Целта на договора е да се подпомогне Дирекцията на Природен парк „Сините камъни“ при възстановяване и опазване на биологичното разнообразие на територията на парка, включително и в планирането на консервационни мерки за опазване на двата вида сухоземни костенурки, срещащи се на територията на парка – шипобедрена костенурка (Testudo graeca) и шипоопашата костенурка (Eurotestudo hermanni).
Договорът е част от изпълнението на проект № 5103020-15-658 на Парковата дирекция „Възстановяване на местообитания и опазване на биологичното разнообразие в Природен Парк Сините камъни“, финансиран от Оперативна програма околна среда 2007-2014, ос 3 Биологично разнообразие.
Продължителността на договора е 3 години – 2012, 2013 и 2014г., като предвидените дейности в договора са разпределени да се извършват през трите години. В края на всяка година е планирано изготвяне на Доклад за извършената работа за всяка от текущите години, а през третата година и Обобщен финален доклад за цялостната работа по договора.
Изпълнени дейности за целия период на Договора (2012-2014г.):
Теренно събиране на данни за разпространението на костенурките в Природен парк “Сините камъни”;
Анкетно събиране на данни за разпространението на костенурки в ПП “Сините камъни”;
Проучване влиянието на наземни хищници (диви прасета, подивели кучета, чакали, лисици), върху популацията на костенурките;
Изготвяне на ГИС база данни за двата вида костенурки;
Връщане в природата на конфискувани костенурки;
Обучение на персонала на парка и териториално отговорните горски служители в прилагане на преки консервационни и научни мерки за опазване на костенурките;
Прилагане на образователни програми в училища в града и близките села като основен консервационен метод за опазване на костенурките.
1. Дейност 1. Теренно събиране на данни за разпространението на двата вида сухоземни костенурки в ПП «Сините камъни».
За периода на договора след извършените полеви проучвания на територията на ПП „Сините камъни“ са установени общо 28 сухоземни костенурки – 18 от вида Eurotestudo hermanni (Testudo hermanni) и 10 от вида Testudo graeca. Открито е едно люпило и два ювенилни екземпляра, което показва, че на територията на парка се извършва размножаване на сухоземни костенурки.
Паралелно с проучванията за разпространението на сухоземни костенурки, са правени и проучвания за разпространението на наземни хищници. По време на теренните проучвания са проверени и местности, в които са посочени наблюдения на сухоземни костенурки в анкетното проучване. По този начин е направено цялостно проучване на територията на парка. До момента на приключване на договора са покрити 100% от подходящите за сухоземни костенурки местообитания.
2. Дейност: Анкетно събиране на данни за разпространението на двата вида сухоземни костенурки на територията на ПП “Сините камъни”
2.1. Цел: Анкетното проучване цели да събере допълнителна информация за наличието и разпространението на двата вида сухоземни костенурки Testudo graeca и Eurotestudo hermanni на територията на ПП „Сините камъни“, съществуващи заплахи и проблеми за опазването на двата вида в района на парка. Събраната информация от анкетното проучване допълва резултатите и анализа от мониторинга и полевите проучвания и подпомага изготвянето на препоръки за консервацията на двата вида сухоземни костенурки на територията на природния парк.
2.2. Целева група: Като целева група за проучването са избрани лица, които през свободното си време посещават територията на парка като туристи, риболовци, ловци, събирачи на билки, природолюбители, горски служители и др.
2.3. Обхват /Брой анкетирани и период на проучването: Общо за трите години април – ноември 2012, 2013 и 2014 са анкетирани над 608 граждани, със 108 повече от договора.
2.4. Методи и средства за набиране на информацията – За набиране на необходимата информация е използван метода за проучване на мнението, с лично интервюиране на анкетирания. Методът позволява бързо набиране на информация и директен контакт с анкетираните. За проучването е използвана предварително подготвена – анкета (въпросник), съставена от 9 броя въпроси. От тях има 2 въпроса от затворен тип, с възможни отговори ДА и НЕ, и 7 въпроса са отворени, на които анкетираният трябва да отговори със свободен текст. Анкетата завършва с бележки и/или препоръки за опазване на костенурките.
