Дейност 2 „Възстановяване, поддържане и опазване местообитанията на българския ендемит Tulipa urumoffii Hayek“ на Договор № ОПОС2-36/24.07.2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”, по проект No 5103020-15-658 „Възстановяване на местообитания и опазване на биологичното разнообразие в Природен парк Сините камъни“, финансиран от Оперативна програма околна среда
Изпълнител: Аграрен факултет към Тракийски университет гр. Стара Загора
Лалетата растат свободно в Европа (Средиземноморието) и в Средна Азия. В България се срещат 8 вида диворастящи лалета, които растат по скалистите части на планините: Tulipa pirinica Delip., Tulipa thracica Dav., Tulipa australis Link., Tulipa rhodopea Vel., Tulipa urumoffii Hayek, Tulipa aureolina Delip., Tulipa splendens Delip., Tulipa hageri Heldr. Те са застрашени или ендемични видове и са включени в Червената книга на България. Всички наши видове могат успешно да се отглеждат като културни. Могат да се използват и като изходен материал за селекциониране на устойчиви на болести сортове градинско лале.
Урумовото лале е описано като нов вид за науката от австрийския ботаник Август фон Хайек през 1911 г. по растения, събрани от българския ботаник Иван Урумов през 1900 г. в района на с. Сотиря (Сливенско). На името на българския ботаник е назовано и растението. Урумовото лале е български ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. По критериите на IUCN Red Lists of Threatened Plants (Walters & Gillet 1998) е оценен като „уязвим“ в световен мащаб.
Видът е разпространен в Североизточна България, Стара планина (Източна), Софийски район, Знеполски район, Тунджанска хълмиста равнина; от 100 до 1000 m н. в.
По данни на Грозева и др. (2004) на територията на парка са установени 4 популации на вида – по пътя между местността „Еньова булка“ и местността „Бъчвата“, в местността „Еньова булка“, в местността „Куру дере“ и в югоизточния край на Карандилската поляна в местността „Карандила“.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са наблюдавани 5 популации на вида. Изследвания на популациите през периода април-юни са извършвани два до три пъти месечно, а за периода юли-октомври – веднъж месечно. Откритите популации са в местностите Еньова булка, Бъчвата, Куру дере – скалисти места вдясно и вляво от реката и на Карандилска поляна.
В местност Еньова булка находището е локализирано по югозападните, западните и северозападните склонове на скалния масив . Основния тип растителност е храсталачно съобщество на източен габър, горун, мъждрян с присъствие на смрадлика и люляк. Съпътстващ консервационнозначим вид е тракийския клин. Открити са 415 индивида, от които 280 цъфтящи. Местността „Еньова булка“ е известна на туристите с интересни скални образувания и красива легенда за възникването им, поради което често се посещава от туристите. Близостта й до шосейния път Сливен – „Карандила“ улеснява достъпа на туристи.
В местност Бъчвата съпътстващ консервационнозначим вид отново е тракийския клин (Astracantha thracica). Открити са 26 индивида, от които 7 цъфтящи.
В местност Куру дере – скалисти места вдясно от реката основния тип растителност е тревиста, тревни съобщества доминирани от житни видове с участието на дребна динка, триръбеста жълтуга, лопен, планинска чубрица, единични храсти жасмин, драка, мъждрян, къпини, келяв габър и др. Открити са 19 индивида, от които 8 цъфтящи.
В другата популация в местността Куру дере – скалисти места вляво от реката основния тип растителност отново е тревиста, тревни съобщества доминирани от ливадина с участието на единични храсти драка, 3 летораста мъждрян и 2 черен бор. Съпътстващи консервационнозначими видове няма. Открити са 17 индивида, от които 11 цъфтящи.
На Карандилска поляна основния тип растителност е тревиста, тревни съобщества доминирани от житни видове с участието на планинско котенце, елвесиево кокиче и др. В непосредствена близост е популация на оливиеров минзухар (Crocus olivieri). Установени са 5 индивида, от които 1 цъфтящ.
