Дейност 8 „Опазване, поддържане и възстановяване популациите на включените в дейност 5 и 6 целеви видове “ с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”, по проект No 5103020-15-658 „Възстановяване на местообитания и опазване на биологичното разнообразие в Природен парк Сините камъни“, финансиран от Оперативна програма околна среда

Детайли
Галерия

Сеп

Дейност 8 „Опазване, поддържане и възстановяване популациите на включените в дейност 5 и 6 целеви видове “ на Договор № ОПОС2-36/24.07.2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”, по проект No 5103020-15-658 „Възстановяване на местообитания и опазване на биологичното разнообразие в Природен парк Сините камъни“, финансиран от Оперативна програма околна среда

Изпълнител : Аграрен факултет към Тракийски университет гр. Стара Загора

1. Дейности по опазване, поддържане и възстановяване популациите на включените в Дейност 5 целеви видове.

1.1. Anemone silvestrys L. – горска съсънка

1.1.1. Дейности по подпомагане естественото размножаване на вида

Представените в отчета по Дейност 5 данни от оценка състоянието на единствената известна популация на вида в парковата територия е извършена през периода април-юни 2013 г., във връзка с разработване на дипломна работа за придобиване на ОКС „Бакалавър“ в Аграрен факултет на Тракийски университет – гр. Стара Загора. През този период е подпомогнато естественото размножаване на вида като са почистени участъците около формиралите завръзи растения, за да може зрелите семена да попаднат в почвата.

През вегетационния период на 2014 г., в съответствие с препоръките на експертите от Дейност 5, ще бъде подпомогнато естественото размножаване чрез подсяване на събраните в изолаторни торбички зрели семена от достигналите до плодоносене растения и ще се положат усилия за намиране нови популации на вида в парковата територия. Допълнително през септември ще се извърши вегетативно размножаване на вида чрез разделяне на коренището на добре развили се растения, с цел увеличаване площта на популацията. Растенията, чиито коренища ще бъдат разделяни, ще се маркират предварително след експертна оценка.

1.1.2. Дейности свързани с проучвания, анализи и ex-situ опазване.

Подготвено е заявление чрез ДПП „Сините камъни“ до МОСВ за ползване на забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно за събиране на семена от 45 растения и на части от коренищата от 10 растения от популацията на Anemone sylvestris с цел ex-situ опазване.

Взета е почвена проба за определяне на почвената реакция и за химичен анализ и е разработена технология за отглеждане на горската съсънка и от 2014 г. тя ще бъде включена като целеви вид по Дейност 9 на договора.

Характеристика на почвите в изследвания район.

Почвеното различие в изследвания район – местност „Гаговец“ е Канелена горска почва, Luvisols. Поради установеното съдържание на CaCO3 в повърхностния хоризонт почвеният подтип се отнася към Карбонатна канелена горска почва.

По механичен състав изследваните почви са средно до тежко песъчливо глинести, а наличието на текстурна диференциация в почвения профил определя неблагоприятен воден режим. При плитките и ерозирани почви, каквито са и изследваните, през летните сухи месеци се губи много влага чрез изпарение от почвата. Изследваната почва е с добра оструктореност- троховидно-зърнеста структура.

Реакция на почвите. Според стойностите на рН във воден извлек на изследваните почвени проби се установява, че реакцията е неутрална до слабо алкална реакция – рН (Н2О) – 6,76 и 7,24. Слабата алкална реакция се дължи на наличието на карбонати в повърхностния хоризонт.

Хумусно съдържание на почвите. По отношение запасеността на почвата с хумус, изследваните почви се характеризират с ниско съдържание на хумус. Според Гюров и Артинова (2001) при карбонатните канелени горски почви хумусът в акумулативния хоризонт е фулватно-хуматен, а по-надолу в почвения профил-хуматно-фулватен, т.е. преобладават хуминовите киселини. Този тип хумус има висока степен на обогатеност с азот. Хуминовите киселини са с висока оптическа плътност и са изцяло неподвижни (свързани с калций). Хумусът има благоприятен състав и високо качество. Всички почвени проби са слабо запасени с общ минерален азот.

