ДПП "Сините Камъни"

Фотокапанът отново регистрира младия брадат лешояд Ханс на площадката за подхранване на лешоядни птици в м. Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Fri, 30 Oct 2026 12:39:21 +0000

Младият брадат лешояд Ханс, един от четирите индивида, освободени през тази година в рамките на дейностите по възстановяване на вида, отново бе регистриран от фотокапана на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Дългия рът (Каракютук). Птицата бе освободена през лятото заедно с още три млади брадати лешояда. През месец октомври Ханс периодично се придвижва между Котленската планина и района на Природен парк „Сините камъни“, като проучва различни територии и често променя местоположението си. Въпреки тази подвижност той продължава активно да използва площадката за подхранване, което я утвърждава като важен хранителен ресурс в района. Повтарящите се посещения на младата птица са положителен знак за използването на осигурените места за подхранване от освободените индивиди и за значението им като част от мерките за подпомагане на възстановяването на брадатия лешояд в България. Дейностите се изпълняват от ДПП „Сините камъни“ по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., в рамките на който се осъществяват дейности по подхранване, мониторинг и опазване на целевите видове.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Многочислени посещения на площадката за подхранване на лешоядни птици в м. Дългия рът (Каракютюк)

Sinite Kamani — Fri, 30 Oct 2026 09:37:52 +0000

Изключително многочислени посещения на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Дългия рът (Каракютюк) регистрира мониторинговият екип на ДПП „Сините камъни“ на 25 и 26 октомври. В рамките на двата последователни дни фотокапанът засне струпвания от близо 40 белоглави лешояда (Gyps fulvus), присъстващи едновременно на площадката. Подобна численост представлява едно от най-значимите наблюдения за текущия месец и показва интензивното използване на обекта като хранителен ресурс от лешоядите в района. Особено интересни са регистрираните посещения на черни лешояди (Aegypius monachus). На 25 октомври фотокапанът засне два индивида, присъстващи на площадката заедно с голямата група белоглави лешояди. На следващия ден отново бяха заснети два черни лешояда, но съчетаването на фотокапанните данни с информацията от GPS/GSM предавателите на маркирани птици позволи да бъде установено присъствието на общо седем черни лешояда на площадката. Това е особено показателен пример за значението на комбинирания мониторинг. Фотокапанът предоставя преки визуални доказателства за присъствието и поведението на птиците, но не винаги успява да обхване всички индивиди, намиращи се едновременно на територията на площадката. Проследяването на маркираните лешояди чрез GPS/GSM предаватели, съпоставено с наличната информация за индивидуалните им идентификационни обозначения, допълва заснетите изображения и позволява по-точно определяне на действителния брой присъстващи птици. Именно по този начин на 26 октомври беше установено, че наред с двата заснети черни лешояда на площадката са присъствали още пет индивида, с което общият им брой достига седем. Вниманието на мониторинговия екип привлякоха и няколко индивидуално разпознаваеми птици. Сред тях е белоглав лешояд с жълта крилна марка и идентификационен код MM, женски индивид, излюпен в плен в Република Чехия. Птицата е преминала през зоопарк, след което през 2023 г. е маркирана в адаптационната волиера на Природен парк „Сините камъни“. През 2024 г. е оборудвана с GPS/GSM предавател. Нейното повторно регистриране на площадката е още едно доказателство за значението на индивидуалното маркиране и проследяването на птиците за установяване на тяхното движение и използване на хранителните ресурси. Птицата е заснета от фотокапана и на двете дати. Сред наблюдаваните белоглави лешояди е и индивидът с жълта крилна марка Z6 – познат на мониторинговия екип представител на местната популация, който редовно използва района. За него е известна и предишната му връзка в двойка с друг маркиран белоглав лешояд – XA, също регистриран при предходни наблюдения на площадката за подхранване. На 26 октомври, понеделник, чрез GPS/GSM проследяването беше установено и присъствието на Ханс – един от трите млади брадати лешояда (Gypaetus barbatus), освободени в природата през тази година в рамките на програмата за възстановяване на вида в България. Въпреки че индивидът не беше заснет от фотокапана, данните от предавателя, с който е оборудван, потвърдиха присъствието му на територията на площадката на същата дата, когато са регистрирани и многочислените групи от белоглави и черни лешояди. Наблюденията от 25 и 26 октомври се открояват с едновременното присъствие на значителен брой представители на три вида лешояди, както и с възможността част от тях да бъдат индивидуално разпознати благодарение на поставените крилни марки и GPS/GSM предаватели. Особено важно е, че площадката продължава да привлича както местни индивиди, добре познати на мониторинговия екип, така и птици, освободени в рамките на дейностите по възстановяване на лешоядните популации. Натрупаните данни потвърждават значението на площадката в местността Каракютюк като важен хранителен ресурс за лешоядите и ролята на системния мониторинг за проследяване на тяхното присъствие и поведение. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютюк), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Ново потвърждение за използването на площадката за подхранване в м. Калешница (Чуката) от целеви вид

