Дейност 2 „Възстановяване, поддържане и опазване местообитанията на българския ендемит Tulipa urumoffii Hayek“ на Договор № ОПОС 2-36/24.07.2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2014 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са наблюдавани 5 популации на вида. Нови популации в парковата територия не са регистрирани. Откритите популации са в местностите Еньова булка, Бъчвата, Куру дере –скалисти места вдясно и вляво от реката и местност Крандила – Карандилска поляна.
В местност Еньова булка популацията е разположена на отделни петна на малки поляни сред скалите от скалния масив „Еньова булка“. Регистрирани са 5 петна с по-голяма численост. Находището е локализирано по югозападните, западните и северозападните склонове на скалния масив „Еньова булка“ при надморска височина 505-630 m. Съпътстващ консервационнозначим вид е тракийския клин (Astracantha thracica). Открити са над 1000 индивида. В сравнение с 2013 г. числеността е запазена, въпреки нападенията от диви прасета и регистрираното събиране на луковици.
Взети мерки за опазване на популацията през вегетационния период на 2014 г.: Влажната пролет и дъждовно лято доведоха до засилен вегетативен растеж на индивидите от популацията и особено до удължаване на цветните дръжки, възпрепятствано беше и опрашването им.
През месец май в югоизточния край на популацията са регистрирани нападения от диви прасета, а в южния край – следи от изкореняване на растения. Регистрирани са над 150 изровени от дивите прасета цели растения като 73 от тях бяха със запазени луковици. Своевременно е организирано тяхното засаждане в по-защитени места от популацията като непосредствено след засаждането през интервал от 10 дни засадените растения са поливани двукратно. Проведените до края на вегетационния период наблюдения показаха, че всички засадени растения са продължили успешно развитието си.
След прецъфтяване на растенията в тази популация по преценка на експертния екип не са поставени изолатори за събиране на зрели семена. Поставянето на изолатори би могло при честите проливни дъждове да създаде условия за задържане на влага и развитие на гъбни болести, а бурните ветрове – до пречупване на цветните дръжки и прекъсване процесите на зреене. Почистена беше мъртвата тревна покривка около плодоносещите растения. При посещение на популацията през периода на разпукване на кутийките е подпомогнато и семенното размножаване с подсяване на зрелите семена в почистените участъци.
След преминаване на фенофаза плодоносене и опадане на зрели семена от популацията са събрани 100 дъщерни луковички за вегетативно размножаване на вида в лабораторни условия. Отгледаните растения ще бъдат върнати в популациите на урумовото лале от местностите Куру дере, Бъчвата и на Карандилската поляна.
В местност Бъчвата съпътстващ консервационнозначим вид отново е тракийския клин (Astracantha thracica). Открити са 17 индивида урумово лале, от които 7 цъфтящи. В сравнение с 2013 г. числеността е увеличена с 1 индивид. Следи от присъствието на хора и диви прасета по време на теренните изследвания не са регистрирани. През месец октомври в популацията са внесени 30 луковици, отгледани в лабораторни условия, с което се очаква числеността й през 2015 г. да достигне 47 индивида.
Взети мерки през вегетационния период на 2014 г.: В началото на април са почистени всички опадали сухи клони от територията на популацията. През периода април-май площта около всеки индивид е укрепена с камъни и почва, за да се ограничи временно свличането на земни маси и оголването на луковиците. Проливните дъждове и бурните ветрове през цялата ветегация създаваха условия за свличане на земни маси. При всяко посещение в популацията укрепителните дейности са продължавани. След прецъфтяване около плодоносещите растения е почистена мъртвата тревна маса и отново е укрепена територията около всяко растение. Изолаторни торбички за събиране на зрели семена не са поставени, поради опасност от задържане на влага, провокиране на гъбни заболявания и/или пречупване на цветните дръжки и прекъсване зреенето на семената. Най-оголените участъци от популацията в края на вегетацията са подсяти със семена от планинска чубрица, събрани от най-многочислената популация на планинската чубрица в местността Карандила. Разпръснати са и семена от житни видове, събрани в границите на популацията.
