Маркиран белоглав лешояд K96 регистриран на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

На 12 септември фотокапанът на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) регистрира поредното хранене на белоглави лешояди (Gyps fulvus). Сред наблюдаваните птици обаче експертите, извършващи мониторинга на площадката, идентифицираха и маркиран индивид – белоглав лешояд с жълти крилни марки с черен уникален код „K96“, поставени и на двете крила. Именно подобни на пръв поглед обикновени регистрации показват как на практика работи системата за индивидуално проследяване на лешоядите. След разчитането на кода експертите извършиха справка в базата данни за маркирани птици, чрез която беше установено, че K96 е мъжки белоглав лешояд с произход от Испания. Птицата е била уловена в дивата природа, транспортирана до България и поставена във волиерни условия в Национален парк „Централен Балкан“ през 2014 г., а през следващата година е освободена в природата. Днес същият индивид е регистриран на територията на Природен парк „Сините камъни“, като изглежда в добро физическо състояние и демонстрира нормално поведение на свободно живееща птица. Подобна регистрация е ценна не защото представлява изолиран или изключителен случай, а защото дава конкретна информация за движението и пространственото използване на територията от индивиди с различен произход. Крилните марки, известни и като патагиални марки (patagial tags), представляват видими индивидуални маркери, прикрепени в областта на патагиума – кожната гънка по предния ръб на крилото. Те са проектирани така, че да могат да бъдат разчитани от разстояние при наблюдение на птиците с оптика, а при подходящи условия и чрез фотокапани или друг тип видеонаблюдение. Маркирането позволява дадена птица да бъде идентифицирана индивидуално без необходимост от повторно улавяне. Методът се използва широко в изследванията и природозащитните програми за лешояди и други едри птици. Комбинацията от цвят, позиция на марката и уникален буквено-цифров код представлява индивидуален идентификатор на птицата. При различните програми цветовете и схемите за кодиране могат да се различават, поради което при регистрация на маркиран индивид се записват не само кодът, но и цветът, страната на тялото и позицията на маркировката. Така полевото наблюдение може да бъде свързано с конкретен запис в база данни и с цялата налична история на индивида. При лешоядите тази методика е особено ценна, тъй като големите птици прекарват значителна част от времето си в полет и могат да изминават големи разстояния между местата за хранене, нощуване и размножаване. Регистрацията на една и съща маркирана птица на различни места позволява да се проследяват нейното разселване, локални и сезонни движения, използването на хранителни ресурси и връзките между отделни територии и популационни ядра. В България индивидуалното разпознаване на белоглави лешояди чрез цветни марки, пръстени, фотокапани и други методи се използва именно за натрупване на данни за пространствената екология и динамиката на вида. На площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) редовно се регистрират както немаркирани птици, така и маркирани индивиди, произхождащи или преминали през различни части на страната и Балканския полуостров. Наблюдавани са птици, свързани с райони като Западна Стара планина, Централна Стара планина и Котленска планина, както и индивиди с произход извън България. Това отразява една от характерните особености на пространствената екология на белоглавия лешояд – видът използва големи територии и отделните популационни ядра не са изолирани едно от друго. Проследяването на маркирани птици показва реалните връзки между различни места за хранене и местообитания. В рамките на дългогодишните програми за възстановяване на белоглавия лешояд в България са документирани движения на птици между различни райони на страната и съседни държави, включително на индивиди с чужд произход. В този контекст регистрацията на K96 е добър практически пример за това как една фотографска регистрация може да бъде превърната в биологична информация. Птицата няма GPS/GSM предавател, но благодарение на индивидуалната маркировка може да бъде разпозната при следващи наблюдения. Така двата подхода – телеметричното проследяване на оборудвани индивиди и визуалното разпознаване на маркирани птици – се допълват и дават по-пълна картина за движението и използването на територията от вида. Именно тук се проявява практическата стойност на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). Редовното осигуряване на контролиран и безопасен хранителен ресурс не само подпомага лешоядите в територията на Природен парк „Сините камъни“, но и създава условия за системно наблюдение на посещаващите я птици. Фотокапаните допълват теренните наблюдения, като позволяват да се регистрират отделни индивиди и в моменти, когато на място няма наблюдател. Подобен подход е утвърден инструмент в мониторинга на лешоядите и се използва заедно с визуални наблюдения и индивидуално маркиране. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук) се извършва по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“ е насочен към подобряване на природозащитното състояние на белоглавия лешояд (Gyps fulvus), черния лешояд (Aegypius monachus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus). Сред основните дейности е подхранването на защитените видове на съществуващата площадка в защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“. Проектът надгражда дългогодишните природозащитни дейности на територията на парка и има за цел да осигури необходимия безопасен хранителен ресурс за лешоядните видове. В съчетание със системния мониторинг това позволява да се събират данни за състава на групите, възрастовата структура, присъствието на маркирани индивиди и използването на площадката от птици с различен произход. Регистрацията на K96 е именно такъв пример – не изолиран случай, а част от ежедневната природозащитна работа, чрез която отделните наблюдения се превръщат в дългосрочни данни за движението, оцеляването и пространствената динамика на белоглавия лешояд. Натрупването на тези данни е от съществено значение за оценката на ефекта от предприеманите мерки и за планирането на бъдещи дейности за опазване и възстановяване на вида в България.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000