Sinite Kamani — Mon, 19 Oct 2026 07:31:16 +0000

Радостна новина от тази сутрин споделя мониторинговият екип на ДПП „Сините камъни“! В 9:23 ч. фотокапанът на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Калешница (Чуката) изпрати нов кадър, на който ясно се вижда белоглав лешояд (Gyps fulvus), непосредствено при хранене. Новата регистрация е особено обнадеждаваща, тъй като идва непосредствено след поредицата от скорошни наблюдения, за които екипът съобщи през последните дни. След продължителен период без установени посещения на целеви видове, фотокапанът последователно регистрира белоглави лешояди, достигащи до заложената храна. С днешния кадър вече разполагаме с още едно категорично доказателство, че представители на вида не само присъстват в района, но и действително използват осигурения хранителен ресурс. Припомняме, че първото регистрирано посещение на белоглав лешояд на площадката през настоящата година е от 17 април. След продължително прекъсване фотокапанът отново засне хранеща се птица на 2 октомври, а през последните дни последваха нови регистрации, включително наблюдение на индивид, кацащ непосредствено при храната, заложена на 14 октомври. Днешният кадър от 19 октомври допълва тази поредица и затвърждава положителните сигнали за възстановяване на посещенията на вида на площадката. Особено важно за мониторинговия екип е, че фотокапанът предоставя преки визуални доказателства за поведението на птиците. Когато на изображенията се вижда белоглав лешояд, който се храни, това потвърждава непосредственото използване на площадката по нейното основно предназначение – осигуряване на достъпен хранителен ресурс за целевите видове. Натрупването на подобни регистрации позволява да се проследи дали посещенията ще продължат и дали площадката постепенно ще се утвърди като предпочитано място за хранене на лешоядите в района. За екипа всяко подобно наблюдение е ценна стъпка в проследяването на резултатите от дейностите по подхранване. Последователността на скорошните регистрации е силно обнадеждаваща и дава основание за положителни очаквания относно използването на площадката през следващия период. Мониторингът продължава, а новите кадри ще допринесат за по-доброто разбиране на посещаемостта и значението на осигурения хранителен ресурс за белоглавите лешояди в района. Продължаваме да следим с интерес всяка нова следа от завръщането на лешоядите на Калешница! Подхранването на площадката в местността Калешница (Чуката), разположена в землището на с. Ичера, община Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Трето поредно посещение на белоглав лешояд на площадката за подхранване в м. Калешница (Чуката)

