GPS/GSM проследяването на белоглавия лешояд M9 показва пространственото значение на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

На 14 септември фотокапанът, разположен на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), регистрира поредно посещение на белоглави лешояди (Gyps fulvus). Сред тях експертите идентифицираха два маркирани индивида – с жълти крилни марки и черни кодове „M9“ и „VV“. В кадрите са регистрирани и други два вида лешояди – два черни и един брадат лешояд, които са използвали площадката за подхранване заедно с белоглавите лешояди. Особен интерес представлява M9, тъй като птицата е оборудвана с GPS/GSM предавател. За разлика от единичната фотографска регистрация, телеметричното проследяване позволява да се проследява пространственото поведение на индивида във времето – местоположението му, придвижванията между различни райони, продължителността на престоя и други показатели, регистрирани от предавателя. Събраните данни могат да бъдат анализирани в по-широк пространствен и времеви контекст и да бъдат съпоставяни с наблюденията от теренния мониторинг и фотокапаните. Данните за M9 от началото на септември дават показателен пример за това. В началото на месеца птицата е регистрирана в района на Национален парк „Централен Балкан“. На 3 септември тя предприема придвижване на изток, като в рамките на полет изминава повече от 100 километра и достига района на Котленска планина. Още на следващия ден M9 посещава площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). В периода от 4 до 6 септември данните от предавателя показват движение между територията на Природен парк „Сини камъни“ и Котленска планина, като през този период птицата многократно посещава площадката за подхранване. На 7 септември M9 напуска района на Източна Стара планина и се насочва обратно към Централна Стара планина, където пребивава през следващите няколко дни. На 10 септември птицата продължава придвижването си към Врачанския Балкан – друг район с важно значение за белоглавия лешояд в България. Още на следващия ден M9 се връща в района на Национален парк „Централен Балкан“, а на 12 септември отново се насочва към Природен парк „Сини камъни“. След завръщането си птицата остава в района на парка. На 12 септември тя установява нощувка върху адаптационната волиера, разположена в непосредствена близост до площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). В следващите дни M9 продължава да използва района и посещава площадката, като на 14 септември присъствието му е регистрирано и от фотокапана. Тази последователност от данни илюстрира характерната за белоглавия лешояд способност да използва големи пространствени територии и да извършва придвижвания между различни планински райони. В рамките на едва две седмици един индивид може да бъде регистриран последователно в Централна Стара планина, Източна Стара планина и Врачанския Балкан, като между тези райони се осъществяват придвижвания на значителни разстояния. Особено показателно в случая е повторното връщане на M9 към площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). Въпреки че птицата използва обширна територия и посещава различни райони, данните показват многократно връщане към конкретния хранителен ресурс. В рамките на разглеждания период площадката е използвана не като еднократна спирка, а като част от пространството, в което птицата регулярно се придвижва и търси храна. Именно съпоставянето на телеметричните данни с резултатите от мониторинга на площадката има особена стойност. GPS/GSM предавателят показва къде се намира птицата и как се променя пространственото ѝ поведение, докато фотокапанът предоставя пряко доказателство за посещението на конкретното място. При наличие на индивидуална маркировка тези два източника на информация могат да бъдат свързани с един и същ индивид. Така обикновеният на пръв поглед кадър от 14 септември придобива по-голямо значение. Той не показва просто присъствие на белоглави лешояди на площадката, а се вписва в по-широка поредица от телеметрични данни, които проследяват движението на конкретна птица между няколко ключови района за вида в България. Регистрацията на втория маркиран индивид – VV – допълнително показва, че площадката се използва от повече от един индивидуално разпознаваем лешояд. Подобни данни са важна част от системния мониторинг на лешоядите. Чрез съчетаването на фотокапани, визуални наблюдения, индивидуално маркиране и GPS/GSM телеметрия експертите могат да анализират не само посещаемостта на отделната площадка, но и връзките между местата за хранене, нощуване и други участъци от използваната от птиците територия. В този контекст редовното подхранване има значение, което надхвърля непосредственото осигуряване на храна. На площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) хранителният ресурс се доставя регулярно, което създава предвидима възможност за хранене на лешоядните видове и едновременно с това осигурява условия за системно наблюдение на посещаващите птици. Именно тази комбинация между управление на хранителния ресурс и мониторинг позволява отделните регистрации да бъдат превръщани в дългосрочни данни за използването на територията. Подхранването на площадката е част от дейностите по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., в рамките на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000. Проектът е насочен към подобряване на природозащитното състояние на белоглавия лешояд (Gyps fulvus), черния лешояд (Aegypius monachus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus), като сред основните дейности е подхранването на защитените видове на съществуващи площадки в защитената зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“. Прилагането на тази мярка в съчетание със системен мониторинг позволява да се проследява как отделните птици използват предоставения хранителен ресурс в контекста на значително по-големи пространствени мащаби. Данните за M9 от септември са конкретен пример за това взаимодействие – птица, способна да преминава между различни райони на Стара планина и да изминава десетки и стотици километри, многократно се връща към конкретната площадка в Природен парк „Сини камъни“. Натрупването на подобни данни във времето е основа за оценка на пространствената екология на вида, използването на хранителните ресурси и връзките между отделните райони, в които се срещат белоглави лешояди. То подпомага и оценката на ефекта от природозащитните дейности и планирането на последващи мерки за опазване на вида.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000