ДПП "Сините Камъни"

Пореден черен лешояд от колонията в Дадя използва площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Thu, 08 Oct 2026 11:59:33 +0000

Поредно интересно наблюдение на черен лешояд (Aegypius monachus) засне фотокапанът на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Дългия рът (Каракютук). На 7 октомври, около 12:00 ч., на площадката се осъществи доставка на СЖП като част от системните подхранвания. Само около час по-късно фотокапанът регистрира черен лешояд с бяла крилна марка и индивидуално означение „R7“. Ясно видимата маркировка позволи на мониторинговия екип да идентифицира птицата и да установи, че тя произхожда от колонията на черния лешояд в Национален парк „Дадя–Лефкими–Суфли“ в Североизточна Гърция. Наблюдението е особено ценно, тъй като регистрацията е извършена непосредствено след поставянето на храната и показва бързото откриване и използване на площадката от птица, която се придвижва извън района на своята размножителна колония. При направена справка стана ясно, че същият индивид е наблюдаван през предходните дни и в района на Котел. „R7“ прекара близо два часа на площадката, като през значителна част от времето активно се хранеше. По-късно към него се присъедини и белоглав лешояд (Gyps fulvus). Подобни регистрации имат значение не само за установяването на присъствието на отделни редки и защитени птици, но и за разбирането на връзките между отделните райони, които лешоядите използват. Черният лешояд е вид, способен да извършва значителни придвижвания в търсене на храна, поради което неговото присъствие на площадката в Дългия рът показва, че осигуреният хранителен ресурс може да бъде включен в пространството, използвано от птици, произхождащи от други популации на Балканите. Именно тук се откроява и практическото значение на системното подхранване. Чрез регулярно осигуряване на подходящ и контролиран хранителен ресурс площадката подпомага лешоядните птици в намирането на храна, като едновременно с това създава възможност за тяхното наблюдение и проследяване. Регистрации като тази на „R7“ дават ценна информация за това кои птици достигат до района, откъде произхождат и как използват наличните хранителни ресурси. Натрупването на такива данни подпомага мониторинга на видовете и допринася за по-доброто разбиране на тяхното пространствено поведение и свързаността между отделните популации. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Млад белоглав лешояд от сръбска колония регистриран на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Tue, 06 Oct 2026 11:06:05 +0000

На 4 и 5 октомври фотокапанът, разположен на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), регистрира млад белоглав лешояд (Gyps fulvus), разпознаваем по поставената му червена патагиална марка. Маркировката позволи на експертите да установят произхода на птицата от сръбска популация. Настоящата регистрация е поредно доказателство за използването на площадката от белоглави лешояди с произход извън района. През март тази година на същата площадка отново беше установено посещение на маркиран белоглав лешояд от сръбската популация, тогава идентифициран по жълта патагиална марка с индивидуален номер 98. Повторното регистриране на птици от тази популация в рамките на една година показва, че районът на Сините камъни е част от пространството, използвано от белоглави лешояди при техните придвижвания на Балканите. Подобни наблюдения са ценни за проследяване на движението на вида и за установяване на връзките между отделните популации. Те показват и значението на поддържането на сигурни и регулярно зареждани хранителни ресурси, които могат да бъдат използвани от птици с различен географски произход. На 5 октомври при повторното си посещение на мястото за подхранване се наблюдава и сравнително висока посещаемост от над 15 белоглави лешояди и няколко черни. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Белоглав лешояд отново се храни на площадката за подхранване в местността Калешница (Чуката)