Sinite Kamani — Fri, 16 Oct 2026 11:30:58 +0000

Ново обнадеждаващо наблюдение регистрира мониторинговият екип на ДПП „Сините камъни“ на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Калешница (Чуката). Фотокапанът засне белоглав лешояд (Gyps fulvus), който каца непосредствено при храната, заложена на 14 октомври. Регистрацията е направена само два часа след като екипът установява и второто поредно посещение на белоопашат мишелов на площадката, което превръща деня в особено интересен за мониторинга на птиците, използващи този хранителен ресурс. Настоящото наблюдение е третото поредно категорично регистрирано посещение на белоглав лешояд на площадката. То идва като продължение на положителната тенденция, за която екипът съобщи след регистрацията от 2 октомври – тогава, само два дни след ежеседмичното подхранване, фотокапанът засне белоглав лешояд, който се храни на мястото. След продължителен период без регистрации на целеви видове повторното му появяване беше важен знак, че птиците започват да откриват и използват предоставения хранителен ресурс. Сегашният кадър допълва тази картина с ново потвърждение за присъствието на вида. Мониторинговият екип припомня, че първото регистрирано посещение на белоглав лешояд на площадката през настоящата година е от 17 април. Така вече разполагаме с наблюдения от различни периоди, които показват, че мястото е достижимо и привлича представители на един от целевите видове, подпомагани чрез дейностите по проекта. Особен интерес представлява последователността от кадри, предхождащи самото кацане при храната. Преди лешоядът да бъде заснет непосредствено до заложения хранителен ресурс, силуетът му се забелязва кацнал върху дърво в далечината. В същия момент на площадката отново се хранят група гарвани. Тази последователност допуска предположението, че птицата първоначално е наблюдавала мястото от разстояние, преди да се приближи до храната. Макар само по изображенията да не може да се възстанови със сигурност цялото ѝ поведение, кадрите дават ценна информация за начина, по който лешоядът достига до площадката и пристъпва към използването на хранителния ресурс. Друга съществена особеност е, че по тялото и краката на птицата не се забелязват индивидуални маркировки – пръстени или крилни марки, каквито се използват за разпознаване на определени индивиди. Това не позволява тя да бъде идентифицирана по този визуален белег, но същевременно оставя възможността да става дума за див индивид, който посещава площадката за първи път. Тази хипотеза е особено интересна в контекста на настоящите наблюдения, тъй като би означавала, че мястото е открито не само от вече познати и индивидуално разпознаваеми птици, но и от белоглави лешояди, чиято история и произход засега остават неизвестни. Допълнителен повод за оптимизъм е наблюдението от 15 октомври, когато фотокапанът регистрира прелитащ наблизо белоглав лешояд с крилна марка „XA“. Макар този кадър сам по себе си да не доказва, че маркираната птица е използвала храната, той показва присъствието на белоглави лешояди в непосредствения район на площадката. В съчетание с последователните регистрации на птици, които достигат до храната, това наблюдение допълва информацията за активността на вида в района и за потенциалното значение на площадката като достъпен хранителен ресурс. Съвкупността от тези скорошни събития е силно обнадеждаваща за мониторинговия екип. След първоначалните регистрации през годината и периода без установени посещения на целеви видове, през последните седмици фотокапанът вече предоставя няколко последователни доказателства за присъствие и използване на площадката от белоглави лешояди. Особено важно е разграничението между птица, която само преминава в близост, и индивид, който действително каца при храната: именно вторият тип наблюдение потвърждава непосредственото използване на осигурения ресурс. Тези регистрации са много добър индикатор за развитието на площадката в местността Калешница (Чуката). Те дават основание да се очаква, че при продължаване на подхранването мястото може постепенно да придобива по-голямо значение за птиците, търсещи храна в района. Предстои мониторингът да покаже дали посещенията ще продължат и дали ще се установи по-редовно използване на площадката. Всяка нова регистрация ще допринася за по-пълното разбиране на поведението на птиците и на ролята на осигурения хранителен ресурс за подпомагане на целевите видове. Подхранването на площадката в местността Калешница (Чуката), разположена в землището на с. Ичера, община Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

GPS/GSM проследяването и фотокапанът уловиха един и същ момент от полета на белоглавия лешояд XA над площадката за подхранване в м. Калешница (Чуката)

