По време на пресконференцията екипът, ангажиран с изпълнението на проектните дейности, представи пред аудиторията основните цели на интервенцията, нейния териториален обхват, планираните дейности и очакваните резултати. В рамките на презентацията беше разяснена ролята на подхранването като природозащитен инструмент за осигуряване на сигурен и безопасен хранителен ресурс за целевите видове – черен лешояд (Aegypius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), египетски лешояд (Neophron percnopterus) и кръстат орел (Aquila heliaca). Акцент беше поставен върху екологичната функция на тези птици като високоспециализирани мършоядни видове, изпълняващи ключова санитарна и регулаторна роля в природните екосистеми.

Беше представена и конкретната локация на интервенцията – съществуващата площадка за подхранване в м. „Калешница“ (Чуката), землище на с. Ичера, разположена в границите на защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“. В рамките на проекта се осъществяват регулярни доставки на странични животински продукти със строго проследим произход, поддръжка на площадката и мониторинг на използването и от целевите видове.

След представянето участниците активно се включиха в дискусия, като зададоха въпроси, свързани със състоянието на лешоядните популации в района, гнездовия успех на видовете и очакваните дългосрочни ефекти от прилагането на мярката.

Срещата е част от дейностите по публичност и информираност, заложени в проекта, които имат за цел да повишат общественото разбиране за ролята на подхранването като научно обоснована и законово регламентирана природозащитна мярка.

Финансирането на проекта е с обща стойност (максимален размер на БФП): 141 771, 15 евро, от които ЕФРР (до 85%): 121 355, 47 евро и Национално съфинансиране: 21 415,67 евро.

Продължителност: 48 месеца в периода 26.09.2025 – 26.09.2029.

Дирекция на природен парк „Сините камъни“ изказва благодарност към всички присъстващи граждани и представители на медиите за проявения интерес и активното участие в обсъждането на дейностите по проекта.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Наблюдението представлява значим индикатор за функционалността на площадката като източник на безопасен хранителен ресурс за прелитащи и дисперсиращи индивиди в регионален мащаб. Подобни регистрации потвърждават, че поддържането на контролирани хранителни ресурси подпомага пространствената свързаност между различните популации на лешояди на Балканския полуостров и увеличава вероятността за използване на района от птици с различен географски произход.

Дейността по подхранване се реализира в рамките на проект BG16FFPR002-3.011-0001 „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни дейности (НРПД) за НАТУРА 2000“, изпълняван от Дирекция на природен парк „Сините камъни“. Проектът се финансира по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., като общият размер на безвъзмездната финансова помощ е до 279 190,35 лева, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и националния бюджет на Република България.

Основната цел на проекта е подобряване на природозащитното състояние на лешоядните видове чрез осигуряване на безопасен хранителен ресурс и управление на площадки за подхранване в рамките на мрежата НАТУРА 2000. Регистрирането на маркирани индивиди от други държави демонстрира ефективността на прилаганите мерки и подчертава ролята на района на Сините камъни като част от по-широка екологична мрежа, поддържаща жизнеспособността на балканските популации на тези ключови видове мършоядни птици.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Защо присъствието на младия царски орел на площадка за подхранване е важно?

Царският орел е върхов хищник, но е и опортюнист – особено в млада възраст и през периоди с по-трудна наличност на обичайна плячка. Появата му на площадка за подхранване означава няколко неща:

• Функционираща хранителна мрежа: ресурсът се „вгражда“ в екосистемата и се използва от различни трофични нива, което е индикатор за реална екологична ефективност на управлението на площадката.

• Безопасна алтернатива: контролираният източник на храна намалява вероятността птиците да търсят рисковани източници (напр. отровени примамки/замърсени отпадъци).

• Екологичен „маркер“: младите орли са в дисперсия и „сканират“ ландшафта. Регистрацията им добавя ценна информация за използването на територията и за потенциални ключови места за опазване.

Царският орел (Aquila heliaca) (известен и като „кръстат орел“) е вид с висока консервационна значимост. В България менюто му включва широк спектър – дребни и средни бозайници и птици; често се посочват лалугери, зайци, както и различни птици, а през зимата дялът на мършата/трупните ресурси може да нараства. Предпочита открити и полуоткрити ландшафти – пасища, степни тревни площи, обработваеми земи и нископланински райони с подходящи места за гнездене (обикновено единични високи дървета и горски пояси). На глобално ниво видът е оценяван като „Уязвим“ (Vulnerable). В България е критично застрашен и е обект на целенасочени мерки за опазване. Типичните рискове за вида в региона включват загуба или фрагментация на местообитанията, намаляване на ключова плячка при промени в земеползването, отравяния и риск от инфраструктура (напр. опасни електропроводи).