Sinite Kamani — Fri, 02 Oct 2026 14:05:27 +0000

Само два дни след поредното ежеседмично подхранване на площадката в местността Калешница (Чуката), извършено на 30 септември, фотокапанът регистрира белоглав лешояд (Gyps fulvus), който се храни на мястото. Наблюдението е от 2 октомври и е третата регистрация на представител на целевите видове на тази площадка. След първото установено посещение на белоглави лешояди е изминал значителен период, през който фотокапанът не е регистрирал присъствие на целеви видове. Именно затова настоящото наблюдение е особено радостно за екипа, който извършва мониторинга на площадката. То показва, че предоставеният хранителен ресурс е достигнал до птица от вида и че площадката постепенно започва да се вписва в мрежата от места, използвани от лешоядите за хранене. На кадрите белоглавият лешояд е заснет непосредствено при хранене, като на крака му се вижда жълт пръстен. Маркировката показва, че птицата е индивидуално обозначена, което може да даде възможност за допълнително установяване на нейния произход и история, ако маркировката бъде разчетена и съпоставена с наличните данни. Второто посещение на белоглав лешояд е добър знак за развитието на площадката. Тя тепърва се утвърждава като част от хранителната мрежа от места, на които се предоставя храна, и е необходимо време, докато птиците започнат да я използват регулярно. Повторното посещение обаче дава основание да се очаква, че при продължаване на подхранването мястото може постепенно да бъде посещавано от повече птици, включително от групи белоглави лешояди. Затова вниманието на мониторинговия екип към площадката ще бъде засилено. Фотокапанът ще продължи да следи за нови посещения, като всяка следваща регистрация ще допринася за изясняване на това как и с каква честота лешоядите започват да използват новия хранителен ресурс. Белоглавият лешояд е един от целевите видове, подпомагани чрез дейностите по проекта, като осигуряването на подходящи места с контролиран хранителен ресурс е важна част от мерките за подобряване на условията за вида и подпомагане на неговото опазване. Подхранването на площадката в местността Калешница (Чуката), разположена в землището на с. Ичера, община Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Дейността е насочена към подпомагане на лешоядните видове чрез осигуряване на подходящ и контролиран хранителен ресурс.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Пореден скален орел посети площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Sat, 26 Sep 2026 11:02:07 +0000

На 25 септември фотокапанът, разположен на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), регистрира поредното посещение на скален орел (Aquila chrysaetos). Този път птицата е заснета от особено близко разстояние, което позволява да се наблюдават в детайли характерните особености на вида и поведението му около хранителния ресурс. Любопитен момент от кадрите е присъствието на множество гарвани (Corvus corax), които са се събрали около орела. Подобни срещи са естествена част от динамиката около мършата, която привлича различни видове с различни хранителни стратегии. И скалният орел, и гарванът могат да използват мърша като хранителен ресурс, поради което между тях възниква конкуренция за достъп до храната. Наблюдения и изследвания върху двата вида показват, че те могат да се разделят във времето и пространството при използването на един и същ хранителен ресурс, което ограничава преките конфликти. В същото време присъствието на гарвани може да има и друга екологична функция. Тъй като те са социални птици и бързо откриват трупове, поведението им може да служи като сигнал за наличието на хранителен ресурс и да привлече други мършоядни животни и хищни птици. Така около един труп могат да се формират своеобразни хранителни взаимодействия между различни видове. Именно това се наблюдава и на площадката в местността Дългия рът (Каракютук). При отсъствие на лешояди в непосредствена близост до хранителния ресурс към храненето периодично се присъединяват и други едри грабливи птици, сред които скален и кръстат орел. И двата вида са способни да използват мърша, макар тя да не представлява единствения или задължителния им хранителен ресурс. Според публикуваните данни в Атласа на гнездящите птици в България, националната гнездова популация на скалния орел е оценена на 150–170 двойки за периода 2013–2020 г. Видът има петнисто разпространение в страната, като е свързан предимно с планински и хълмисти райони. Поредното посещение на скален орел показва, че площадката не е значима единствено за целевите лешоядни видове. Осигуреният хранителен ресурс се включва в местната хранителна мрежа и се използва от различни видове птици, което позволява чрез фотокапаните да се проследяват интересни взаимодействия между тях. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се извършва по проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът е със срок на изпълнение от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и включва дейности за подхранване на защитени видове птици, както и организация, управление и публичност.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Белоглавият лешояд M9 отново регистриран на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Fri, 18 Sep 2026 10:53:37 +0000