Съдържанието на общ минерален азот е много под 40 mg/kg, което определя ниска степен на запасеност. Амониевият азот е застъпен главно под форма на обменен амониев катион. В почвеният разтвор азотът се среща под формата на амониеви соли на въглената или на други органични киселини (Горбанов и др. 2005). В добре обработени, оструктурени почви с неутрална реакция, каквито свойства притежават и изследваните почви, амониевите соли се срещат в незначителни количества. Количеството на амониевия азот в пробите варира между 2,41 и 6,22 mg/kg, което е индикатор, че в изследваните почви с неутрална до слабо алкална реакция са налице добри условия за нитрификация.

Резултатите от химичните анализи за съдържание на усвоими форми на фосфор и калий показват слаба до средна степен на запасеност с фосфор и добра степен на запасеност с калий . Установеното ниско съдържание на фосфор не е изненада, тъй като канелените горски почви се характеризират с неблагоприятен фосфорен режим. А при карбонатните канелени горски почви голяма част от фосфора се намира под форма на трудно усвоими трикалциеви фосфати (Гюров и Артинова 2001). Високото съдържание на усвоим калий над 45 mg/100g показва, че тези почви имат благоприятен калиев режим, което е характерно за канелените почви в България (Койнов и др. 1998). От данните за химичния състав и реакция на изследваните почви се заключава, че Anemone sylvestis се развива в почва с неутрална до слабо алкална реакция, слабо запасена с усвоими форми на азот и фосфор и богата на калиеви съединения. Благоприятна среда за развитието й са средно песъчливо-глинестите почви, с добра влагоемност, добра оструктуреност и добър топлинен режим.

Технология за отглеждане на Anemone sylvestris L. (Горска съсънка)

Общо разпространение

Anemone sylvestris L. принадлежи към семейство Ranunculaceae. Познати са 60 вида, роизхождащи от Северното полукълбо, някои от които са с ценни декоративни качества. Видът е многогодишно тревисто растение, естествено разпространено в ливади и сухи широколистни или сенчести гористи местности, в крайбрежни терени или градини, в ефектни скални групи или из тревни площи. Среща се в Централна и Западна Европа, Централна и Югозападна Азия, Кавказ, Сибир. В нашата флора видът се среща при надморска височина от 0 до 1500 m по сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци и край горите, предимно на варовикови скали, в равнините, предпланините и планините, Северното Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкана, Източна Стара планина, Софийски район, Западни гранични планини, Рила, Средна гора, Тракийска низина. Устойчив на утъпкване и изгризване от елени и зайци. Не е подходящо оформянето на пешеходни туристически пътеки през площите с Anemone sylvestis.

Морфологична характеристика

Растенията са тревисти, с добре развито късо, дебело, цилиндрично коренище, вертикално или косо, кафяво, гъсто покрито с останки от листа. Цветоносните стъбла са 15-50 cm високи, 30-60 cm широки, изправени, малко много прилегнали, гъсто бяло влакнести. Приосновните листа са 2-6 или многобройни, на дръжки, дълги 5-10 (20) cm, разперено гъсто бяло влакнести. Петурите са триъгълни до почти кръгли, почти до основата длановидно разделени, дяловете са 3-5, ромбични или обратно яйцевидно ромбични, до 1/3 триделни; делчетата едро закръглени или заострено назъбени; тревисти, зелени, отгоре разредено и късо, отдолу по-гъсто и по-дълго влакнести. Стъбловите листа са 3, на дълги дръжки, дълбоко дланевидно наделени, подобни на приосновните, но по-дребни. Цветовете са единични, рядко по 2, връхни, бели, 3-5 до 7cm в диаметър. Околоцветните листчета са 5, дълги 10-20 (35) mm и 10-20 mm широки, венчевидни, широко елиптични или широко обратно яйцевидни, целокрайни, на върха закръглени, в основата клиновидни, отгоре голи, отдолу или само по средата бяло вълнести. Тичинките са многобройни, значително по-къси от околоцветника, прашниците са жълти. Плодничетата са многобройни, гъсто дълго бяловълнесто влакнести, стълбчето е късо, право. Сборните плодове са изправени. Орехчетата са дълги 3 mm и 2 mm широки, яйцевидни, гъсто бяло вълнести. Видът цъфти с бели цветове през април-май до начало на лятото, плододава през V-VI. Повторен цъфтеж може да се появи при по-хладно време в началото на есента.

