираност по проекта, насочени към повишаване на общественото разбиране за подхранването като законово регламентирана и научно обоснована природозащитна практика.

Общата стойност на проекта (максимален размер на безвъзмездната финансова помощ) е 142 747,76 евро, от които 121 335,60 евро от Европейския фонд за регионално развитие (до 85%) и 21 412,16 евро национално съфинансиране. Продължителността на изпълнение е 48 месеца — от 26.09.2025 г. до 26.09.2029 г.

При полевите наблюдения гарваните са регистрирани още от самото начало на предоставянето на хранителния ресурс и продължават активно да използват площадката и през март. Постоянното им присъствие представлява интересен пример за начина, по който опортюнистични мършоядни видове бързо разпознават и включват в хранителното си поведение нов, предвидим източник на храна.

В случая става дума за гарвана (Corvus corax) – един от най-едрите представители на семейство Вранови и характерен вид за планинските и хълмистите райони на България. Той е всеяден и силно опортюнистичен вид, способен да използва широк спектър от хранителни ресурси. В менюто му влизат безгръбначни, дребни гръбначни животни, плодове и растителна храна, но мършата заема важно място, особено когато представлява леснодостъпен и енергийно изгоден ресурс.

Гарванът се отличава и с висока интелигентност, добра памет и способност да запомня местата, на които редовно намира храна. Именно тази поведенческа гъвкавост е една от причините видът успешно да използва непостоянни и пространствено разпръснати хранителни ресурси. При мърша гарваните могат да бъдат сред първите птици, които откриват ресурса, като присъствието им около трупове и други хранителни източници често е свързано с последващо появяване на други мършоядни животни. Научни изследвания върху хранителни съобщества показват, че гарванът е сред най-често регистрираните посетители на места с налична мърша.

Гарваните и лешоядите – естествени съседни ползватели на хранителния ресурс

В природата гарваните често споделят хранителни ресурси с лешояди и други мършоядни видове. Макар да не са специализирани некрофаги като лешоядите, те са изключително ефективни в откриването на мърша и могат да бъдат част от същите хранителни съобщества.

Тази връзка има особено значение при площадките за подхранване. Появата и редовното присъствие на гарвани показват, че предоставеният хранителен ресурс е достъпен, откриваем и разпознаваем от местната общност на опортюнистични мършоядни птици.

В известен смисъл гарваните могат да бъдат разглеждани като част от своеобразната „информационна система“ на екосистемата – птици, които активно търсят и запомнят местата с налична храна. Когато даден ресурс се появява периодично на едно и също място, неговата предвидимост увеличава вероятността птиците да включат това място в редовните си хранителни маршрути.

Именно такъв модел се наблюдава и на площадката край Ичера. От първоначалното ѝ зареждане до месец март гарваните са регистрирани като постоянни посетители, като по честота на посещенията към момента превъзхождат останалите установени видове.

Това превръща наблюденията на гарвани в важен косвен показател за функционирането на площадката като хранителен ресурс. Самото присъствие на вида не е доказателство за привличане на целевите лешоядни видове, но устойчивото използване на площадката показва, че тя е била успешно локализирана и включена в хранителното поведение на поне един от характерните за района опортюнистични мършояди.

Какво означава това за целевите лешоядни видове?

Присъствието на гарвани е съществено за оценката на реалното функциониране на площадката. Техните редовни посещения показват, че създаденият хранителен ресурс не остава незабелязан в околния ландшафт и се използва от вид, който естествено участва в съобществата на мършоядните птици.

Това е особено важно, тъй като при лешоядите откриването на хранителен ресурс е един от ключовите фактори, определящи използването на дадена територия. Специализираните мършояди са адаптирани да откриват и използват пространствено непостоянна храна, а наличието на други мършоядни птици около даден ресурс може да бъде част от сложните взаимодействия, които възникват при хранене.

Следователно постоянните посещения на гарвани могат да бъдат разглеждани като положителен индикатор за функционалността на площадката, макар че не следва автоматично да се приема, че те водят до привличане на лешояди. По-скоро те показват, че площадката вече е станала част от хранителното пространство на местната фауна.

Площадката в местността „Калешница (Чуката)“ е създадена и се поддържа в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици в изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000 на територията на Специална защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000