2.5. Анализиране и представяне на крайните резултати от анкетното проучване. Анкетирани са 617 граждани от различни целеви групи.
2.5.1. Профил на анкетираните. Анкетирани са участници с различни занимания на територията на Природен парк „Сините камъни”. От тях се определиха като туристи – 514, 43 – като събирачи на билки и гъби, като горски работници – 38, а и 5 – професионални спортисти и 1 – като журналист, подготвящ радиопредаване.
2.5.2.Среща със целевите видове сухоземни костенурки. 375 от анкетираните заявиха, че се срещат сухоземни костенурки в землищата им. 244 души отговориха отрицателно на този въпрос
2.5.3. Наличие на сухоземни костенурки в близките 2 години.
На въпроса: Срещали ли сте сухоземни костенурки в близките 2 години? – 323 души от проучените дават положителен отговор. Останалите 296 твърдят, че не са виждали костенурки в близките 2 години.
2.5.4. Наблюдения на сухоземни костенурки
На въпроса: Кога последно сте наблюдавали сухоземни костенурки в природата бяха посочени различни дати. Обобщено периодът обхвана 2003 – 2014 г. 32 души отговориха, че никога не са виждали свободно в природата сухоземна костенурка. Според 240 души могат да се видят при благоприятни условия 1-2 костенурки за година. За същия период 84-ма отговарят, че могат да се срещнат в естествените местообитания 2 – 4 бр. сухоземни костенурки, а според 39 анкетирани могат да се видят над 5 бр. за година.
2.5.5. Местности, в които са наблюдавани сухоземни костенурки
Бяха посочени различи местности в които се срещат сухоземни костенурки. Бяха отбелязани и конкретни ориентири – мостове, характерни завои или типични маркировки. Най-често споменавани местности са: м. Тютюнлюка, Кироолу, Хайдушка пътека, Гаговец, ДЛС, Моллова кория, Сотирска гора, Карандила, Змееви дупки, Даулите, Елата, Палето, Новоселско дефиле, Селището, Магарешка река, м. Радика, Еньова булка, Равна река, Гунчов извор, Хисарлъка, Мочурите, Голям Джендем.Гаговец, м. Долапите – 7; м., вилната зона до долна станция на лифта, Бялата вода, в близост до „Халката“, „Андреева” и до „Сивилова” чешми, Харамията – вр. Българка.
Най-често цитирани местности са: Карандила, по Хайдушка пътека, Моллова кория, Змееви дупки.
2.5.6. Промяна на популациите на сухоземните костенурки
На въпроса: Как се променя популацията на сухоземните костенурки с времето 479 отговарят, че броят им намалява, според 102-ма броят им е стабилен, а според един човек броят им се увеличава.
2.5.7. Причини за намаляването на броя на костенурките
Според анкетираните, броят на костенурките намалява основно поради събиране – 102-ма, като конкретизират, че костенурките са събирани предимно за храна, като домашни любимци, за „медицински цели”, за търговия и сувенири. Предполагат, че събирането се извършва най-вече от местни и външни хора и катуни.
Според 34 – ма сухоземните костенурки са плячка на хищниците.
Изброени бяха и следните причини за намаляване на костенурките: пожари, изсичане на горите, замърсяване на околната среда и премазване от автомобили.
Стабилитетът на популацията според 49 анкетирани се дължи на спиране на събирането – 34 души; поради на маляване на хищниците според 15-ма.