Биологични особености и агрoтeхника.

Anemone sylvestris е лесна за отглеждане цветна култура, не изискваща големи грижи през вегетацията. Характеризира се с бърз темп на растеж. Видът е устойчив на неблагоприятни климатични условия, особено към ниски зимни температури. По отношение изискванията към светлината успешно се отглежда на места, както c частично или силно засенчване, така и на добре огрявани от слънцето терени. Предпочита добре дренирани почви с умерена до висока влагообезпеченост. Има по-бърз растеж в по-богати на хумус, рохкави леки почви, но добре се приспособява и в глинести почви. Нападението от насекоми или болести не предизвиква сериозни проблеми. Видът може да се размножава със семена, чрез разделяне на коренището и чрез коренови издънки. При ускорено размножаване със семена в лабораторни условия, за да преминат период на покой и яровизация, събраните през м. май-юни семена от естествените местообитания се съхраняват при температура около 5оС в хладилник за срок 1 месец. Семената се засяват в саксии с лека песъчливо-глинеста почва с добра структура. Това бързо растящо тревисто растение се среща на почви с неутрална до алкална или слабо кисела реакция, поради което сеитбата е в почви с добра структура, обогатени с комбинирани торове, съдържащи азот, фосфор и калий. Ако се използва оборски тор, той трябва да е прегорял и размесен с почвата преди засяването на семената. Грижите през вегетацията са насочени към осигуряване на благоприятни условия за развитие на растенията. След сеитба и редовно през вегетацията – веднъж седмично или по-често при по-високите летни температури, растенията се поливат и оросяват. За предпочитане е оросяването да е в ранните сутрешни часове, за да се избегне продължителното задържане на вода по надземните части и предразполагане към развитие на гъбни болести. Честото поливане и преовлажняване на почвата ограничава достъпа на кислород и води до загниване на кореновата система. Двукратно поливане през няколко минути или капково напояване спомага водата да проникне в дълбочина. С това се гарантира формирането на добра надземна маса и особено на добре разклонена коренова система. Мулчиране на почвената повърхност спомага за намаляване на изпаряването на водата при горещо време пречи на развитието на плевели и образуването на почвена кора. Добре е да се оформи „пръстен“ в почвата около растенията, за да се задържа водата за по-продължително време в близост до растенията. За правилното развитие на растенията е необходимо в почвата да прониква въздух. Това се постига чрез периодичното й разрохкване в саксиите. Растежът може да се стимулира чрез двукратно подхранване с листни комплексни NPK торове, с по-висок процент на азот. Прераснали или изтеглени растения могат да се режат или прищипват над формиран лист, за да се стимулира нов силен растеж на вегетативна маса. Изсъхнали, пожълтели или болни листа и цветове своевременно се отстраняват. Поникналите плевели се отстраняват чрез ръчно плевене. При поява на листни въшки или други неприятели разсадът се третира с някой от разрешените инсектициди като Децис 2,5 ЕК- 0,05 %, Вазтак Нов 100 ЕК – 0,03 %, Карате Зеон 5 КС – 0,02%, Суми алфа 5 ЕК – 0,02% и др. За борба с гъбни болести могат да се използват препаратите Дитан М-45 – 0,2%, Ридомил голд MЦ 68 ВГ – 0,25 %, Корсейт P ВП – 0,25 %, Топсин М 70 ВДГ 0,1 % и др. Връщането на размножените млади растения в естествените им местообитания в парковата територия се извършва през м. септември до началото на месец октомври. При разсаждането на постоянно място растенията внимателно се изваждат от саксийките, без да се разкъсва формираното коренище. Непосредствено преди засаждане при топла есен може да се отстрани малка част от надземната вегетативна маса, за да се ограничи изпаряването и намаляване на стреса до вкореняване на растенията. Растенията се засаждат така, че горната част на коренището да е на нивото на почвената повърхност, поливат се обилно, покриват се суха почва и се мулчира на тънък слой с листа, сухи треви или други органични остатъци за защита на корените от екстремни метеорологични явления (ниски или високи температури, обилни валежи), за запазване на почвената влага, за намаляване конкуренцията на плевелите. В естествените местообитания видът може да се размножава и чрез разделяне на коренището, което трябва да се извършва късно на есен или рано на пролет, т.е. периоди, когато няма активна вегетация. Внимава се всяка част от коренището да е добре развита. При размножаване чрез коренови резници коренищата се изваждат през есента и се съхраняват в студени парници. През януари-февруари те се нарязват на дялчета, дълги 5-6 cm и се поставят за вкореняват в сандъчета, покрити с почва. До пролетта по тях вече има развити вегетативни пъпки. Засаждат се на постоянно място на разстояние 30-50 cm.