На 17 септември фотокапанът, разположен на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), отново регистрира белоглавия лешояд (Gyps fulvus) с индивидуална маркировка „M9“. Птицата вече беше идентифицирана на същата площадка на 14 септември, а данните от GPS/GSM предавателя ѝ показват, че районът на Природен парк „Сини камъни“ е част от по-широкото пространство, което индивидът използва при своите придвижвания. Новата регистрация дава възможност да надникнем и в историята на конкретната птица. M9 е мъжки белоглав лешояд, излюпен през 2020 г. в плен в зоопарка в Злин, Чехия. През 2022 г. птицата е освободена в природата на територията на Национален парк „Централен Балкан“, като част от дейностите по възстановяване на вида. Индивидът е сравнително нов носител на GPS/GSM предавател – оборудван е с такъв през октомври 2025 г. Благодарение на телеметричното проследяване експертите могат да получават информация за неговите придвижвания и да проследяват как използва различни части от ареала си, включително районите с осигурен хранителен ресурс. Повторната регистрация на M9 само няколко дни след предишното му посещение е още един пример за използването на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) от индивидуално разпознаваеми белоглави лешояди. Съчетаването на данните от индивидуалното маркиране, фотокапаните и GPS/GSM телеметрията позволява отделните наблюдения да бъдат поставени в по-широк пространствен и времеви контекст. Подхранването на площадката се извършва по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., като дейността е насочена към подпомагане на лешоядните видове чрез осигуряване на подходящ и контролиран хранителен ресурс. Едновременно с това системният мониторинг на посещаващите птици предоставя ценна информация за начина, по който те използват територията и наличните хранителни ресурси.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

GPS/GSM проследяването на белоглавия лешояд M9 показва пространственото значение на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Tue, 15 Sep 2026 09:39:59 +0000