На 13.10.2014 г. в популацията са внесени 30 бр. луковици, отгледани в лабораторни условия от дъщерни луковички. Луковичките са разположени по цялата площ на популацията. След приключване на саденето, цялата площ на популацията е мулчирана с нарязана на 2-2.5 см суха тревна маса.
В местност Куру дере – скалисти места вдясно от реката са открити 27 индивида, от които 6 цъфтящи. В сравнение с 2013 г. индивидите са с 3 по-малко, което би могло да се дължи на антропогенно въздействие и/или на ерозионни процеси. Следи от присъствие на диви прасета по време на теренните изследвания не са наблюдавани. В края на вегетационния период в популацията са внесени 18 луковици, отгледани в лабораторни условия. През 2015 г. би могло да се очаква числеността й да достигне 45 индивида.
Взети мерки през вегетационния период на 2014 г.: През периода април-май територията около всеки индивид е укрепена с камъни и почва, за да се ограничат временно ерозионните процеси. При всяко посещение укрепителните дейности са продължавани. След прецъфтяване около всяко от плодоносещите растения е почистена мъртвата тревна и горска покривка и отново са положени усилия за укрепване на площта и ограничаване свличането на земни маси. Поради влажния вегетационен период с редуващи се бурни ветрове и проливни дъждове изолаторни торбички за събиране на зрели семена не са поставени.
На 11.10.2014 г. в популацията са внесени 18 бр. луковици, отгледани в лабораторни условия от дъщерни луковички. Луковичките са разположени по цялата площ на популацията. След приключване на саденето, площта на популацията е мулчирана с нарязана на 2-2.5 см суха тревна маса.
В местност Куру дере – скалисти места вляво от реката са открити 10 индивида, от които 2 цъфтящи. В сравнение с 2013 г. числеността е запазена. В края на вегетационния период популацията е попълнена с 40 луковици, отгледани в лабораторни условия. През 2015 г. би могло да се очаква числеността на тази малочислена популация да достигне 50 индивида.
Взети мерки за опазване през вегетационния период на 2014 г.: През периода април-май територията от популацията около всеки индивид е укрепена с камъни и почва, за да се ограничат временно ерозионните процеси. При всяко посещение укрепителните дейности са продължавани.
През фенофаза опадане на листата регистрираните в началото на вегетационния период 10 индивида са запазени. След прецъфтяване площта около двете цъфтящи растения е почистена от мъртвата тревна и горска постелка, за да се осигури достигането на зрелите семена до почвата.
На 11.10.2014 г. в популацията са внесени 40 бр. луковици, отгледани в лабораторни условия от дъщерни луковички. Луковичките са разположени по цялата площ на популацията. След приключване на саденето, площта на популацията е мулчирана с нарязана на 2-2.5 см суха тревна маса.
В непосредствена близост до популацията в местност Карандила – Карандилска поляна е популация на оливиеров минзухар (Crocus olivieri). Открити са 5 индивида урумово лале, цъфтящи липсват.
Взети мерки за опазване през вегетационния период на 2014 г.: През периода април-май територията от популацията около всеки от петте индивида е укрепена с камъни и почва, за да се ограничат временно ерозионните процеси. При всяко посещение укрепителните дейности са продължавани. През фенофаза масово опадане на листата регистрираните в началото на вегетационния период петте индивида са запазени. В края на вегетацията площта около всяко растение е укрепена допълнително и е мулчирана с нарязана на 2-2.5 см суха тревна маса.
Заплахи и природни явления: местността „Еньова булка“ е известна на туристите с интересни скални образувания и красива легенда за възникването им, поради което често се посещава от туристите. Близостта й до шосейния път Сливен – „Карандила“ улеснява достъпа на туристи. Заплаха за всички открити популации е утъпкването на площите, откъсване на цветове, изкореняване на луковици с цел продажба или пренасяне в частни градини и не на последно място протичащите интензивни ерозионни процеси.