1.2. Anthemis virescens Velen. –плосколюспесто /зеленикаво/ подрумиче

През вегетационния период на 2013 г популации на вида в парковата територия не са установени. През периода юни-август 2014 г в теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.3. Micromeria frivaldskyana (Degen.)Velen. –фривалдскиева микромерия

1.4. Betonica bulgarica Degen. & Neiceff – български ранилист

1.4.1. Дейности по подпомагане естественото размножаване на вида

А/ Грижи през вегетацията и подсяване на предварително избрани участъци

През вегетационния период на 2014 г. са регистрирани 4 популации на вида в парковата територия – в мест. „Абланово“, на Слънчева поляна, край Горна лифтена станция и в близост до скалите източно от Микроязовира.На всички популации след преминаване на фенофаза цъфтеж и в началото на фенофаза образуване на плодове са поставени изолаторни торбички за събиране на зрели семена. Събраните семена са използвани за подсяване на подходящи участъци от популациите на вида в парковата територия.

При популацията в близост до скалите източно от Микроязовира след прецизен оглед на терена бяха избрани три площадки за подсяване на събраните семена с големина съответно 45,5 m2, 15 m2 и 14 m2, разположени на надморска височина в граници 980-986 m.Участъците бяха маркирани с подготвени дървени колчета. Избраните подходящи терени са в близост до естествените находища, отдалечени от пътеки, за да се избегне утъпкване и унищожаване на посевите от хора и животни. Терените бяха почистени и допълнително добре подравнени. Голямото количество едри камъни, мъртва тревна и листна маса беше отстранена. Предварително семената, събрани от цветове от естествената популация, но без риск за намаляване на възпроизводството им, се орониха и почистиха от примеси. След леко разрохкване на горния почвен слой бе извършена сеитба с определеното количество семена съобразно размера на площта на дълбочина 1-2 сm. Извършено бе валиране със специално изработен за целта валяк. Направено бе оросяване с гръбна пръскачка на засятите семена с поливна норма 3 l/m2 с цел покълнване и поникване на растенията. Допълнително посевите се мулчираха с отстранената суха тревиста растителност, нарязана до 10 см дължина с помощта на лозарски ножици. В местността „Слънчева поляна“ бе уточнена и маркирана с дървени колчета 1площадка за сеитба с площ 13 m2 при надморска височина средно 1045 m. Избраната територия е в непосредствена близост до установената популация на Betonica bulgarica. Обърна се изключително внимание при подбора на участъка за подсяване, за да се избегне утъпкването, поради посещението на много хора в местността. Теренът беше почистен и сравнително добре подравнен. Голямото количество мъртва тревна и листна маса беше окосено и отстранено. Определеното количество подготвени семена от района, съобразно размера на площта, бяха разпръснати и покрити с почва на дълбочина 1-2 сm. Направено бе валиране и оросяване на засятите семена с цел ускоряване на покълнването и поникването на растенията. Посевите се мулчираха със ситна суха тревиста растителност. Около естествените местонахождения на Betonica bulgarica, в непосредствена близост до участъка с подсятите семена, се извърши допълнително частично почистване от орлова папрат, за да се подпомогне естественото възпроизводство и разширяване на популацията на Betonica bulgarica. Част от събраните от популацията в местността „Слънчева поляна“ семена бяха подсяти в местността „Божурите“. Съгласно данните от теренните проучвания и от анализите на експертите в местността „Божурите“ се избраха площадки за подсяване със семена от български ранилист. Участъците са с големина 18 m2 и 7 m2 при средна надморска височина 1022 m. Отдалечени са от туристически пътеки и през вегетационния период на 2013 г. не е наблюдавано съществено антропогенно въздействие. Терените предварително бяха маркирани с подготвени дървени колчета, почистени от голямото количество едри камъни, малко горска и листна мъртва постелка. След сеитба се извърши валиране и оросяване с гръбна пръскачка. Посевите се мулчираха с отстранената суха тревиста растителност, за да се избегне бързото изсъхване на почвената повърхност. При всяко посещение на екипа в парковата територия беше посещава популацията на българския ранилист на Горна лифтена станция. Изкоренените най-вероятно от диви прасета и повторна засадени 7 растения бяха поливани до стабилизиране на състоянието им. Растенията достигнаха до плодоносене и събраните от тях семена бяха използвани за подсяване на територията около самите растения. Допълнително на Горна лифтена станция бяха избрани и маркирани две площадки за подсяване със семена от останалите растения от популацията. Участъците отново са в непосредствена близост до растенията, от които са събрани семената. Сеитбата се извърши на 13.09.2013 г. Дейностите по сеитбата бяха както при подготовката на терените в предходните местности: маркиране с колчета, отстраняване на голямото количество тревна растителност, за да попаднат семената до почвата, сеитба, валиране, оросяване, мулчиране. В местността „Абланово“ бяха избрани за подсяване със семена на Betonica bulgarica две площадки с големина 25 m2и 18 m2 на места без налични растения от вида. Сеитбата се извърши на 14.09.2013 г. Предварително изобилната тревиста растителност беше окосена и отстранена. Изрязани бяха цветове от Betonica bulgarica с предварително поставени изолатори, семената бяха оронени. Дейностите по сеитбата са идентични с посочените по- горе: маркиране с колчета, почистване и разрохкване на терена, сеитба, валиране, оросяване, мулчиране.