На 14 септември фотокапанът, разположен на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук), регистрира поредно посещение на белоглави лешояди (Gyps fulvus). Сред тях експертите идентифицираха два маркирани индивида – с жълти крилни марки и черни кодове „M9“ и „VV“. В кадрите са регистрирани и други два вида лешояди – два черни и един брадат лешояд, които са използвали площадката за подхранване заедно с белоглавите лешояди. Особен интерес представлява M9, тъй като птицата е оборудвана с GPS/GSM предавател. За разлика от единичната фотографска регистрация, телеметричното проследяване позволява да се проследява пространственото поведение на индивида във времето – местоположението му, придвижванията между различни райони, продължителността на престоя и други показатели, регистрирани от предавателя. Събраните данни могат да бъдат анализирани в по-широк пространствен и времеви контекст и да бъдат съпоставяни с наблюденията от теренния мониторинг и фотокапаните. Данните за M9 от началото на септември дават показателен пример за това. В началото на месеца птицата е регистрирана в района на Национален парк „Централен Балкан“. На 3 септември тя предприема придвижване на изток, като в рамките на полет изминава повече от 100 километра и достига района на Котленска планина. Още на следващия ден M9 посещава площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). В периода от 4 до 6 септември данните от предавателя показват движение между територията на Природен парк „Сини камъни“ и Котленска планина, като през този период птицата многократно посещава площадката за подхранване. На 7 септември M9 напуска района на Източна Стара планина и се насочва обратно към Централна Стара планина, където пребивава през следващите няколко дни. На 10 септември птицата продължава придвижването си към Врачанския Балкан – друг район с важно значение за белоглавия лешояд в България. Още на следващия ден M9 се връща в района на Национален парк „Централен Балкан“, а на 12 септември отново се насочва към Природен парк „Сини камъни“. След завръщането си птицата остава в района на парка. На 12 септември тя установява нощувка върху адаптационната волиера, разположена в непосредствена близост до площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). В следващите дни M9 продължава да използва района и посещава площадката, като на 14 септември присъствието му е регистрирано и от фотокапана. Тази последователност от данни илюстрира характерната за белоглавия лешояд способност да използва големи пространствени територии и да извършва придвижвания между различни планински райони. В рамките на едва две седмици един индивид може да бъде регистриран последователно в Централна Стара планина, Източна Стара планина и Врачанския Балкан, като между тези райони се осъществяват придвижвания на значителни разстояния. Особено показателно в случая е повторното връщане на M9 към площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). Въпреки че птицата използва обширна територия и посещава различни райони, данните показват многократно връщане към конкретния хранителен ресурс. В рамките на разглеждания период площадката е използвана не като еднократна спирка, а като част от пространството, в което птицата регулярно се придвижва и търси храна. Именно съпоставянето на телеметричните данни с резултатите от мониторинга на площадката има особена стойност. GPS/GSM предавателят показва къде се намира птицата и как се променя пространственото ѝ поведение, докато фотокапанът предоставя пряко доказателство за посещението на конкретното място. При наличие на индивидуална маркировка тези два източника на информация могат да бъдат свързани с един и същ индивид. Така обикновеният на пръв поглед кадър от 14 септември придобива по-голямо значение. Той не показва просто присъствие на белоглави лешояди на площадката, а се вписва в по-широка поредица от телеметрични данни, които проследяват движението на конкретна птица между няколко ключови района за вида в България. Регистрацията на втория маркиран индивид – VV – допълнително показва, че площадката се използва от повече от един индивидуално разпознаваем лешояд. Подобни данни са важна част от системния мониторинг на лешоядите. Чрез съчетаването на фотокапани, визуални наблюдения, индивидуално маркиране и GPS/GSM телеметрия експертите могат да анализират не само посещаемостта на отделната площадка, но и връзките между местата за хранене, нощуване и други участъци от използваната от птиците територия. В този контекст редовното подхранване има значение, което надхвърля непосредственото осигуряване на храна. На площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) хранителният ресурс се доставя регулярно, което създава предвидима възможност за хранене на лешоядните видове и едновременно с това осигурява условия за системно наблюдение на посещаващите птици. Именно тази комбинация между управление на хранителния ресурс и мониторинг позволява отделните регистрации да бъдат превръщани в дългосрочни данни за използването на територията. Подхранването на площадката е част от дейностите по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., в рамките на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000. Проектът е насочен към подобряване на природозащитното състояние на белоглавия лешояд (Gyps fulvus), черния лешояд (Aegypius monachus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus), като сред основните дейности е подхранването на защитените видове на съществуващи площадки в защитената зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“. Прилагането на тази мярка в съчетание със системен мониторинг позволява да се проследява как отделните птици използват предоставения хранителен ресурс в контекста на значително по-големи пространствени мащаби. Данните за M9 от септември са конкретен пример за това взаимодействие – птица, способна да преминава между различни райони на Стара планина и да изминава десетки и стотици километри, многократно се връща към конкретната площадка в Природен парк „Сини камъни“. Натрупването на подобни данни във времето е основа за оценка на пространствената екология на вида, използването на хранителните ресурси и връзките между отделните райони, в които се срещат белоглави лешояди. То подпомага и оценката на ефекта от природозащитните дейности и планирането на последващи мерки за опазване на вида.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Маркираните белоглави лешояди Z2 и L9 отново използват площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Tue, 15 Sep 2026 09:14:54 +0000