Отрицателно действащи фактори: ерозия, утъпкване, късане, паша и антропогенен натиск.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
2. Да продължат наблюденията на популацията от експертите на парка като се проследи развитието на внесените растения и се положат усилия за ограничаване на антропогенния натиск.
3. Да се следи състоянието на местообитанията и при необходимост отново да се укрепят, за да се ограничат ерозионните процеси.
4. По възможност близо до шосейния път в подножието на местността „Еньова булка“ да се постави табло с името на местността, снимки на вида и данни за природозащитния му и законов статус вкл. определените по закон глоби за нарушителите.
5. По преценка на експертите от ДПП «Сините камъни» би могло да се постави табло указващо наличието на български ендемит и защитен вид в тази част от Карандилска поляна където е популацията му.
6. В бъдещи проекти да продължат дейностите по ex-situ опазване на урумовото лале, за да се попълни числеността и да се стабилизира състоянието на популацията Карандилска поляна.
Заключение:
Българският ендемит Tulipa urumoffii е естествено разпространен на територията на Природен парк „Сините камъни“. Формира популации в местностите Еньова булка, Куру дере, Бъчвата и Карандила – Карандилска поляна в разредени храсталачни и в тревни съобщества доминирани от Sesleria latifoliа; при надморска височина от 502 до 936 m върху канелени горски почви, делувиални и планинско кафяви горски почви. Популациите са с численост от 5 до над 1000 индивида на площ от 74 до 5430 m2. Най-многочислена и в най-добро състояние е популацията в местността Еньова булка, а най-малочислена и с критично ниска численост е тази в местността Карандила – Карандилска поляна.
С извършените през вегетационния период на 2013 г. in-situ дейности за опазване на 5 регистрирани популации на урумовото лале в Природния парк е увеличена числеността на три от тях – в м Еньова булка, м. Бъчвата и м. Куру дере – вдясно от реката (Таблица 1).
Таблица 1. Численост на регистрираните през 2013 г. популации на Tulipa urumoffii на територията на Природен парк „Сините камъни“.
Местност | 2013 г.брой | 2014 г.брой | Внесенипрез 2014 г.брой |
1.Еньова булка | около 1000 | над 1000 | 0 |
2.Бъчвата | 16 | 17 | 30 |
3.Куру дере – вдясно от реката | 24 | 27 | 18 |
4.Куру дере – вляво от реката | 10 | 10 | 40 |
5.Карандилска поляна | 5 | 5 | 7 |
Видът не е взискателен към реакцията на почвата и запасеността й с основните макроелементи и се развива в почва с реакция на почвения разтвор от кисела към неутрална, слабо запасена на усвоими форми на азот и фосфор и добре запасена с калий. Благоприятна среда за неговото развитие са леките по механичен състав почви, с високо съдържание на скелетни елементи и добра водопропускливост.С приложените през вегетационния период на 2014 г. мерки за опазване на вида и укрепване на местообитанията процесите по стабилизиране на популациите са продължени. В края на вегетационния период на 2014 г. популациите са попълнени с общо 95 растения, отгледани в лабораторни условия. Очакванията са през 2015 г. числеността на попълнените популации да бъде значително увеличена (Таблица 1).
Основни заплахи за популациите на урумовото лале в Природния парк са антропогенното въздействие, особено по време на цъфтеж, както и протичащите ерозионни процеси. Към настоящия момент състоянието на популацията в местността Еньова булка е напълно стабилизирано. Ограничени са ерозионните процеси в популациите от м. Бъчвата и м. Куру дере. Наложително е наблюденията на всички популации да бъде продължено от експертите на ДПП, да се проследи развитието на внесените растения и да бъдат положени усилия за ограничаване на антропогенното въздействие в местообитанието от м. Карандилската поляна. Създадената технология за отглеждане на урумово лале от дъщерни луковички е успешна и в бъдещи проекти на ДПП е препоръчително да продължи размножаването на вида в разсадника на парка за попълване на неговите популации.