Регионален исторически музей Сливен
Oбновената експозиция на музея “Съкровища – музей – памет” е открита на 12 май 2008 г. по случай 130 години от началото на музейното дело и 95 години от основаването на музея в Сливен. В изложбата са включени оригинални паметници от фонда на музея, някои от които със световно значение и свързани с живота на населението от сливенския край от неолита до наши дни. Експонатите са подредени на колекционен принцип. В залите на първи етаж са представени мраморна и бронзова пластика от римско време, предмети и накити от кост от античността до средновековието. Един от най-значимите археологически паметници е надписът върху постамент на статуарна група и е в чест на Зевс. Интерес представляват и дребната бронзова пластика – апликации, статуетки, медицински инструменти и др.
В края на XVIII в. в сливенския квартал “Клуцохор” е построена къщата на рода Асенови, където на 10 май 1840г. се ражда големият бунтар – легендарният войвода Хаджи Димитър.
Тук през 1935г. е открита първата музейна сбирка, която през 1955г. прераства в експозиция. Родния дом е малка, едноката, несиметрична къща с дървен чардак, с характерните конструктивни архитектурни белези на Ранното възраждане.Възстановен е изцяло традиционният интериор в стаята, където е роден Хаджи Димитър, гостната, мутвакът и типичната сливенска винарска изба.
На 13 май 2008 г. отвори врати новата предметно-документална експозиция в къща-музей “Х.Димитър”.
През първата четвърт на ХІХ век, неизвестни тревненски майстори построяват в една от най-старите махали на Сливен – Кафтанджийската, отворена симетрична чардаклиена къща. Тя е образец на жилищната архитектура от годините на Възраждането.
Собственикът й, търговецът на аби и шаяци дядо Бою, в действителност построява две къщи, залепени една за друга. По-голямата, която е построена най-напред, е известна като къщата на Паткоолу, а по-малката и по-късна, като Арнауткината. Стегнатата архитектурно-пространствена композиция, чардаклиените кьошкове и дсърворезбени тавани, широките стрехи с кобилични извивки в двата края, осмоъгълните колони и изящни дървени балюстри, широкия хает, еднораменното дървено стълбище и дълбоки просторни изби са белези на външните й архитектурни достойнства, практичност и представителност. Вътрешните особености и архитектурни елементи също са подчертани с комшулуците, менсофите, практичните юклюци, ажурените феридки и полички, с богато украсените домашни иконостаси, с живописната алафранга
През 1963г. Патковата къща е превърната в музей, в който е открита интериорна експозиция пресъздаваща уредбата, удобството и хармонията на сливенския занаятчийски дом от ХІХ век. Представени са стотици уникални предмети, показващи развитието на килимарството, кебеджийството, медникарството, грънчарството, дърводелството, сарачеството и др., както и основни битови практики и традиционни изисквания от онова време.
Къща-музей на сливенския бит от началото на ХХ век, или Арнауткината къща, е открита през 1969г. и показва бита на сливенското градско семейство в първите десетилетия на ХХ век. Експонирани са вносни и български мебели – спалня, нощни шкафчета, диван, фотьойли, бюфет. Независимо, че къщата е рожба на по-старо време, в нея успешно съжителстват нововъведенията в градския бит с менсофата в спалнята, огнището в кухнята и големите дървени шкафове във всички помещения.
През месец октомври 2009г. в къща-музей “Сливенски бит от ХІХ век” бе открита нова експозиция: ” Традиционна култура от Сливенско.” Тя е съобразена с потребностите на днешното време и показва съхраненото многобразие и специфика на регионалната традиционна култура. Основни ядра в нея са календарната обредност, обредността, съпътстваща трудово-поминъчната дейност и семейната обредност с акцент върху традиционната сватба. Поради малкото пространство са подбрани основните календарни обреди, характерни за региона, като е отделено внимание на обредната храна, обредният реквизит и вербалните магии. Заедно с това е поставено ударението върху обредните и празнични костюми от региона. Всички елементи на костюмите са автентични и уникални – плод на унаследени и творчески надградени многовековни традиции в областта на ръчното домашно производство.