На 14 септември фотокапанът на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) отново регистрира присъствието на няколко индивидуално маркирани белоглави лешояда (Gyps fulvus). Сред тях бяха идентифицирани птиците с жълти крилни марки с черен код Z2 и L9. В рамките на същия ден на площадката са наблюдавани и други маркирани индивиди, които ще бъдат представени в отделна публикация. Z2 е мъжки белоглав лешояд, излюпен през 2017 г. в зоопарк „Злин“, Чехия. Птицата е опръстенена в Чехия и през 2018 г. е настанена във волиерата на територията на Природен парк „Сините камъни“. След период на адаптация Z2 е освободен в природата през 2019 г. Оттогава индивидът периодично е наблюдаван да посещава площадката за подхранване, което позволява проследяване на присъствието му в района и начина, по който използва осигурения хранителен ресурс. L9 също е мъжки белоглав лешояд, но с различен произход. Птицата е диво уловена в Испания и през 2018 г. е настанена във волиерата в местността Каракютук. След необходимия период на адаптация L9 е освободен в природата през 2021 г. И този индивид периодично е регистриран на площадката за подхранване след освобождаването си, а през последните месеци по данни от наблюдения на колеги често е засичан и в района на Котленско. Идентифицирането на такива птици е възможно благодарение на индивидуалната маркировка. Жълтите крилни марки, известни като патагиални марки, носят индивидуален код, чрез който птицата може да бъде разпозната от разстояние. Когато даден индивид не е оборудван с устройство за сателитно или друго дистанционно проследяване, крилните марки са един от най-практичните методи за индивидуална идентификация при теренни наблюдения и фотокапанен мониторинг. Фотокапаните имат съществено предимство, тъй като позволяват регистрация на птиците без човешко присъствие в непосредствена близост до площадката. Получените изображения могат да бъдат преглеждани впоследствие и да се използват за разпознаване на конкретни индивиди, установяване на повторни посещения и проследяване на използването на площадката в продължение на дълъг период. Когато тези данни се съпоставят с теренни наблюдения и информация за произхода и историята на отделните птици, се изгражда по-пълна картина за движението им и използването на територията. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук) се извършва по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., в рамките на мярката, насочена към подобряване природозащитното състояние на видове и местообитания, включително чрез подпомагане на лешоядните видове. Дейността е част от прилагането на Националния план за действие за опазване на лешоядите, като по проекта на площадката се осигурява хранителен ресурс чрез ежеседмично доставяне на подходяща храна. Наблюдението на Z2 и L9, както и на останалите маркирани птици, регистрирани през този ден, е част от продължаващия мониторинг на използването на площадката. Повтарящите се посещения на вече познати индивиди през годините дават възможност да се проследи не само присъствието на отделните птици, но и функционалността на площадката във времето – като устойчив източник на храна, който продължава да бъде използван от белоглави лешояди с различен произход и история. Дейностите по проекта са предвидени за изпълнение в рамките на срока на договора, като системното подхранване и мониторингът създават възможност за натрупване на дългосрочни данни за лешоядите и тяхното използване на територията на Природен парк „Сините камъни“.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Маркиран белоглав лешояд K96 регистриран на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Sun, 13 Sep 2026 14:27:13 +0000