Sinite Kamani — Fri, 16 Oct 2026 10:53:06 +0000

Изключително любопитно наблюдение, съчетаващо визуална регистрация от фотокапан и телеметрични данни от GPS/GSM предавател, направи мониторинговият екип на 15 октомври на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Калешница (Чуката). Случаят се отличава с изключително малкия интервал между двете регистрации – едва 28 секунди, и с възможността по независими източници на информация да се установи присъствието на конкретен, индивидуално разпознаваем белоглав лешояд непосредствено над площадката. Всичко започва с една снимка, направена по съвсем друга причина. В хода на ежедневния преглед на изображенията от фотокапана експертите попадат на кадър от серия, заснета в момент, когато на площадката се хранят гарвани. Движенията на птиците задействат автоматичния механизъм за заснемане и фотокапанът регистрира поредица от изображения. На един от кадрите обаче в небето се откроява особен силует, който привлича вниманието на мониторинговия екип. Първоначалното предположение е, че става дума за белоглав лешояд (Gyps fulvus), прелитащ непосредствено над площадката. Сам по себе си този силует поставя въпрос, на който само изображението не позволява да се отговори с достатъчна сигурност: дали действително е белоглав лешояд и, ако е така, може ли присъствието му да бъде потвърдено чрез наличните данни за проследяваните птици. Следва съпоставка с данните от GPS/GSM проследяването. За да провери наблюдението, екипът извършва подробен анализ на информацията в контролния панел за проследяване на птици, оборудвани с GPS/GSM предаватели. Тези устройства позволяват да се проследява пространственото движение на индивидуално маркирани птици чрез последователни GPS фиксации – регистрации на географското им местоположение в определени моменти. Наред с координатите системата предоставя и други данни, сред които и информация за скоростта на движение на птицата, когато е в полет. Важно е да се уточни, че предавателите не регистрират непременно местоположението на птицата във всяка секунда. Те работят с предварително зададен график за събиране на данни, който определя през какъв интервал устройството да извършва поредната фиксация. Честотата на тези регистрации може да се различава при отделните устройства и според конкретните настройки. Затова телеметричните данни представляват поредица от отделни пространствени и времеви точки, чрез които се проследява движението на птицата. При анализа на контролния панел екипът установява, че в района на площадката действително се е намирал белоглав лешояд с GPS/GSM предавател и жълта крилна марка с черен идентификационен код „XA“. Птицата е добре познат представител на местната колония на белоглавите лешояди, чиито движения се проследяват от мониторинговия екип. В конкретния случай настройката на предавателя на XA за 15 октомври е предвиждала набиране на данни през интервал от 10 минути. Това означава, че при нормалното функциониране на устройството се очаква последователните фиксации да бъдат разделени приблизително от този период, а не да предоставят непрекъснат запис на всяко движение. Между две фиксации птицата може да измине значително разстояние, да промени посоката си или да премине през определен район, без всяко нейно движение да бъде отделно регистрирано. Именно тук се крие една от особеностите на настоящото наблюдение: фотокапанът и предавателят работят независимо един от друг, по различен принцип и с различна периодичност. Фотокапанът се задейства от движение в обсега си, докато GPS/GSM устройството събира данни според предварително зададен график. Двете системи не са синхронизирани помежду си и не е необходимо да регистрират едно и също събитие едновременно. Ето защо възможността записите им да съвпаднат толкова близко във времето и пространството е особено интересна. В последствие данните разкриват конкретния индивид и точната времева последователност. Съпоставянето