ДПП “Сините камъни” ще продължи регулярния мониторинг с фотокапани и поддържането на площадката в съответствие с приложимите изисквания. Подобни регистрации са ценни, защото показват взаимодействие между управленска мярка и реална екосистемна функция.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Кадърът ясно илюстрира реалната екологична функция на площадката – осигуреният хранителен ресурс се използва не само от целевите видове по проекта, а се включва в по-широката хранителна мрежа на района. Присъствието на други мършоядни и опортюнистични видове е ключов положителен индикатор за функционалност, тъй като показва, че ресурсът се открива, използва и интегрира ефективно в трофичната система. Това означава, че площадката изпълнява ролята си като стабилен източник на храна в периоди на ограничена естествена наличност, подпомага енергийната обезпеченост на различни видове и допринася за намаляване на риска от разпространение на органични отпадъци в околната среда. По този начин мястото за подхранване функционира като активен елемент от екосистемата.

Дейностите по подхранване се изпълняват на площадката в област Сливен, община Сливен, с. Ичера, м. „Калешница“ (Чуката) в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., с бенефициент Дирекция на Природен парк „Сините камъни“, със срок на изпълнение 26.09.2025 г. – 26.09.2029 г.

Белоопашатият мишелов не е целеви вид по мярка 70. Неговото присъствие обаче е показател за функционалността на подхранването. Осигурената храна подпомага различни грабливи птици и други видове, които изпълняват важна роля в поддържането на екологичното равновесие, особено в периоди с намалена естествена хранова база.

Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) – природозащитен статус и биологична характеристика

Природозащитен статус

На европейско ниво видът е оценен като „Незастрашен“ (Least Concern) съгласно Международния съюз за защита на природата (IUCN). В същото време Buteo rufinus е включен в Приложение I на Директива 2009/147/EC относно опазването на дивите птици, което изисква определяне на специални защитени зони и прилагане на целенасочени мерки за съхраняване на местообитанията му.

В България белоопашатият мишелов е включен в Червената книга на Република България със статус „Уязвим“ (VU) и е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие (Приложение № 3).

Морфология и разпознаване

Белоопашатият мишелов е сравнително едър представител на род Buteo, с дължина на тялото 50–61 cm и размах на крилете 130–150 cm. Оперението е силно вариабилно – от светли до по-тъмни форми, често с ръждив оттенък. Отличителни белези са светлата опашка и по-тъмните участъци в областта на бедрата. В полет крилете изглеждат дълги и сравнително тесни, с отчетлив контраст между различните групи пера.

Екология и хранене

Видът обитава открити пространства – пасища, степни и полустепни местообитания, обработваеми земи – в близост до скални комплекси или единични дървета, които използва за гнездене. Храни се основно с дребни бозайници (предимно гризачи), както и с птици и влечуги. При недостиг на жива плячка може да се възползва и от мърша, което обяснява регистрираните посещения на площадката за подхранване в м. „Калешница“ (Чуката).

Основни заплахи

В национален контекст основните заплахи за вида са свързани с използването на отрови и препарати срещу гризачи, които могат да доведат до вторично отравяне, разрушаване и фрагментиране на подходящи местообитания, безпокойство в близост до гнездата по време на размножителния период, както и риск от загиване при контакт с електропроводи. Тези фактори ограничават стабилността на популацията и изискват последователни мерки за управление и превенция.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Отчетената динамика потвърждава:

• устойчива посещаемост на площадката;
• ефективност на регулярните подхранвания;
• засилена пространствена привързаност на лешоядите към обекта.

Паралелно са регистрирани и посещения на черен лешояд (Aegypius monachus), което допълнително повишава консервационната стойност на интервенцията.

Дейностите се реализират в рамките на проекта
„Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици в изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000 на територията на Специална защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г.

Екипът на ДПП „Сините камъни“ ще продължи регулярните подхранвания и мониторинг с цел дългосрочно подобряване на природозащитното състояние на лешоядните видове в района.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Дейностите по подхранване на площадката в местност „Дългия рът“ (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се изпълняват в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, с бенефициент Дирекция на Природен парк „Сините камъни“, със срок на изпълнение 26.09.2025 г. – 26.09.2029 г.

Следва ясно да се подчертае, че брадатият лешояд към момента не е целеви вид по мярка 70, но системното използване на площадката от освободения индивид представлява индиректен индикатор за функционалната адекватност на мярката и нейната екосистемна приложимост.