2.5.8. Бележки и/или препоръки за опазване на костенурките
376 души изразиха мнение и дадоха конкретни препоръки. 243 души не заявиха мнение. Изброени са следните препоръки:
- Сухоземните костенурки са диви видове и трябва да не се отделят от постоянните им местообитания;
- Необходимо да се предприемат мерки за повишаване на обществената информираност, като кампании за популяризиране, поставяне на табели, изработка и разпространение на информационни материали;
- Ефект за опазване и пресичане посегателствата върху костенурките ще имат строгия контрол и високите глоби;
- Бяха споделени и мнения относно необходимостта от опазване на околната среда, от ограничаване популациите на хищниците;
- Изземване на костенурки от частни имоти и връщане в природата;
- Необходимост от засилена охрана, особено в активния туристически сезон;
- За голяма част от анкетираните, настоящия проект е изключително интересен, полезен и намират смисъл от подобен вид дейности;
2.6. Изводи и заключения от анкетното проучване:
От проведеното анкетно проучване през 2012 – 2014 г. се стига до извода, че на територията на Природен парк „Сините камъни”, сухоземни костенурки се срещат. Потвърждава се мнението, че в миналото на същата територия сухоземните костенурки са се срещали често. Сега наблюдаване на видовете се определя като изключение. Потвърждава се тенденцията в мисленето, че броят на сухоземните костенурки намалява. Основната причина основно е събираческа дейност (бракониерство).
Личи разбирането на хората за това, че намаляването на двата вида се дължи на комплекс от причини, които могат да се групират така:
- Причини свързани с промяна на жизнена среда /изсичане на гори, пожари, нерегламентирани сметища/;
- Причини, които влияят на популацията на видовете /бракониерство/.
Като приоритетни природозащитни мерки за опазване на двата вида сухоземни костенурки на територията на природен парк „Сините камъни” за запазване на техните популации се обобщават следните мерки:
- Контрол от страна на парковата дирекция и останалите институции на места със запазена висока численост на популациите;
- Редовни целенасочени кампании с учащи и чрез медии за популяризиране природозащитния статус на целевите видове и необходимостта от опазването им;
- Разработване и изпълнение на образоватени проекти за двата вида сухоземни костенурки сред населението на околопарковата територия и на национално ниво;
- Прилагане на нормативните документи и политики, осигуряващи опазването на сухоземните костенурки и техните местообитания.
- Запазване на местообитанията на сухоземните костенурки (от изсичане, опожаряване и др).
3. Дейност 3: Проучване наличието на костенурки в хранителните остатъци на хищни птици на територията на природен парк Сините камъни.
3.1. Цели и методика: Сухоземните костенурки често стават плячка на различни хищни птици. В районът на ПП «Сините камъни» по данни от различни полеви проучвания и от Плана за управление на парка (2001г.), гнездят различни редки и застрашени видове хищни птици. Целта на проучването е да установи наличието на костенурки в хранителното меню на гнездящите хищни птици в района, което от една страна е още един метод за доказване присъствието на 2-та вида, а от друга ще подпомогне екипа при изготвянето на необходими мерки за снижаване на заплахите, с цел опазване на популацията на сухоземните костенурки на територията на парка.
Проучването е извършено извън размножителния сезон на птиците през м. август, след съгласуване с МОСВ, като са използвани стандартни технически средства (бинокли, орнитологични тръби, карти, GPS, високо проходим автомоби, алпийска техника).
3.2. Изпълнени дейности и резултати: Открити и проучени са 5 гнезда на хищни птици на територията на парка на Buteo rufinus, Aquila chrysaetus, Neophron percnopterus и Corvus corax. За достигане на гнездата е използвана алпийска техника. Попълвани са стандартни полеви бланки, гнездата са локаризирани с GPS. Събраните хранителни остатъци са анализирани допълнително от експерти.
В района на връх Песченк е проучено гнездо на мишелов (Buteo rufinus). Гнездото е открито на 35 метрова отвесна скала и е достигнато с алпийска техника. В гнездото са събрани различни хранителни остатъци – прешлени и зъби от змия, както и кости от дребен бозайник. Не бяха открити остатъци от костенурки. Проучванията показват, че гнездото е необитаемо през размножителен сезон на проучването. Околните скални масиви са огледани за остатъци от хранително меню на хищните птици –такива не са открити.