на данните разкрива забележително близко съвпадение между телеметричната регистрация и фотокапанния кадър. В 11:09:50 ч. предавателят на XA подава поредната GPS фиксация. Регистрираните координати поставят птицата в района непосредствено над площадката за подхранване, а отчетената скорост от 33 km/h показва, че в този момент тя е била в движение. Данните са съвместими с прелитане над обекта. Само 28 секунди по-късно, в 11:10:18 ч., фотокапанът заснема следващ кадър от серията, задействана от движенията на хранещите се гарвани. В небето на изображението присъства и силуетът на прелитащата птица, забелязан впоследствие от експертите. Така случайно задействаният от гарваните фотокапан се оказва насочен към събитие, което може да бъде съпоставено с телеметричните данни за конкретен белоглав лешояд, регистриран в същия район само 28 секунди по-рано. Не става дума просто за две регистрации на птици в рамките на един ден, а за изключително близко съвпадение между визуален кадър и GPS фиксация, които взаимно допълват информацията за присъствието на XA. Защо случаят е толкова рядък и ценен за мониторинга? Причината не е единствено в малкия времеви интервал. Значение има съчетанието на няколко обстоятелства, които трудно могат да бъдат предвидени или планирани предварително. От една страна, GPS/GSM предавателят регистрира местоположението на птицата през 10 минути, а не непрекъснато. От друга страна, фотокапанът не заснема целенасочено прелитащия лешояд, а е задействан от движението на други птици на площадката. Въпреки това двата независими метода регистрират събития, които се оказват свързани в рамките на едва 28 секунди и в непосредствено съседно пространство. Това прави наблюдението особено ценно от методологична гледна точка. Телеметричните данни предоставят информация за местоположението и движението на индивидуално разпознаваемата птица, докато фотокапанът добавя визуален контекст към случилото се. Съпоставянето на двата източника позволява много по-прецизна интерпретация на наблюдението, отколкото би била възможна при използването само на единия от тях. В допълнение, данните от предавателя показват, че и в часовете около обяд XA отново е летял над площадката. Регистрирана е и фиксация без отчетена скорост, което е съвместимо с престой на птицата на място непосредствено до обекта. Тези допълнителни регистрации разширяват времевия контекст на наблюдението и показват, че присъствието на лешояда в района не се ограничава единствено до момента на фотокапанния кадър. За мониторинговия екип това е и обнадеждаваща природозащитна новина. Прелитането на XA непосредствено над площадката, както и данните за последващото му присъствие в близост до нея, са показателни за проявен интерес към района и наличния хранителен ресурс. Макар конкретният кадър да не документира хранене на лешояда, регистрираното поведение е положителен сигнал и основание да се очакват последващи посещения от целевите видове. Случаят с белоглавия лешояд XA показва колко важни са системният преглед на фотокапанните изображения и подробният анализ на телеметричните данни. Понякога именно съпоставянето на две независими регистрации, направени по различен начин и с различна периодичност, разкрива информация, която иначе би останала незабелязана. Мониторинговият екип продължава да прилага комплексен подход за оценка на функционалността на площадката за подхранване, като използва наличните технически средства за проследяване, проверка и документиране на присъствието на птиците. Целта е всяко значимо наблюдение да бъде своевременно установено, анализирано и включено в цялостната оценка на използването на обекта от защитените видове. Подхранването на площадката в местността Калешница (Чуката), разположена в землището на с. Ичера, община Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Завръщане на белоопашатия мишелов на площадката за подхранване в м. Калешница (Чуката)