През вегетационния период на 2014 г. ще продължат усилията за намиране нови популации на вида. В теренните проучвания по дейност 8 ще бъдат включени маршрути с подходящи за вида местообитания.

Б/ Борба с орловата папрат

По препоръка на експертния екип от Дейност 5 се проведе борба с орловата папрат на популацията от местността „Слънчева поляна“. Друкратно механично беше почистена орловата папрат от граничната площ между двете популации – на орловата папрат и на българския ранилист. При отстраняването на орловата папрат са следвани препоръките от експертите по Дейност 8 за борба с орловата папрат в ПП „Сините камъни“. При почистването на орловата папрат стриктно е следвана и маркировката на експертите от Дейност 5.

Препоръки за борба с Орлова папрат (Pteridium aquilinum) в ПП „Сините камъни“.

По приблизителни данни силно заплевените с орлова папрат площи у нас са над 800 000 дка, като тези площи се увеличават ежегодно с 2 %. Безпрецедентното глобално разпространение на орловата папрат представлява голям екологичен и икономически проблем. Той се състои в загуба на земя, която плевелът заема много бързо, превръщайки площите в пустеещи. Вредата от плевела е многостранна. От една страна, той потиска и измества полезния тревостой. От друга страна, той е токсичен за домашните животни, предизвиква заболявания по тях, като е потенциално опасен и за хората, които консумират животинска продукция. Държавните ловни стопанства, както и частните стопани, губят хиляди тонове ливадно сено. Орловата папрат се размножава със спори и вегетативно чрез разделяне на коренището. По долната страна на листата на орловата папрат в групи се разполагат спорангиите, защитени от подвитите ръбове на листните дялчета. Този белег е характерен за орловата папрат, само той е достатъчен за определянето на вида и различаването му. След узряването на спорангиите, спорите в тях се разпръскват от вятъра и прорастват, като се образуват прорастък и зародиш. След образуването на коренче, стъбълце и първи лист зародишът започва самостоятелен живот и се формира възрастното растение. Подземното стъбло на това многогодишно тревисто растение е видоизменено в коренище, което достига на дължина няколко метра и е силно разклонено, като от всяка негова клонка напролет израства по един лист. Отрязъци от коренището над 5 см се вкореняват успешно.

Познати са три начина за борба с орловата папрат – механичен, биологичен и химичен като за условията на ПП „Сините камъни“ последният е неприложим.