В местността „Моллова Кория“ е открито и проучено гнездо на египетски лешояд (Neophron percnopterus). Намерените хранителни остатъци са пера и кости от Columba livia f. domestica.
В югоизточната част на парка близо до с. Ичера бе установено гнездо на скален орел (Aquila chrysaetos). В районът около гнездото бяха установени голям брой хранителни остатъци, включващи остатъци от сухоземни костенурки. Гнездото е достигнато, чрез алпийски способ и са събрани хранителни остатъци – кости на L. capensis, кости и пера от Aves, долна челюст от Carnivora, както и многобройни остатъци от Testudo spp.. В гнездото са открити и черупки на яйца. В близост до гнездото е наблюдавана възрастна мъжка птица.
В местността Песченк е проучено друго гнездо на скален орел (Aquila chrysaetos). Гнездото е достигнато чрез алпийска техника и в него също са открити хранителни остатъци.
За периода на договора са установени и проучени 5 гнезда на хищни птици на територията на ПП „Сините камъни“. Гнездата са разположени на труднодостъпни отвесни скали. В две от гнездата са установени остатъци от сухоземни костенурки. Освен сухоземни костенурки, в гнездата на хищни птици са установени остатъци от следните таксони:
Ръждив вечерник (N. Noctula)
Див заек (L. Europaeus) – многобройни остатъци в 2-те гнезда на скален орел.
Белка (M. Foina)
Птици (Aves) – многобройни тръбни кости във всички посетени гнезда. Видовата принадлежност не може да бъде установена със сигурност поради отсъствие на черепи и тазови кости.
Дива свиня (Sus scrofa juv) – части от череп на млада дива свиня
Домашен гълъб (Columba livia f. dumestica) намерени кости от домашен гълъб с български и румънски пръстени.
Котка (Felix silvestris) – долна челюст на малко коте
Лисица (V. Vulpes)
Останалите 3 гнезда не са били обитавани през периода на проучване.
Заключение и изводи:
От видовете хищни птици, които биха оказали негативно влияние върху сухоземните костенурки в парка са установени: скален орел, белоопашат мишелов. Получените резултати се отнасят за периода, в който гнездата са били обитаеми. Като се има впредвид ниската численост на хищни птици в парка, не се налагат допълнителни мерки за предотвратяване на хищничеството на тези видове спрямо костенурките.
4. Дейност: Проучване влиянието на наземни хищници (диви прасета, подивели кучета, чакали, лисици), върху популацията на костенурките
4.1. Цел и методика: Целта е проучване влиянието на наземните хищници върху популацията на двата вида сухоземни костенурки на територията на ПП „Сините камъни“ и изготвяне на препоръки и насоки, които да подпомагат служителите на „Сините камъни” в опазването и възстановяването на двата вида сухоземни костенурки на територията на природния парк.
Заданието и договора ограничават възможността от пълно и детайлно картиране на територията на ПП „Сините камъни“ и определяне на числеността на популациите на наземни хищници на територията на парка. В тази връзка за изпълнението на настоящата задача са използвани следните методики:
1/ литературен преглед на наличната информация;
2/ преглед и анализ на таксациите на дивеча от ДГС за 2013, 2012 и 2011 г.;
3/ преки наблюдения на индивиди в природата в рамките на извършения мониторинг и проучване на сухоземните костенурки на територияна на ПП „Сините камъни“;
4/ изследване на следи от жизнената дейност на видовете – отпечатъци от лапи и копита, екскременти, убежища, хранителни остатъци и др.
5/ използване на данни и информация от други проекти, имащи отношение към настоящата разработка;
4.2. Резултати: В България се счита, че хищниците, основно хранещи се с костенурки или такива, на които хранителния спектър е съставен главно от тях са основно птиците – скален орел (Аquila chrysaetos), египетски лешояд (Neophron percnopterus) и изчезналия брадат лешояд (Gypaetus barbatus). От бозайниците се посочва единствено дивата свиня (Sus scrofa).
