Профил на купувача Интерактивна карта ОПОС 3
Follow us
News

Пет белоопашати мишелова едновременно посетиха площадката за подхранване край Ичера

Пет белоопашати мишелова едновременно посетиха площадката за подхранване край Ичера

Януари се очертава като особено активен период за наблюдение на хищни птици около площадката за подхранване в местността „Калешница (Чуката)“, землище на с. Ичера, община Сливен. В рамките на провеждания мониторинг на 21 януари екипът на Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ установи едновременно присъствие на пет екземпляра белоопашат мишелов (Buteo rufinus). Белоопашатият мишелов е едър дневен граблив вид, характерен предимно за открити и полуоткрити територии, скални комплекси, речни долини и хълмисти райони. Видът ловува основно дребни бозайници, влечуги и птици, но проявява и изразено опортюнистично поведение при храненето си, като при подходящи условия използва и мърша. Именно тази хранителна пластичност го определя като факултативен мършояд – вид, който не разчита изцяло на мърша, но може активно да се възползва от наличен и леснодостъпен хранителен ресурс. В България белоопашатият мишелов се среща целогодишно. Част от местните птици предприемат сезонни придвижвания, а през зимата страната ни се посещава и от индивиди, произхождащи от по-северни райони. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU). В Атласа на гнездящите птици на България се оценява национална гнездова популация от около 700–1000 двойки за периода 2020 г., като разпространението му е неравномерно и е свързано основно с равнинни, хълмисти и нископланински райони с подходящи открити ловни територии. Едновременното наблюдение на пет белоопашати мишелова на площадката не е просто интересен факт от полевия мониторинг. То е индикатор за реалното използване на площадката като хранителен ресурс от по-широк спектър хищни и мършоядни птици. Белоопашатият мишелов не е сред целевите видове, за чието подпомагане е изградена и функционира площадката в рамките на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000. Присъствието на белоопашати мишелови обаче е важно от екологична гледна точка. То показва, че предоставеният хранителен ресурс е откриваем и се използва от видове, които естествено търсят мърша в района. По този начин наблюденията дават допълнителна информация за пространственото използване на територията, наличието на хранителни ресурси и функционалната роля на площадката в местната хранителна мрежа. Още по-важно е, че редовното използване на площадката от факултативни мършояди може да се разглежда като положителен индикатор за нейната ефективност като предвидим и безопасен хранителен ресурс. Това създава предпоставки тя да бъде посещавана и от по-специализираните некрофаги, характерни за региона – белоглавия, египетския, черния лешояд, царския орел и някои от наскоро освободените брадати лешояди. Безопасната храна е част от опазването на лешоядите. Осигуряването на контролирани и безопасни хранителни ресурси е утвърден природозащитен подход при опазването на лешоядите и други некрофаги. Допълнителното подхранване се използва за компенсиране на недостига или непредвидимостта на естествената храна и за подпомагане на популациите в райони, в които хранителната база е ограничена. Научните изследвания показват, че правилно управляваните площадки могат да имат значим принос за намаляване на риска, свързан с недостига на храна, макар че тяхното функциониране трябва да бъде внимателно съобразено с екологията и поведението на видовете. Това има особено значение на фона на една от най-сериозните заплахи за лешоядите – отравянето чрез употреба на отровни примамки. При поставяне на отрова срещу хищници или други животни лешоядите могат да се превърнат в нецелеви жертви, когато се хранят с отровени трупове. Именно храненето с мърша поставя тези птици в особено висок риск от вторично отравяне. В Европа незаконното използване на отрови е признато като значима заплаха за различни видове лешояди, включително египетския, белоглавия и черния лешояд. В този контекст площадките за подхранване могат да имат допълнителна превантивна функция, като осигуряват контролиран, предвидим и безопасен източник на храна. Те не могат да заместят естествената хранителна база и не са самостоятелно решение на проблема с отровите, но са важен елемент от комплексния подход за намаляване на риска за некрофагните птици.

viber_изображение_2026-08-20_15-37-58-099

viber_изображение_2026-08-20_15-37-57-828

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Екранна снимка 2026-03-05 154716

0 Коментара

Остави отговор