Системно присъствие на брадатия лешояд “Боев” на площадката за подхранване в м. “Дългия рът” (Каракютук)

През месец януари бе проведен дистанционен мониторинг на активността на първия успешно освободен брадат лешояд в рамките на възстановителната програма в България – „Боев“. В рамките на отчетния период присъствието на брадатия лешояд на площадката за подхранване в местност „Дългия рът“ (Каракютук), в границите на Природен парк „Сините камъни“, бе регистрирано в следните дати: 01–07.01; 10–15.01; 17–20.01; 25.01; 28–30.01. Обобщено, това представлява общо 20 дни присъствие в рамките на 31-дневния месец, което съответства на приблизително 64,5 % използваемост на площадката през януари. Този показател има висока интерпретационна стойност в контекста на адаптационния период след освобождаването и свидетелства за стабилно формиране на пространствена привързаност към ключов хранителен ресурс. Дейностите по подхранване на площадката в местност „Дългия рът“ (Каракютук), разположена в землището на гр. Сливен, в границите на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“, се изпълняват в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, с бенефициент Дирекция на Природен парк „Сините камъни“, със срок на изпълнение 26.09.2025 г. – 26.09.2029 г. Следва ясно да се подчертае, че брадатият лешояд към момента не е целеви вид по мярка 70, но системното използване на площадката от освободения индивид представлява индиректен индикатор за функционалната адекватност на мярката и нейната екосистемна приложимост. Брадатият лешояд (Gypaetus barbatus) е един от най-специализираните некрофаги в света. Видът демонстрира изразена остеофагия – хранителна специализация към костна тъкан, която може да съставлява над 70–80 % от диетата. За разлика от останалите лешояди, той активно селектира кости, които:

• поглъща цели (при малък размер), или

• разчупва чрез повтаряемо пускане от височина върху скални повърхности („костоломни площадки“).

Тази трофична ниша го позиционира като финален етап в разлагането на трупната биомаса, редуцирайки остатъчната органична материя и ограничавайки риска от патогенно натоварване в екосистемата. В глобален план видът е оценен от IUCN като „Близо до застрашен“, а в България е категоризиран като изчезнал (EX) до стартирането на текущите дейности по повторно въвеждане. Площадките за подхранване представляват контролирани хранителни източници.

Тяхната значимост включва:

• стабилизиране на енергийната достъпност за млади и неопитни индивиди;

• редуциране на риска от отравяне;

• минимизиране на пространствената експанзия в ранната фаза на адаптация;

• спомагане формирането на размножително ядро за видовете;

• създаване на условия за бъдещо териториално установяване.

Фактът, че „Боев“ системно използва площадката, показва успешно интегриране в локалната хранителна мрежа и наличие на достатъчен ресурсен капацитет. Площадката продължава да се посещава редовно и от други лешоядни видове, което потвърждава нейната екологична ефективност. В рамките на първия сезон по освобождаване (17 май – края на юни 2025 г.) Дирекцията на ПП „Сините камъни“ осигури целенасочено теренно присъствие, контрол на посетителския поток и координация с горските и административни структури за предотвратяване на безпокойство в критичната адаптационна фаза. Организиран бе мащабен публичен форум, привлякъл над 5 000 посетители, включително провеждане на тематична прожекция на открито с цел повишаване на обществената осведоменост относно екологичната роля на вида и значението на неговото повторно въвеждане. Системното присъствие на „Боев“ през януари (20 дни активност) представлява обективен индикатор за успешна адаптация и за функционалната ефективност на управляемото подхранване. Площадката за подхранване в м. „Дългия рът“ се утвърждава като фундаментален инструмент в стратегията за реинтродукция на брадатия лешояд в България. Тя осигурява контролирана ресурсна база в условията на исторически прекъсната популационна приемственост и създава предпоставки за бъдещо териториално установяване, репродуктивна активност и постепенно възстановяване на вида в национален мащаб.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000