На 12 септември фотокапанът на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) регистрира поредното хранене на белоглави лешояди (Gyps fulvus). Сред наблюдаваните птици обаче експертите, извършващи мониторинга на площадката, идентифицираха и маркиран индивид – белоглав лешояд с жълти крилни марки с черен уникален код „K96“, поставени и на двете крила. Именно подобни на пръв поглед обикновени регистрации показват как на практика работи системата за индивидуално проследяване на лешоядите. След разчитането на кода експертите извършиха справка в базата данни за маркирани птици, чрез която беше установено, че K96 е мъжки белоглав лешояд с произход от Испания. Птицата е била уловена в дивата природа, транспортирана до България и поставена във волиерни условия в Национален парк „Централен Балкан“ през 2014 г., а през следващата година е освободена в природата. Днес същият индивид е регистриран на територията на Природен парк „Сините камъни“, като изглежда в добро физическо състояние и демонстрира нормално поведение на свободно живееща птица. Подобна регистрация е ценна не защото представлява изолиран или изключителен случай, а защото дава конкретна информация за движението и пространственото използване на територията от индивиди с различен произход. Крилните марки, известни и като патагиални марки (patagial tags), представляват видими индивидуални маркери, прикрепени в областта на патагиума – кожната гънка по предния ръб на крилото. Те са проектирани така, че да могат да бъдат разчитани от разстояние при наблюдение на птиците с оптика, а при подходящи условия и чрез фотокапани или друг тип видеонаблюдение. Маркирането позволява дадена птица да бъде идентифицирана индивидуално без необходимост от повторно улавяне. Методът се използва широко в изследванията и природозащитните програми за лешояди и други едри птици. Комбинацията от цвят, позиция на марката и уникален буквено-цифров код представлява индивидуален идентификатор на птицата. При различните програми цветовете и схемите за кодиране могат да се различават, поради което при регистрация на маркиран индивид се записват не само кодът, но и цветът, страната на тялото и позицията на маркировката. Така полевото наблюдение може да бъде свързано с конкретен запис в база данни и с цялата налична история на индивида. При лешоядите тази методика е особено ценна, тъй като големите птици прекарват значителна част от времето си в полет и могат да изминават големи разстояния между местата за хранене, нощуване и размножаване. Регистрацията на една и съща маркирана птица на различни места позволява да се проследяват нейното разселване, локални и сезонни движения, използването на хранителни ресурси и връзките между отделни територии и популационни ядра. В България индивидуалното разпознаване на белоглави лешояди чрез цветни марки, пръстени, фотокапани и други методи се използва именно за натрупване на данни за пространствената екология и динамиката на вида. На площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) редовно се регистрират както немаркирани птици, така и маркирани индивиди, произхождащи или преминали през различни части на страната и Балканския полуостров. Наблюдавани са птици, свързани с райони като Западна Стара планина, Централна Стара планина и Котленска планина, както и индивиди с произход извън България. Това отразява една от характерните особености на пространствената екология на белоглавия лешояд – видът използва големи територии и отделните популационни ядра не са изолирани едно от друго. Проследяването на маркирани птици показва реалните връзки между различни места за хранене и местообитания. В рамките на дългогодишните програми за възстановяване на белоглавия лешояд в България са документирани движения на птици между различни райони на страната и съседни държави, включително на индивиди с чужд произход. В този контекст регистрацията на K96 е добър практически пример за това как една фотографска регистрация може да бъде превърната в биологична информация. Птицата няма GPS/GSM предавател, но благодарение на индивидуалната маркировка може да бъде разпозната при следващи наблюдения. Така двата подхода – телеметричното проследяване на оборудвани индивиди и визуалното разпознаване на маркирани птици – се допълват и дават по-пълна картина за движението и използването на територията от вида. Именно тук се проявява практическата стойност на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук). Редовното осигуряване на контролиран и безопасен хранителен ресурс не само подпомага лешоядите в територията на Природен парк „Сините камъни“, но и създава условия за системно наблюдение на посещаващите я птици. Фотокапаните допълват теренните наблюдения, като позволяват да се регистрират отделни индивиди и в моменти, когато на място няма наблюдател. Подобен подход е утвърден инструмент в мониторинга на лешоядите и се използва заедно с визуални наблюдения и индивидуално маркиране. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук) се извършва по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“ е насочен към подобряване на природозащитното състояние на белоглавия лешояд (Gyps fulvus), черния лешояд (Aegypius monachus) и египетския лешояд (Neophron percnopterus). Сред основните дейности е подхранването на защитените видове на съществуващата площадка в защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“. Проектът надгражда дългогодишните природозащитни дейности на територията на парка и има за цел да осигури необходимия безопасен хранителен ресурс за лешоядните видове. В съчетание със системния мониторинг това позволява да се събират данни за състава на групите, възрастовата структура, присъствието на маркирани индивиди и използването на площадката от птици с различен произход. Регистрацията на K96 е именно такъв пример – не изолиран случай, а част от ежедневната природозащитна работа, чрез която отделните наблюдения се превръщат в дългосрочни данни за движението, оцеляването и пространствената динамика на белоглавия лешояд. Натрупването на тези данни е от съществено значение за оценката на ефекта от предприеманите мерки и за планирането на бъдещи дейности за опазване и възстановяване на вида в България.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Черен лешояд от колонията в Дадя посети площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Sun, 13 Sep 2026 13:58:54 +0000