В други държави е установено хранене на лисици, чакали, диви свине, невестулки и черен пор с млади костенурки .
Свинята (Sus scrofa) в дивата си или питомна форма, отглеждана пасищно влияе силно отрицателно върху числеността на сухоземните костенурки. Със силните си челюсти тя успява да счупи дори дебелите коруби на възрастни индивиди. С доброто си обоняние костенурките лесно биват откривани и изяждани от прасетата. Въпреки това в България този проблем се счита са недостатъчно изучен.
Обобщеният анализ на данните от таксациите на дивеча в ЛРС Гребенец и Сливен, показва висока численост на дивата свиня, лисицата и чакала, с тенденция за нарастване, което би повлияло негативно на популациите на сухоземните костенурки.
4.2.2. Теренни дейности – преки наблюдения на индивиди в природата и отчитане на следи от наземни хищници, леговища, калища, останки от козина, екскременти и др. за периода април –септември 2012-2014г.
През полевия сезон 2012-2014 заедно с полевите проучвания за разпространението на сухоземните костенурки на територията на ПП „Сините Камъни“ е събирана и информация за разпространението на наземни хищници. Анализът на събраните данни показва, че на територията на ПП “Сините камъни“ се срещат често следните наземни хищници, имащи отношение към състоянието на популациите на сухоземни костенурки: дива свиня, чакал, скитащи кучета, язовец, лисица, бялка. Установени са следните следи: 6 леговища на язовец, 1 леговище на лисица, 2 унищожени люпила на сухоземни костенурки, 4 находища на костенурки със следи от нападания на хищници, 1 калище на дива свиня, 1 калище със следи от търсене на храна – дива свиня, 2 места със следи от търсене на храна от дива свиня, 1 леговище на бялка, 1 череп на чакал, 4 места с екскременти от чакал, 4 места с екскременти от скитащи кучета.
Хищниците се срещат на същите места, на които са откривани екземпляри от сухоземни костенурки като следи от хищници са установявани почти навсякъде, където е правено проучване (с изключение на долната станция на лифта):
4.2.3. Заключение
На базата на анализа на данните от точки 1 до 4, могат да бъдат направени следните изводи:
От видовете бозайници, които биха оказали негативно влияние върху сухоземните костенурки в парка са установени: таралеж, дива свиня, невестулка, бялка, лисица, чакал, язовец и скитащи кучета.
С най-висока численост, плътност и постоянство на цялата територия на парка са скитащите кучета, дивата свиня, бялката и лисицата. Чакалът и язовеца са по-рядко срещани.
Вълкът е рядко срещан, като вероятно в парка има само едно семейство. Видът влияе положително върху популацията на сухоземните костенурки, като регулира числеността на дивата свиня, домашното куче и по-дребните от него диви хищници.
В екскрементите на по-дребните от вълка хищни и насекомоядни бозайници в парка не бяха установени остатъци от сухоземни костенурки и може да се предположи негативно влияние върху тях на таралежа, невестулката, бялката, лисицата, чакала и язовеца.
Установени са следи от зъби на хищници върху коруби на възрастни костенурки, както и разрушени люпила.
Скитащите кучета влияят отрицателно върху костенурки като най-вече ги безпокоят и възпрепятстват нормалното протичане на размножителни и други жизнени процеси.
Дивата свиня влияе отрицателно върху популацията на сухоземните костенурки, въпреки, че в парка не беше доказано хранене с тях, вероятно поради тяхната рядкост.
5. Дейност: Изготвяне на ГИС база данни за двата вида сухоземни костенурки Testudo graeca и Eurotestudo hermanni
6. Дейност: Връщане в природата на конфискувани екземпляри. Целта на дейност 6 от договора е при получаване на сигнали за незаконно притежаване и отглеждане на сухоземни костенурки от граждани, екипът да извърши тяхното конфискуване и след преценка на експертите за състоянието на животните, тяхното връщане в подходящи местообитания на територията на природния парк.