Заплаха за популациите е утъпкването на площта от туристи, преминаващи по маршрут Еньова булка – Бъчвата – Калоянови кули и други пътеки, безразборното късане на цветове, изкореняване на луковици с цел продажба или пренасяне в частни градини, протичащите интензивни ерозионни процеси, утъпкване от преминаващите стада кози и овце и унищожаване на естествените местообитания.
Отрицателно действащ фактор е антропогенния натиск, ерозия, утъпкване от туристи, паша.
Мерките, които се взимат, за да се избегнат негативните фактори са провеждане на беседи в училищата за редките, ендемични и защитени видове растения, фотоси на урумовото лале са включени в плакати на парка. Данни за вида и негови снимки са поставени в информационните центрове на парка и на табла в парковата територия.
През месец октомври са почистени изсъхналите клони и храсти от територията на популацията, които биха препятствали развитието на вида.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Да се подпомогне естественото размножаване на вида през вегетационния период на 2014 г. След прецъфтяване да се поставят изолаторни торбички за събиране на зрели семена от растенията. Събраните семена да се подсеят на подходящи участъци от популацията, предварително избрани от експертите по дейност 2.
2. Част от отгледаните в лабораторни условия растения (от семена и/или луковици на индивиди от популацията в местността „Еньова булка“) да бъдат върнати в останалите популации на вида в другите местности, където е открит.
3. Да се подаде заявление от ДПП „Сините камъни“ до Министерството на околната среда и водите за ползване на изключение от забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно събиране на материал от защитения растителен вид урумово лале (Tulipa urumoffii).
4. След получаване на разрешение от МОСВ да се съберат разрешените количества семена и/или луковици за отглеждането на вида в лабораторни условия.
5. Да се разработи технология за отглеждане на урумовото лале от семена и от луковици.
6. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
7. По възможност близо до шосейния път в подножието на местността „Еньова булка“ да се постави табло с името на местността, снимки на вида и данни за природозащитния му и законов статус вкл. определените по закон глоби за нарушителите.
8. Местообитанието в м. Бъчвата да се укрепи с 50 m укрепваща мрежа и съответните колове и прикрепващи материали като мрежата се постави в 5 реда. При поставянето й да се следват поставените маркировъчни колчета, оцветени в бяло.
9. След укрепване на местообитанието е наложително да се коригира туристическата пътека и да се маркира, с цел да се избегне преминаването на туристите по граничните части на популацията на урумовото лале. Към настоящия момент пътеката от местността „Еньова булка“ към „Бъчвата“ преминава в непосредствена близост до популацията на урумовото лале. Като се има предвид релефът на района и развилата се към настоящия момент растителност, е напълно допустимо пътеката да бъде изместена на около 20 m встрани от популацията.
10. Местообитанието в м. Куру дере – скалисти места вдясно от реката да се укрепи с 30 m укрепваща мрежа и съответните колове и прикрепващи материали като мрежата се постави в 2 реда. При поставянето й да се следват поставените маркировъчни колчета, оцветени в бяло.
11. Местообитанието в м. Куру дере – скалисти места вляво от реката да се укрепи с 80 m укрепваща мрежа и съответните колове и прикрепващи материали като мрежата се постави в 2 реда. При поставянето й да се следват поставените маркировъчни колчета, оцветени в бяло.
12. Да се маркира разположената в непосредствена близост пътека, за да се ограничи антропогенният натиск върху територията на популацията.
13. В м. Карандила – Карандилска поляна предвиденото поставяне на ниска дървена ограда на популацията да се извърши в края на вегетационния период на 2013 г., за да не се утъпкват цъфтящи и недостигнали до пълна зрелост растения от територията на поляната.
14. От външната страна на поставената ниска дървена ограда през 2014 г. да се монтира табло с информация за урумовото лале и неговия природозащитен и законов статус.
Изпълнение на предвидените мерки и препоръки:
На 31.10. 2013 г. площта на популацията на урумовото лале от Карандилската поляна е оградена с ниска дървена ограда.
