Пет белоопашати мишелова едновременно посетиха площадката за подхранване край Ичера
Януари се очертава като особено активен период за наблюдение на хищни птици около площадката за подхранване в местността „Калешница (Чуката)“, землище на с. Ичера, община Сливен. В рамките на провеждания мониторинг на 21 януари екипът на Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ установи едновременно присъствие на пет екземпляра белоопашат мишелов (Buteo rufinus). Белоопашатият мишелов е едър дневен граблив вид, характерен предимно за открити и полуоткрити територии, скални комплекси, речни долини и хълмисти райони. Видът ловува основно дребни бозайници, влечуги и птици, но проявява и изразено опортюнистично поведение при храненето си, като при подходящи условия използва и мърша. Именно тази хранителна пластичност го определя като факултативен мършояд – вид, който не разчита изцяло на мърша, но може активно да се възползва от наличен и леснодостъпен хранителен ресурс. В България белоопашатият мишелов се среща целогодишно. Част от местните птици предприемат сезонни придвижвания, а през зимата страната ни се посещава и от индивиди, произхождащи от по-северни райони. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие и е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU). В Атласа на гнездящите птици на България се оценява национална гнездова популация от около 700–1000 двойки за периода 2020 г., като разпространението му е неравномерно и е свързано основно с равнинни, хълмисти и нископланински райони с подходящи открити ловни територии. Едновременното наблюдение на пет белоопашати мишелова на площадката не е просто интересен факт от полевия мониторинг. То е индикатор за реалното използване на площадката като хранителен ресурс от по-широк спектър хищни и мършоядни птици. Белоопашатият мишелов не е сред целевите видове, за чието подпомагане е изградена и функционира площадката в рамките на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за Натура 2000. Присъствието на белоопашати мишелови обаче е важно от екологична гледна точка. То показва, че предоставеният хранителен ресурс е откриваем и се използва от видове, които естествено търсят мърша в района. По този начин наблюденията дават допълнителна информация за пространственото използване на територията, наличието на хранителни ресурси и функционалната роля на площадката в местната хранителна мрежа. Още по-важно е, че редовното използване на площадката от факултативни мършояди може да се разглежда като положителен индикатор за нейната ефективност като предвидим и безопасен хранителен ресурс. Това създава предпоставки тя да бъде посещавана и от по-специализираните некрофаги, характерни за региона – белоглавия, египетския, черния лешояд, царския орел и някои от наскоро освободените брадати лешояди. Безопасната храна е част от опазването на лешоядите. Осигуряването на контролирани и безопасни хранителни ресурси е утвърден природозащитен подход при опазването на лешоядите и други некрофаги. Допълнителното подхранване се използва за компенсиране на недостига или непредвидимостта на естествената храна и за подпомагане на популациите в райони, в които хранителната база е ограничена. Научните изследвания показват, че правилно управляваните площадки могат да имат значим принос за намаляване на риска, свързан с недостига на храна, макар че тяхното функциониране трябва да бъде внимателно съобразено с екологията и поведението на видовете. Това има особено значение на фона на една от най-сериозните заплахи за лешоядите – отравянето чрез употреба на отровни примамки. При поставяне на отрова срещу хищници или други животни лешоядите могат да се превърнат в нецелеви жертви, когато се хранят с отровени трупове. Именно храненето с мърша поставя тези птици в особено висок риск от вторично отравяне. В Европа незаконното използване на отрови е признато като значима заплаха за различни видове лешояди, включително египетския, белоглавия и черния лешояд. В този контекст площадките за подхранване могат да имат допълнителна превантивна функция, като осигуряват контролиран, предвидим и безопасен източник на храна. Те не могат да заместят естествената хранителна база и не са самостоятелно решение на проблема с отровите, но са важен елемент от комплексния подход за намаляване на риска за некрофагните птици.







0 Коментара