За периода на договора екипът и служители на парковата дирекция са конфискували и върнали в природата 3 Testudo graeca и 5 Testudo hermanni. Други 12 ювенилни конфискувани костенурки Testudo hermanni са изпратени за доотглеждане в Спасителния център за костенурки на Сдружение „Геа Челония“ в с. Баня. След периода на карантина и доотглеждане костенурките ще се върнат обратно в подходящи местообитания на територията на ПП „Сините камъни“.
Всички конфискувани костенурки са били отглеждани като домашни любимци във вили или апартаменти. Събирането на костенурки от природата и отглеждането като домашни любимци се отчита като сериозна заплаха и фактор, който влияе върху числеността и популацията на сухоземните костенурки.
На територията на ПП „Сините камъни” само за 3 години са конфискувани 20 сухоземни костенурки, иззети незаконно от територията на природния парк.
7. Дейност: Обучение на персонала на парка и териториално отговорните горски служители в прилагане на преки консервационни и научни мерки за опазване на костенурките. Целта на дейността е да повиши капацитета на служителите на парковата дирекция и съответно на служителите от системата на горите, които работят и изпълняват служебните си задължения на територията на природния парк за прилагане на преки консервационни и научни мерки за проучване и опазване на сухоземните костенурките. Дейността е планирана за трите години от Договора.
За първата година (2012) е проведено встъпително теоретично обучение на целевите служители в гр. Сливен, а през 2013 г. програмата беше с по-голяма практическа насоченост и се проведе в с. Баня в Спасителния център за костенурки на „Гея Челония“.
През 2014 г. обучение се проведе в ДПП Сините камъни за служителите на парковата дирекция и експертите от РУГ и ДГС Сливен, които не са присъствали на предишните обучения. В обучителната програма участваха общо 32 служители и експерти. Обучението бе проведено от експерт на фондация „Геа Челония“ като бяха представени теми за биологията и екологията на двата вида сухоземни костенурки, причини за намаляване на популациите на двата вида, съвременни методи за проучване и мониторинг на костенурките, демонстрация на радиотелеметрия, добри практики за опазване на сухоземните костенурки и др.
По време на практическото обучение участниците се запознаха с дейността на Центъра за размножаване и рехабилитация на сухоземни костенурки в с. Баня и работата в него, отглежданите в неволя екземпляри от разрични точки на света, размножителната програма, приема и лечението на бедстващи костенурки, тяхното връщане в природата и др. Експертите се включиха в мониторинг на сухоземни костенурки, като участниците в обучението извършиха стандартни трансекти, изминавайки преход от с. Емона към местност „Пешова колиба” (Иракли). Бяха презентирани и тренирани полеви методи за мониторинг и откриване на сухоземни костенурки, както и снемане и обработка на данни. След това бяха освободени в природата 5 костенурки, рехабилитирани и излюпени в Центъра. За целите на обучението бяха пуснати костенурки с радиопредаватели. С радиотелеметрична техника участниците извършиха проследяване на маркираните костенурки. Всички участници в обучението имаха възможност да се запознаят с техниката за радиопроследяване- един от съвременните методи за поручване и монигоринга на сухоземните костенурки, който е въведен от няколко години в България.
8. Дейност: Прилагане на образователни програми в училища в град Сливен и близките села, като основен консервационен метод за опазване на костенурките.
8.1. Цели: Един от основните подходи, който се прилага за подпомагане на изпълненито на целта за дългосрочното опазване на биологичното разнообразие, е провеждането на информационни и образователни дейности с различни групи заинтересовани страни и широката общественост. Повишаване на знанията и информираността на децата и ученици от училищата в района на гр. Сливен и околопарковите населени места относно двата вида сухоземни костенурки е важна задача, с която се цели ограничаване на събирачеството на сухоземни костенурки на територията на парка.