Интересна среща с познат на експертния екип черен лешояд (Aegypius monachus) регистрира фотокапанът на 12 септември на площадката за подхранване на лешоядни птици в местността Дългия рът (Каракютук). На кадрите ясно се вижда крилната марка с индивидуално означение „R9“, което позволява птицата да бъде идентифицирана. Индивидът е известен на екипа на Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ от предишни наблюдения. По данните за маркираната птица тя произхожда от колонията на черния лешояд в Национален парк „Дадя–Лефкими–Суфли“ в Североизточна Гърция. Районът на Дадя има изключително значение за опазването на вида. Националният парк обхваща около 428 km² и е разположен в стратегическа за птиците зона на Балканите, на кръстопътя между Европа, Азия и Африка. Територията е известна с изключителното си разнообразие от хищни птици. Именно произходът на „R9“ прави наблюдението особено интересно. Птицата не е свързана единствено с района около своята размножителна колония. Черните лешояди са способни да извършват значителни придвижвания в търсене на храна и да използват хранителни ресурси на големи разстояния от местата, където се размножават. Изследвания върху популацията от Дадя показват, че реалната хранителна територия на вида значително надхвърля границите на националния парк. Затова посещението на „R9“ в Дългия рът е повече от любопитна среща с маркирана птица. То показва, че площадката за подхранване е част от по-широкото хранително пространство, използвано от черните лешояди, и че птици от други популации могат да включват този ресурс в своите естествени маршрути и търсене на храна. За експертите подобни регистрации имат особена стойност. Индивидуалната маркировка позволява да се проследява присъствието на конкретни птици на различни места и да се натрупват данни за техните движения и използването на хранителни ресурси. Когато един и същ маркиран индивид бъде установен в различни райони, тези наблюдения допринасят за разбирането на реалния пространствен обхват, който птиците използват извън непосредствената зона на размножаване. Самият факт, че „R9“ произхожда от едно от най-значимите ядра на черния лешояд на Балканите и е регистриран на площадката в „Сините камъни“, е още една малка част от по-голямата картина на движението на лешоядите в региона. Подобни наблюдения показват, че природозащитните територии и местата за подхранване не функционират изолирано, а са свързани чрез движенията на самите птици. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук) се осъществява в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия (НРПД) за НАТУРА 2000 на територията на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, землище на гр. Сливен“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г. Проектът се изпълнява от Дирекция на Природен парк „Сините камъни“ за периода от 26 септември 2025 г. до 26 септември 2029 г. и има за цел подобряване на природозащитното състояние на три вида лешоядни птици – черен лешояд (Aegypius monachus), белоглав лешояд (Gyps fulvus) и египетски лешояд (Neophron percnopterus). Една от основните дейности по проекта е редовното подхранване на защитените видове на съществуващата площадка в местността Дългия рът (Каракютук). Мярката е насочена към осигуряване на сигурен, предвидим и безопасен хранителен ресурс в условия, при които естествено достъпната храна за мършоядните птици е ограничена. Сред причините за това е промяната в животновъдните практики – увеличаването на интензивното отглеждане на животни и обезвреждането на животинските трупове в специализирани съоръжения намаляват количеството биомаса, която лешоядите могат да използват като естествен хранителен ресурс.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000