Допълнителна илюстрация на тези традиции са множеството използвани вълнени, козиняви и памучни домашни черги, застлани по подиумите, кенарените обредни кърпи, месалите и бохчите изтъкани от най-разнообразни материали и техники. Експозицията е подредена не във витрини и под стъкло, което допринася за създаването на много по-добра комуникация на посетителите с изложените образци на културното наследство.
Обширният калдаръмен двор, цветната градина и сайвантът с различен стопански инвентар допълват и градят цялостния архитектурно-етнографски комплекс – живо доказателство за неизчерпаемия дух и блестящ културен напредък на сливенския занаятчия.
В старата сливенска махала “Дели балта” се намира домът, в който до 1886 г. живее и твори бележитият възрожденски поет, просветител и църковен деец Добри Чинтулов.
Къщата е построена през 50 – те години на XIX в. от двамата братя Иван и Добри Чинтулови, в близост до родния им бащин дом. Tя е от характерния архитектурен тип – открита, несиметрична, двуката сграда, с дървени кьошкове и чардаци, извисени над просторен калдаръмен двор. В средата на 70-те години на XX в. домът е основно реставриран и в него се открива музейна експозиция.
Със своята фото-документална част, с оригиналните вещи на поета и пресъздадената типична за времето обстановка, се разкриват значими етапи от жизнената, обществена и творческа дейност на Добри Чинтулов.
Показаните експонати-книги от личната му библиотека, учебници и пособия носят информация за просветното и читалищното дело във възрожденския Сливен. В експозиционната зала всяка година се извършва тържествен ритуал за вписване името на носителя на голямата награда за литература и изкуство “Добри Чинтулов” върху специално пано. Наградата се връчва на изявени творци по време на тържествата, посветени на деня на Сливен – 26 октомври – Димитровден.
Началото на фабричното текстилно производство по българските земи е поставено в град Сливен от Добри Желязков. Под негово ръководство през 1843 г. се изгражда Държавната сукнена фабрика – първото индустриално предприятие в пределите на Османската империя. След Освобождението държавата отдава фабриката под наем.
През 1883 г. в нея се открива първият курс за подготовка на текстилни специалисти. От 1904 до 1960 г. сградата се използва за затвор. През 1906 г. в съседство с фабриката се изгражда новото текстилно училище ”Д.Желязков”. От 1984 г. в него е разположена експозицията на Музея на текстилната индустрия – филиал на Националния политехнически музей. Сградите на Текстилните фабрика и училище са обявени за паметници на културата.
Идеята за създаване на музей в един от най-големите текстилни центрове на България датира от 1934 г., по повод честване 100 годишнината от началото на индустриалното развитие на България. Петдесет години по-късно, когато се подготвя честването на 150-та годишнина е прието Решение №758/16.08.1983 г., с което се създава Музеят на текстилната индустрия, официално открит за посещения на 08.09.1986 г.
Днес музеят разполага с постоянна експозиция, разположена на площ от 550 м2. В нея по хронологичен ред са показани ръчното и фабрично-машинното текстилни производства. Гостите на музея ще научат за най-старите оръдия на труда, използвани за получаване на текстилни изделия – вертикалния тъкачен стан /VІІ х. пр. Хр./, станове с гребен и кори. Ценни експонати са: станът с “летяща совалка” – последният технически скок в периода на преход от ръчно към машинно текстилно производство, механичният стан “Мария Луиза”, жакардовият стан, пресукалната машина с кухо вретено, предназначена за производство на комбинирани ефектни прежди по метода “Преномит” – българско изобретение, разработено в ИОТ “Веда” от колектив с ръководител инж. Митов.
В експозицията са представени най-важните текстилни занаяти, практикувани по българските земи. Специално място е отделено на гайтанджийския чарк – техническото съоръжение – символ на българското Възраждане, а също и на текстилното щамповане.
Място в музея са намерили и техническите съоръжения от по-съвременното машинно производство. Всички експонати са действащи.
Музеят на текстилната индустрия разполага с над 3 000 експоната, специализирана библиотека от около 2 000 тома. Той е член на Европейската текстилна мрежа.