8.2. Обхват на дейността: Информационната програма обхвана ученици от 1 до 9 клас от 6 населени места в периферията на ПП „Сините Камъни‘ – гр. Сливен, с. Сотиря, с. Крушаре, с. Самуилово, с. Камен, с. Тополчане.
В програмата беше включена мултимедийна презентация, информираща за видовете костенурки в България, тяхната екология, поведение и консервационен статус. С образователна цел бяха представени и видове костенурки от други страни. Като нагледен материал бяха използвани коруби от двата вида сухоземни костенурки, срещащи се на територията на България, предоставени от Спасителен център за костенурки в с. Баня, както и макети на костенурки.
Съобразно обхвата на дейността по Договор за трите учебни години 2012, 2013 и 2014, в обучителната програма бяха включени 20 училищата на гр. Сливен и околните села. Изнесени са 27 информационно образователни лекции за особеностите на биологията и екологията на костенурките и за необходимостта от тяхното опазване. За целта бе изготвена мултимедийна презентация. В образователната програма се включиха 1692 ученици от 1-ви до 9 клас. В образователната програма бяха включени следните училища:
1. ГПЗЕ „Захари Стоянов“
2. ХГ „Дамян Дамянов“
3. Основно Училище „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Камен
4. VII ОУ „Панайот Хитов„ гр. Сливен
5. ОУ „Христо Ботев„ с. Самуилово
6. ПГЕЕ „Мария Склодовска-Кюри„ гр. Сливен
7. VIII ОУ „юрий Гагарин„ гр. Сливен
8. СПГСГ „арх. Георги Казаров„ гр. Сливен
9. ОУ „Черноризец Храбър”, с. Крушаре
10. III ОУ „Д-р Иван Селимински”, гр. Сливен
11. XII ОУ „Елисавета Багряна”, гр. Сливен
12. II ОУ „Христо Ботев”, гр. Сливен
13. XI СОУ „Константин Константинов”, гр- Сливен
14. VI ОУ „Братя Миладинови”, гр. Сливен
15. ПМГ „Добри Чинтулов”, гр. Сливен
16. НУ „Паисий Хилендарски” – с. Сотиря
17. VII ОУ „Панайот Хитов„ гр. Сливен
18. ОУ „Христо Ботев„ с. Самуилово
19. ПГЕЕ „Мария Склодовска-Кюри„ гр. Сливен
20. VIII ОУ „Юрий Гагарин„ гр. Сливен
8.3. Изпълнени дейности и резултати: По време на трите години от договора бяха изнесени общо 27 презентации в 20 училища от 6 населени места. В кампанията участваха 1692 ученици от 1 до 9 клас. Информационно-образователната кампания се посрещна с голям интерес, като всички учители изявиха готовност за други подобни изяви. Като успех на кампанията може да се отбележи, че презентацията направи голямо впечатление на децата от ОУ «Паисий Хилендарски» с. Тополчане и впоследствие бяха получени 2 незаконно отглеждани костенурки, доброволно предадени от ученици. Костенурките са от видовете testudo graeca и Emys orbicularis. Двете костенурки бяха маркирани и освободени по време на теренни проучвания през месец май 2014г.
Учениците от ГПЗЕ „З. Стоянов“, гр. Сливен с ръководител Анелия Христова бяха включени в теренните дейности за мониторинг на сухоземни костенурки през 2013г. Експертите на Стерна консулт изнесоха беседа за полевите методи на проучване за целта на подобни теренни проучвания, за важността на резултатите от проучванията и последващите действия, които трябва да се предпиремат. Разказаха за разпространението на сухоземните костенурки на територията на Парка, за подходящите местообитания, където могат да бъдат открити, за необходимостта от опазване и възстановяване на популациите им. Децата бяха включени директно в полевите проучвания на експертите, с което на практика видяха как се провеждат подобни изследвания.
9. Заключение и резултати. Всички дейности по Договора са изпълнени успешно.