Sinite Kamani — Fri, 16 Oct 2026 09:33:12 +0000

След продължителен период без регистрирани посещения белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) отново се появи на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Калешница (Чуката). В началото на годината, през студените месеци, представители на вида посещаваха площадката интензивно, но впоследствие присъствието им рязко намаля. На 15 октомври фотокапанът, разположен на територията на площадката, регистрира ново посещение на белоопашат мишелов — първото след продължителното отсъствие на вида. Белоопашатият мишелов е граблива птица, характерна за открити пространства, пасища и други местообитания, в които може да открива и улавя плячката си. Храни се предимно с дребни бозайници, но при наличие на подходящи възможности използва и други хранителни ресурси, включително мърша. Тази хранителна гъвкавост му позволява да се възползва от различни източници на храна според сезонните условия и достъпността им. В България видът е естествено разпространен, като състоянието и числеността на популацията му се проследяват в рамките на националния орнитологичен мониторинг и природозащитните дейности. Повторната поява на вида може да е свързана с промени в достъпността на естествените хранителни ресурси през есента. Това е възможно обяснение, но причината за конкретното посещение не може да бъде установена единствено въз основа на записите от фотокапана. Показателно е обаче, че още на следващия ден — 16 октомври, фотокапанът отново регистрира белоопашат мишелов на площадката. Двете последователни регистрации дават основание присъствието на вида да бъде проследено с повишено внимание през следващия период. Наред с това през последните седмици мониторинговият екип отчита и все по-големи струпвания на гарвани в района на площадката. Присъствието им е от значение за хранителната активност на други птици, използващи мърша: събирането на гарвани около хранителен ресурс може да привлече вниманието и на други опортюнистични видове и да направи мястото по-привлекателно за тях. Така площадката представлява интерес не само за целевите лешоядни видове, но и за други представители на птиците, които се възползват от наличния хранителен ресурс. Мониторинговият екип на ДПП „Сините камъни“ ще продължи да проследява посещенията и промените в активността на птиците на площадката за подхранване в м. Калешница (Чуката). Екипът се надява през следващите седмици да бъдат регистрирани още посещения както на белоопашатия мишелов, така и на други видове, които използват площадката като хранителен ресурс. Подхранването на площадката в местността Калешница (Чуката), разположена в землището на с. Ичера, община Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Познат представител на местната колония белоглави лешояди на площадката за подхранване в м. Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Mon, 12 Oct 2026 13:03:25 +0000

Днес следобед фотокапанът на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) регистрира белоглав лешояд (Gyps fulvus) с крилна марка и идентификационен код „XA“. Птицата беше сред общо 13-те белоглави лешояда, посетили площадката през деня. XA е добре познат на мониторинговия екип представител на местната колония, който гнезди и пребивава на територията на Природен парк „Сините камъни“. На терен птицата често е наблюдавана заедно с друг местен обитател – белоглав лешояд с крилна марка „Z6“. Регистрациите на площадката показват значението ѝ както за индивиди, пристигащи от други райони и колонии, включително такива, които не се наблюдават често в района, така и за трайно установените местни лешояди. За последните редовният достъп до подходяща хранителна база е съществен фактор за поддържане на жизнеността и устойчивостта на местната популация. Разположена в района на обитаваните от тях територии, площадката осигурява предвидим източник на храна в непосредствена близост, което е особено важно за птици, които гнездят и пребивават в Природния парк. Така организираното подхранване допринася за опазването на лешоядите и подкрепя усилията за дългосрочното им присъствие в района. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Пореден черен лешояд от колонията в Дадя използва площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Thu, 08 Oct 2026 11:59:33 +0000

Поредно интересно наблюдение на черен лешояд (Aegypius monachus) засне фотокапанът на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Дългия рът (Каракютук). На 7 октомври, около 12:00 ч., на площадката се осъществи доставка на СЖП като част от системните подхранвания. Само около час по-късно фотокапанът регистрира черен лешояд с бяла крилна марка и индивидуално означение „R7“. Ясно видимата маркировка позволи на мониторинговия екип да идентифицира птицата и да установи, че тя произхожда от колонията на черния лешояд в Национален парк „Дадя–Лефкими–Суфли“ в Североизточна Гърция. Наблюдението е особено ценно, тъй като регистрацията е извършена непосредствено след поставянето на храната и показва бързото откриване и използване на площадката от птица, която се придвижва извън района на своята размножителна колония. При направена справка стана ясно, че същият индивид е наблюдаван през предходните дни и в района на Котел. „R7“ прекара близо два часа на площадката, като през значителна част от времето активно се хранеше. По-късно към него се присъедини и белоглав лешояд (Gyps fulvus). Подобни регистрации имат значение не само за установяването на присъствието на отделни редки и защитени птици, но и за разбирането на връзките между отделните райони, които лешоядите използват. Черният лешояд е вид, способен да извършва значителни придвижвания в търсене на храна, поради което неговото присъствие на площадката в Дългия рът показва, че осигуреният хранителен ресурс може да бъде включен в пространството, използвано от птици, произхождащи от други популации на Балканите. Именно тук се откроява и практическото значение на системното подхранване. Чрез регулярно осигуряване на подходящ и контролиран хранителен ресурс площадката подпомага лешоядните птици в намирането на храна, като едновременно с това създава възможност за тяхното наблюдение и проследяване. Регистрации като тази на „R7“ дават ценна информация за това кои птици достигат до района, откъде произхождат и как използват наличните хранителни ресурси. Натрупването на такива данни подпомага мониторинга на видовете и допринася за по-доброто разбиране на тяхното пространствено поведение и свързаността между отделните популации. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Млад белоглав лешояд от сръбска колония регистриран на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Tue, 06 Oct 2026 11:06:05 +0000

