Взаимно свързаното, взаимно обусловеното единство между релеф, водни течения, флора и фауна, скални образувания и разкриващата се панорама придават на “Сините камъни” един специфичен и уникален облик. Това дава основание за обявяването на част от Източна Стара планина за:
*Лесопарк “Сините камъни” през 1957 година
Управлението на Горското стопанство при Министерски съвет предоставя 7182,8 ха площ от горския фонд на Градски Народен съвет Сливен за устройството й в паркова територия. Тя включва лесопарковете: “Карандила”, “Равна река”, “Даулите”, “Абланово”, “Съби Димитров” (Бармука) , както и терени на североизток и на запад – естествени насаждения около яз. “Асеновец”;
*Народен парк “Сините камъни” през 1980 година
Комитетът по опазване на природната среда при Министерски съвет издава Заповед № 893 от 28 ноември 1980 г., допълнена със Заповед № 410 от 7 май 1982 г., с които върху площ 7094,1 ха обособява паркова територия;
*Природен парк “Сините камъни” през 2000 година
Министерство на околната среда и водите прекатегоризира Народен парк “Сините камъни” в Природен, съгласно новоприетия Закон за защитените територии;
*На 5 август 2002 г. територията на Природен парк “Сините камъни” е увеличена на 11380,1 ха със Заповед № РД – 763 на Министерството на околната среда и водите.