Хранителна биология и екологична специфика на вида

Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е един от най-специализираните некрофаги в света. Видът демонстрира изразена остеофагия – хранителна специализация към костна тъкан, която може да съставлява над 70–80 % от диетата. За разлика от останалите лешояди, той активно селектира кости, които:

• поглъща цели (при малък размер), или

• разчупва чрез повтаряемо пускане от височина върху скални повърхности („костоломни площадки“).

Тази трофична ниша го позиционира като финален етап в разлагането на трупната биомаса, редуцирайки остатъчната органична материя и ограничавайки риска от патогенно натоварване в екосистемата.

В глобален план видът е оценен от IUCN като „Близо до застрашен“, а в България е категоризиран като изчезнал (EX) до стартирането на текущите дейности по повторно въвеждане.

Функционална роля на площадките за подхранване („ресторанти“)

Площадките за подхранване представляват контролирани хранителни източници.

Тяхната значимост включва:

• стабилизиране на енергийната достъпност за млади и неопитни индивиди;

• редуциране на риска от отравяне;

• минимизиране на пространствената експанзия в ранната фаза на адаптация;

• спомагане формирането на размножително ядро за видовете;

• създаване на условия за бъдещо териториално установяване.

Фактът, че „Боев“ системно използва площадката, показва успешно интегриране в локалната хранителна мрежа и наличие на достатъчен ресурсен капацитет. Площадката продължава да се посещава редовно и от други лешоядни видове, което потвърждава нейната екологична ефективност.

Институционална координация и обществена ангажираност

В рамките на първия сезон по освобождаване (17 май – края на юни 2025 г.) Дирекцията на ПП „Сините камъни“ осигури целенасочено теренно присъствие, контрол на посетителския поток и координация с горските и административни структури за предотвратяване на безпокойство в критичната адаптационна фаза.

Организиран бе мащабен публичен форум, привлякъл над 5 000 посетители, включително провеждане на тематична прожекция на открито с цел повишаване на обществената осведоменост относно екологичната роля на вида и значението на неговото повторно въвеждане.

Заключение

Системното присъствие на „Боев“ през януари (20 дни активност) представлява обективен индикатор за успешна адаптация и за функционалната ефективност на управляемото подхранване.

Площадката за подхранване в м. „Дългия рът“ се утвърждава като фундаментален инструмент в стратегията за реинтродукция на брадатия лешояд в България. Тя осигурява контролирана ресурсна база в условията на исторически прекъсната популационна приемственост и създава предпоставки за бъдещо териториално установяване, репродуктивна активност и постепенно възстановяване на вида в национален мащаб.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Подхранване в м. „Дългия рът“ (Каракютук), землище на гр. Сливен

• Проектът се изпълнява по Административен договор № BG16FFPR002-3.011-0001-C01 и е за „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици на територията на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, землище на гр. Сливен“. Безвъзмездната финансова помощ е до 279 190,35 лв., от които 237 311,80 лв. са средства от ЕФРР, а 41 878,55 лв. – национално съфинансиране (без собствен принос и недопустими разходи).
• Основните дейности са: подготовка, подхранване, организация/управление и видимост.
• Заложените индикатори включват обхват на мерки върху 8 010,32 ха и индикатор „видове птици с подобрен природозащитен статус“ – 0,11 % (целева стойност).
• На терен подхранванията се реализират на площадката в м. „Дългия рът“ (Каракютук), собственост на ДПП „Сините камъни“, със срок на изпълнение 26.09.2025 – 26.09.2029.

Подхранване в м. „Калешница“ (Чуката), землище на с. Ичера, общ. Сливен

• Проектът се изпълнява по Административен договор № BG16FFPR002-3.011-0002-C01 и е за „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици на територията на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, землище на с. Ичера, община Сливен“.
• Безвъзмездната финансова помощ е до 279 236,09 лв., от които 237 350,68 лв. са средства от ЕФРР, а 41 885,41 лв. – национално съфинансиране (без собствен принос и недопустими разходи).
• Индикаторът за площ е 11 597,96 ха, а целевата стойност за „видове птици с подобрен природозащитен статус“ отново е 0,11 %.
• Подхранванията се извършват на площадка в с. Ичера, м. „Калешница“ (Чуката), собственост на ДПП „Сините камъни“, със срок на изпълнение 26.09.2025 – 26.09.2029.

Какво е общото и какви са особеностите на изпълнението?

И двата проекта следват една и съща логика: редовното подхранване е критична предпоставка за възстановяване и устойчивост на лешоядните популации, тъй като значителна част от традиционния хранителен ресурс е ограничен от съвременните практики и изисквания за обезвреждане на животински отпадъци.

Срокът за изпълнение на проектите по договор е 48 месеца (с край за изпълнение не по-късно от 31.12.2029 г. и общ срок на договора не по-късно от 31.05.2030 г.).