На 4 и 5 октомври фотокапанът, разположен на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), регистрира млад белоглав лешояд (Gyps fulvus), разпознаваем по поставената му червена патагиална марка. Маркировката позволи на експертите да установят произхода на птицата от сръбска популация. Настоящата регистрация е поредно доказателство за използването на площадката от белоглави лешояди с произход извън района. През март тази година на същата площадка отново беше установено посещение на маркиран белоглав лешояд от сръбската популация, тогава идентифициран по жълта патагиална марка с индивидуален номер 98. Повторното регистриране на птици от тази популация в рамките на една година показва, че районът на Сините камъни е част от пространството, използвано от белоглави лешояди при техните придвижвания на Балканите. Подобни наблюдения са ценни за проследяване на движението на вида и за установяване на връзките между отделните популации. Те показват и значението на поддържането на сигурни и регулярно зареждани хранителни ресурси, които могат да бъдат използвани от птици с различен географски произход. На 5 октомври при повторното си посещение на мястото за подхранване се наблюдава и сравнително висока посещаемост от над 15 белоглави лешояди и няколко черни. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Белоглав лешояд отново се храни на площадката за подхранване в местността Калешница (Чуката)

Sinite Kamani — Fri, 02 Oct 2026 14:05:27 +0000

Само два дни след поредното ежеседмично подхранване на площадката в местността Калешница (Чуката), извършено на 30 септември, фотокапанът регистрира белоглав лешояд (Gyps fulvus), който се храни на мястото. Наблюдението е от 2 октомври и е третата регистрация на представител на целевите видове на тази площадка. След първото установено посещение на белоглави лешояди е изминал значителен период, през който фотокапанът не е регистрирал присъствие на целеви видове. Именно затова настоящото наблюдение е особено радостно за екипа, който извършва мониторинга на площадката. То показва, че предоставеният хранителен ресурс е достигнал до птица от вида и че площадката постепенно започва да се вписва в мрежата от места, използвани от лешоядите за хранене. На кадрите белоглавият лешояд е заснет непосредствено при хранене, като на крака му се вижда жълт пръстен. Маркировката показва, че птицата е индивидуално обозначена, което може да даде възможност за допълнително установяване на нейния произход и история, ако маркировката бъде разчетена и съпоставена с наличните данни. Второто посещение на белоглав лешояд е добър знак за развитието на площадката. Тя тепърва се утвърждава като част от хранителната мрежа от места, на които се предоставя храна, и е необходимо време, докато птиците започнат да я използват регулярно. Повторното посещение обаче дава основание да се очаква, че при продължаване на подхранването мястото може постепенно да бъде посещавано от повече птици, включително от групи белоглави лешояди. Затова вниманието на мониторинговия екип към площадката ще бъде засилено. Фотокапанът ще продължи да следи за нови посещения, като всяка следваща регистрация ще допринася за изясняване на това как и с каква честота лешоядите започват да използват новия хранителен ресурс. Белоглавият лешояд е един от целевите видове, подпомагани чрез дейностите по проекта, като осигуряването на подходящи места с контролиран хранителен ресурс е важна част от мерките за подобряване на условията за вида и подпомагане на неговото опазване. Подхранването на площадката в местността Калешница (Чуката), разположена в землището на с. Ичера, община Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Дейността е насочена към подпомагане на лешоядните видове чрез осигуряване на подходящ и контролиран хранителен ресурс.