Три от четирите европейски вида лешояди едновременно на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук)

Sinite Kamani — Sun, 13 Sep 2026 11:16:48 +0000

На 12 септември фотокапанът на площадката за подхранване в местността Дългия рът (Каракютук) регистрира изключително значим момент за природозащитните дейности по възстановяване на лешоядните видове в България. В един и същи момент на площадката са наблюдавани белоглав лешояд (Gyps fulvus), черен лешояд (Aegypius monachus) и един от брадатите лешояди (Gypaetus barbatus), освободени през настоящата година на територията на Природен парк „Сините камъни“. Наблюдението е особено ценно, тъй като в България исторически са се срещали четири вида лешояди – белоглав, черен, брадат и египетски. В продължение на десетилетия присъствието на част от тях в страната е било силно ограничено, а брадатият и черният лешояд са изчезнали като гнездящи видове. Днес, благодарение на последователните природозащитни дейности, все по-често се създават условия за възстановяване на видовете и за тяхното завръщане в подходящите им местообитания. Регистрацията на три вида лешояди едновременно на едно място е показателна за значението на района и за резултатите от прилаганите природозащитни мерки. Подобни наблюдения са важни не само като доказателство за присъствието на видовете, но и като част от дългосрочното проследяване на процесите по тяхното възстановяване. Лешоядите изпълняват важна екологична функция в природата. Като специализирани консуматори на мъртва животинска биомаса те участват в естествения кръговрат на веществата и допринасят за поддържането на екологичното равновесие. Един от основните фактори, които оказват влияние върху състоянието на техните популации, е наличието на достатъчен, достъпен и безопасен хранителен ресурс.
В този контекст площадките за подхранване са важен инструмент в природозащитната дейност. Те осигуряват контролиран хранителен ресурс, подпомагат птиците в периоди с недостатъчна естествена хранителна база и създават условия за проследяване на тяхното присъствие и използване на района. За освободените брадати лешояди наличието на сигурни места за хранене е допълнителен фактор, подпомагащ адаптацията им към естествената среда. Подхранването на площадката в местността Дългия рът (Каракютук) се извършва по проект, финансиран от Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., насочен към подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици. Проектът е свързан с изпълнението на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“ (НРПД) и предвижда подхранване на защитени видове птици на съществуваща площадка. Националната рамка за приоритетни действия за „Натура 2000“ е стратегически документ, който определя приоритетните природозащитни дейности и необходимото финансиране за поддържане и възстановяване на видовете и местообитанията, предмет на опазване в мрежата „Натура 2000“. Мярка 70 е насочена към изпълнение на конкретни дейности за подобряване на природозащитното състояние на приоритетни видове, включително чрез осигуряване на подходящи условия за хранене на лешоядни птици.
Проектът за площадката в Дългия рът (Каракютук) се изпълнява в периода 26.09.2025 г. – 26.09.2029 г., като сред основните дейности е регулярно подхранване и проследяване на посещаемостта на площадката.
Именно системният мониторинг позволява да се натрупват данни за видовия състав, честотата на посещенията и използването на площадката от различни видове птици. Екипът, отговорен за мониторинга на посещаемостта, продължава своите усилия за качествено проследяване и систематично събиране на данни за ефективността на площадката за подхранване. Всеки регистриран вид и всяко ново наблюдение допринасят за по-доброто разбиране на ролята на площадката и за оценката на резултатите от прилаганите природозащитни мерки.
Наблюдението от 12 септември има особена стойност именно в този контекст. То показва, че в резултат от последователните усилия за опазване и възстановяване на лешоядните видове в България вече могат да бъдат документирани моменти, в които три от четирите европейски вида лешояди се срещат едновременно на едно място. Това е важен природозащитен сигнал и още едно доказателство за значението на дългосрочните дейности по възстановяване на лешоядните популации и за необходимостта те да продължават.