Механичният начин на борба се основава на непрекъснато унищожаване на надземната маса, което изтощава коренищата и постепенно растенията загиват. Необходимо е четирикратно ежегодно окосяване през периода май-септември в зависимост от метеорологичните условия и интензивността на развитие на растенията. Примерни срокове могат да бъдат през месец май, в средата на юни и през м. юли, в края на август – началото на септември, като първите два срока са изключително важни за борбата с орловата папрат. При тази по-ранна коситба растенията се изтощават и освен това се лишават от възможност за осеменяване, с което се ограничава генеративното им размножаване. Задължително трябва да се премахват от площите унищожените растения от орлова папрат (надземната маса). Неколкократното ежегодно окосяване е нужно да се извършва в продължение на две-три последователни години с цел пълното унищожаване на орловата папрат. Добре би било в началото на лятото през месец юли и август, в сухо и горещо време да се прави дълбоко разрохкване на площите, където е възможно. Така коренищата се изваждат на повърхността и спящите пъпки по тях загиват. Положителният ефект се лагоприятства от факта, че по това време в почвата преобладават млади коренища, които са чувствителни към сушата. Във влажни райони се прилага методът на изтощаването. Прави се по-плитка обработка, за да се нарежат коренищата на малки парчета. Така се стимулира масовото прорастване на спящите пъпки. Унищожаването на новите издънки се извършва чрез по-дълбока обработка 2-3 седмици след първото разрохкване.

Механичният метод на борба е напълно приложим за популацията от местността „Слънчева поляна“.

Биологичният начин на борба у нас е насочен срещу възстановяването на орловата папрат след изведена борба. Като плевел, който развива много мощна коренова система и надземна маса, тя потиска и измества полезния тревостой. Борбата се постига като се възстановява естествения тревостой чрез засяване на площите с подходящи тревни смески на бобовия вид многогодишен фий – Касубска глушина (Vicia cassubica L) в комбинация с някой от видовете бяла и червена детелина, звездан, тръстиковидна и червена власатка, ежова главица, ливадна метлица, червен кантарион, белият равнец. Възможно е повторно заплевеляване с орлова папрат, ако не се възстанови тревостоя на тези площи. Потискащото действие се дължи и на факта, че в листата на папратта се натрупват фитотоксични вещества, които лесно се измиват от падналите валежи, попадат в почвата и силно потискат и забавят поникването и растежа на намиращите се там семена от ливадни треви. Промените в ботаническия състав на тревостоя след директно засяване с тревни смески са най-големи през първата година, като това изменение продължава през следващите две години. Този метод би могъл да се приложи само след допълнителна експертна оценка. За химическа борба у нас са проучени и се използват редица тотални хербициди на база глифозат. Ефективността от използването им е много добра, особено когато се третира във фаза пълно развитие на листата на орловата папрат – средата на юли до края на август. Вложените средства за борба с плевела и проведеното торене се възвръщат още на втората година, като се постига стопански и екологичен ефект. За да се намали поражението върху останалата тревна растителност, може да се приложи мазане на растенията с концентриран разтвор /препарат : вода в съотношение 1:1 до 1:2. По този начин се запазват чисти и водоизточниците. Този метод на борба е неприложим в защитени територии. Добре ще бъде да продължава да се следят и се кандидатства по програми от новата финансова рамка на ОСП за периода 2014-2020 г. за увеличаване на финансирането за единица площ на ДГС/ДЛС и на община Сливен за борба с орловата папрат и плевелната растителност, което изисква значителни средства.

1.4.2. Дейности свързани с проучвания, анализи и ex-situ опазване. Получено е разрешение от МОСВ за ползване на забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно за събиране на семена от 70 растения от Betonica bulgarica в местността „Абланово“ и 45 растения от местността „Слънчева поляна“ с цел ex-situ опазване. Растенията бяха предварително избрани от експертите и след настъпване на фенофаза начало на плодоносене им бяха поставени изолаторни торбички. Зрелите семена са събрани под ръководството на експерт агроном и са предадени за съхранение в научната лаборатория на катедра „Растениевъдство“ при Аграрния факултет на Тракийския университет. Съхраняването на семената е в съответствие с разработената технология от експертния екип. Технологията и мероприятията, свързани със съхранението на семената са представени в отчетния доклад по дейност 9. Взета е почвена проба за определяне на почвената реакция и за химичен анализ и е разработена технология за отглеждане на българския ранилист и от 2013 г. той е включена като целеви вид по Дейност 9 на договора. Технологията за отглеждане на Betonica bulgarica е представена в отчета по Дейност 9.

