Гарваните – най-активните посетители на площадката за подхранване край Ичера

От началото на зареждането на площадката за подхранване в местността „Калешница (Чуката)“, в землището на с. Ичера, община Сливен, до месец март екипът на Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ регистрира регулярно присъствие на гарвани. Сред всички установени до момента ползватели на площадката именно те се отличават с най-висока честота и постоянство на посещенията. При полевите наблюдения гарваните са регистрирани още от самото начало на предоставянето на хранителния ресурс и продължават активно да използват площадката и през март. Постоянното им присъствие представлява интересен пример за начина, по който опортюнистични мършоядни видове бързо разпознават и включват в хранителното си поведение нов, предвидим източник на храна. В случая става дума за гарвана (Corvus corax) – един от най-едрите представители на семейство Вранови и характерен вид за планинските и хълмистите райони на България. Той е всеяден и силно опортюнистичен вид, способен да използва широк спектър от хранителни ресурси. В менюто му влизат безгръбначни, дребни гръбначни животни, плодове и растителна храна, но мършата заема важно място, особено когато представлява леснодостъпен и енергийно изгоден ресурс. Гарванът се отличава и с висока интелигентност, добра памет и способност да запомня местата, на които редовно намира храна. Именно тази поведенческа гъвкавост е една от причините видът успешно да използва непостоянни и пространствено разпръснати хранителни ресурси. При мърша гарваните могат да бъдат сред първите птици, които откриват ресурса, като присъствието им около трупове и други хранителни източници често е свързано с последващо появяване на други мършоядни животни. Научни изследвания върху хранителни съобщества показват, че гарванът е сред най-често регистрираните посетители на места с налична мърша. В природата гарваните често споделят хранителни ресурси с лешояди и други мършоядни видове. Макар да не са специализирани некрофаги като лешоядите, те са изключително ефективни в откриването на мърша и могат да бъдат част от същите хранителни съобщества. Тази връзка има особено значение при площадките за подхранване. Появата и редовното присъствие на гарвани показват, че предоставеният хранителен ресурс е достъпен, откриваем и разпознаваем от местната общност на опортюнистични мършоядни птици. В известен смисъл гарваните могат да бъдат разглеждани като част от своеобразната „информационна система“ на екосистемата – птици, които активно търсят и запомнят местата с налична храна. Когато даден ресурс се появява периодично на едно и също място, неговата предвидимост увеличава вероятността птиците да включат това място в редовните си хранителни маршрути. Именно такъв модел се наблюдава и на площадката край Ичера. От първоначалното ѝ зареждане до месец март гарваните са регистрирани като постоянни посетители, като по честота на посещенията към момента превъзхождат останалите установени видове. Това превръща наблюденията на гарвани в важен косвен показател за функционирането на площадката като хранителен ресурс. Самото присъствие на вида не е доказателство за привличане на целевите лешоядни видове, но устойчивото използване на площадката показва, че тя е била успешно локализирана и включена в хранителното поведение на поне един от характерните за района опортюнистични мършояди. Присъствието на гарвани е съществено за оценката на реалното функциониране на площадката. Техните редовни посещения показват, че създаденият хранителен ресурс не остава незабелязан в околния ландшафт и се използва от вид, който естествено участва в съобществата на мършоядните птици. Това е особено важно, тъй като при лешоядите откриването на хранителен ресурс е един от ключовите фактори, определящи използването на дадена територия. Специализираните мършояди са адаптирани да откриват и използват пространствено непостоянна храна, а наличието на други мършоядни птици около даден ресурс може да бъде част от сложните взаимодействия, които възникват при хранене. Следователно постоянните посещения на гарвани могат да бъдат разглеждани като положителен индикатор за функционалността на площадката, макар че не следва автоматично да се приема, че те водят до привличане на лешояди. По-скоро те показват, че площадката вече е станала част от хранителното пространство на местната фауна. Площадката в местността „Калешница (Чуката)“ е създадена и се поддържа в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици в изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000 на територията на Специална защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“.