Защо лешоядите са важни?

• Лешоядите са специализирани мършояди и ключово функционално звено в екосистемите: участват в трофичните мрежи и кръговрата на веществата, като ускоряват естественото „почистване“ на природата от трупове и органични остатъци.
• Научните данни подчертават и ролята им като естествен фактор за ограничаване на разпространението на инфекциозни заболявания, именно чрез консумирането на мъртви животни.
• Въпреки това, през последните два века много популации претърпяват тежък спад, като основните причини са отравяния (умишлени и неумишлени), преследване, загуба на местообитания, недостиг на хранителна база и сблъсъци с инфраструктура.
• ПП „Сините камъни“ е сред ключовите територии за лешоядите в Източна Стара планина: паркът е местообитание на колония от белоглави и черни лешояди, а египетският лешояд се отчита като вид, който посещава района по време на миграция.

Обществено значение и призив

Двата проекта са инвестиция в реални, измерими природозащитни резултати – както чрез директното поддържане на безопасна хранителна база, така и чрез управление и видимост на дейностите в Натура 2000. Успехът им обаче зависи и от средата извън площадките: нулева толерантност към отрови, сигнализиране при съмнения за отравяне и подкрепа за устойчиви практики, които намаляват риска за мършоядните птици.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Събраните средства са за ремонт на адаптационната волиера за лешояди в м. “Каракютюк”, където ще бъдат настанени първите малки брадати лешояди (Gypaetus barbatus) по проект „Живот за брадатия лешояд“ (LIFE22-NAT-BG-Bearded Vulture LIFE-101113869).
Благотворителният концерт “Живот за брадатия лешояд” бе съпроводен и с много предхождащи дейности, като рекламен клип, подготовка на афиши, билети и популяризиране на концерта. Рекламния клип беше заснет и обработен от Димитър Йорданов (ученик от ППМГ “Добри Чинтулов”)  в който взеха участие учениците от клуб “Барбатус” и експерти от Дирекция на природен парк “Сините камъни”. Получи се прекрасно представяне – учениците изразиха своите знания, преживявания и съпричастност към процесите на връщане на лешоядите в Природен парк “Сините камъни”. Това ни кара да виждаме резултата от нашата дългогодишна мисия да работим с подрастващите, осъзнавайки, че те са бъдещото ни общество и да се чувстваме обнадеждени в устойчивото завръщане на лешоядияте в Природен парк “Сините камъни”.
Самият благотворителен концерт “Живот за брадатия лешояд” бе зашеметяваща компилация от традиционни фолклорни танци, песни и ритми, преплетени с ангажираност и грижа за природата.

Благодарим на участниците в концерта:
Учениците от клуб “БАРБАТУС” към ДПП “Сините камъни”;
певиците Добромира Стоянова и Ния Лазарова;
МТА “Браво” с ръководители Станка и Иван Иванови;
ШНП “АЕДА” с ръководител Велина Стайкова;
ДТС ” Нашенчета” с ръководители Борислав Трифонов и Наташа Съботинова;
МТА “Булгари” с ръководители Димитър Йорданов, Борислав Трифонов и Кристияна Василева;
ССЗНТ с ръководител Васил Жеков;
Димитър Йорданов (ученик от ППМГ “Добри Чинтулов”), който се зае с цялата организация и видео материала за благотворителния концерт.
Благодарим специално и на Росица Делчева (преподавател от ППМГ “Добри Чинтулов”), която се ангажира изключително много с организацита на концерта и подкрепи идеята на децата за него. Това е преподавателят благодарение на който учениците имат възможност да се включват в нашите инициативи, развива зананията и уменията им и окрилява тяхните идеи и мечти!
❤️Щастливи сме, че с такива ентусиазирани деца и приятели, бъдещето е в добри ръце!

https://www.facebook.com/PPSinitekamani/videos/405392469303738?locale=bg_BG

TRANSLATE with x

English

Arabic	Hebrew	Polish
Bulgarian	Hindi	Portuguese
Catalan	Hmong Daw	Romanian
Chinese Simplified	Hungarian	Russian
Chinese Traditional	Indonesian	Slovak
Czech	Italian	Slovenian
Danish	Japanese	Spanish
Dutch	Klingon	Swedish
English	Korean	Thai
Estonian	Latvian	Turkish
Finnish	Lithuanian	Ukrainian
French	Malay	Urdu
German	Maltese	Vietnamese
Greek	Norwegian	Welsh
Haitian Creole	Persian

TRANSLATE with

COPY THE URL BELOW

Back

EMBED THE SNIPPET BELOW IN YOUR SITE

Enable collaborative features and customize widget: Bing Webmaster Portal

Back