Установени са общо 28 екземпляра от сухоземни костенурки – 18 от вида Eurotestudo hermanni и 10 от вида Testudo graeca. Открити са четири ювенилни екземпляра, което показва, че на територията на парка се извършва размножаване на сухоземни костенурки. От получените данни може да се направи обобщение, че популацията на сухоземните костенурки в ПП „Сините Камъни” е нестабилна и се налагат спешни мерки за опазването им. Макар и да не могат да се правят генерални заключения, данните показват, че популациите на двата вида сухоземни костенурки на територията на парка е малка.
По данни от ловните таксации е видно, че броят на дивите свине, чакали, лисици и др. дребни хищници на територията е значително. Допълнителните проучвания през следващия полеви сезон ще определят разпространението и влиянието им върху популацията на костенурките на територията на парка. По време на теренните проучвания бяха установени значителен брой следи от наземни хищници, в обследваните райони. Литературните справки показват, че наземните хищници са една от най-големите заплахи за запазване на популациите на костенурките.
Извършено е анкетно проучване на 608 граждани от района на Сливен. От проведеното анкетно проучване се стига до извода, че в местностите, разположени на територията на Природен парк „Сините камъни”, сухоземни костенурки се срещат рядко. Отново се потвърди мнението, че в миналото на същата територия сухоземните костенурки са били обичайна гледка. Сега наблюдаване на видовете се определя като изключение.
Масово мнение на анкетираните е, че е необходим ефективен теренен контрол с цел намаляване на незаконния улов, като по този начин се стимулира и гражданския контрол на местно ниво.
През настоящия период се проведе обучение на служители на ПП „Сините камъни”, РУГ Сливен и ДГС Сливен с основна тема прилагане на мерки за опазване на костенурките на територията на природния парк. В дългосрочен план обучените експерти ще прилагат натрупаните знания и практически умения при изпълнение на служебните си задължения, с което ще подпомагат опазването и консервацията на двата вида сухоземни костенурки.
Образователната програма включи 27 презентации в 6 населени места на територията на парка, като общо в кампанията участваха 1692 ученици от 1 до 9 клас. Навсякъде образователната програма се посрещна с голям интерес и както преподавателите, така и самите ученици изявиха желание да се включат в дейности за опазване на костенурките и други природозащитни дейности на парка. Благодарение на образователната програма в природата бяха пуснати две незаконно отглеждани костенурки.
Консервационни проблеми и заплахи
В изследвания район, по време на двугодишният период на проучване бяха установени следните консервационни проблеми и заплахи за сухоземните костенурки:
- присъствие на скитащи домашни кучета (установени по следи) в района на „Хайдушка река“,
- присъствие на наземни хищници (установени отново по следи), на цялата обходена територия – дива свиня (Sus scrofa), чакал (Canis aureus) и др.
- присъствие на хищни видове птици, хранещи се със сухоземни костенурки – Скален орел (Aquila crysaetus)
- събиране от хора с цел храна, отглеждане като домашни любимци и „медицински цели“ (установени с анкети).
ИЗВОДИ
1. Двата вида сухоземни костенурки (E. hermanni и T. graeca) се срещат предимно в южната част на ПП „Сините камъни“, в местностите „Орлови дупки“, „Хайдушка пътека“ и „Лещарец“.
2. Сухоземни костенурки бяха установени в пет типа местообитания, като и двата вида заедно се срещат само в „силно разредени широколистни гори с храсталаци“.
3. Популациите и на двата вида на територията на парка са с изключително ниски обилие и плътност.
4. Половата структура на E. hermanni показа силно доминиране на женските, докато тази на T. graeca бе близко до нормалната (1:1).
5. Възрастовата структура на популациите и на двата вида е силно нарушена и изместена от нормалната, като и в двете популации доминират възрастните.
6. Съотношението на ювенилните/женските индивиди (съответно E. hermanni - 0.15 и T. graeca - 0.33) показва, че и двете популации са загиващи.
7. Основните заплахи, установени на територията на парка и за двата вида са събирането на живи екземпляри от хора, както и натиска от хищници (бозайници и птици), които бяха установени в района.