Характеристика на почвите в изследваните райони.

Почвено различие. В изследваните райони се установяват три почвени различия: Канелена горска почва (Luvisols, WRBSR, 2006) в мeстността „Абланово“, Хумусно- карбонатна почва (Rendzinas, WRBSR, 2006) в м. Карандила, източния край на Горна лифтена станция и Планинско кафява горска почва (Cambisols, WRBSR, 2006) в м. Слънчева поляна и м. Карандила, източно от Микроязовира. Поради отчетената висока степен на почвена ерозия в м. Карандила, източно от Микроязовира, почвата в проучвания район бе определена и като (Regosols, WRBSR, 2006), при която повърхностния хоризонт достига почвообразуващите варовикови скали. Всички изследвани почви са добре оструктурени, с троховидна структура, като при почвите от м. Карандила, източно от микроязовира се установи троховидно-праховидна структура.

 По механичен състав почвите от трите местности се характеризират с лек механичен състав в горния повърхностен хоризонт – леко песъчливо-глинест. Лекият механичен състав на всички изследвани почви определя благоприятен въздушен режим, добра водопропускливост и ниска влагоемност. Стойностите на рН във воден извлек показват, че българската бетоника (Betonica bulgarica) се развива успешно както при кисела реакция, със стойности на рН (H2O) –4,23 в. м. Карандила, източно от микроязовира, така и при почви от слабо кисела към неутрална, със стойности на рН (H2O) от 6,01 до 7,04. Наличието на карбонати в почвата от м. Карандила, горна лифтена станция не влияе негативно върху развитието на проучваните растения.

Хумусно съдържание на почвите. По отношение запасеността на почвата с органично вещество, изследваните почви се характеризират със средно съдържание на хумус. Най-ниско е хумусното съдържание в почвените проби от м. Слънчева поляна- 1.54%, най-високо при почвите от м. Карандила: над микроязовира и в източния край на горна лифтена станция. По литературни данни (Койнов и др. 1998) голяма част от хумусните вещества при хумусно-карбонатните почви са под форма на хуминови киселини с калций, а това обуславя сравнително високия процент водоустойчиви макро- и микроагрегати.

Съдържание на усвоими форми на основните хранителни елементи.

Всички почвени проби са слабо запасени с минерален азот. Съдържанието на общ минерален азот варира между 16.28 и 35,21 mg/kg, което определя слаба степен на запасеност. Въпреки, че по литературни данни съдържанието на общ азот в хумусно-карбонатна почва е значително, резултатите от изследванията подвърждават, че усвоимите форми на азот са малко и тези почви са слабо запасени с този елемент. Най-добра запасеност с усвоим фосфор са пробите от хумусно-карбонатна почви, взета от местността „Карандила“, Горна лифтена станция, средна е запасеността на почвите от м. „Карандила“, източно от микроязовира и от м. „Абланово“. Най-ниско съдържание на изследавния елемент е отчетено в пробите от м. Слънчева поляна. Изследваните почвени проби се характеризират с висока степен на запасеност по отношение съдържанието на усвоими форми на калий над 20 mg/100 g почва, от където следва, че е налице благоприятен калиев режим при всички изследвани почви. От данните за химичния състав и реакция на изследваните почви се заключава, че българската бетоника (Betonica bulgarica) се развива в почви с кисела до неутрална реакция, добре запасена с усвоими форми на фосфор и калий. Благоприятна среда за нейното развитие са леките по механичен състав почви с добра водопропускливост и добра оструктуреност.

1.5. Orchis spitzelii Sauter ex W. Koch. – шпицелов салеп

През вегетационния период на 2013 г популации на вида в парковата територия не са установени. През периода май-юни 2014 г в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.6. Crocus olivieri J. Gay – оливиеров минзухар

1.6.1. Дейности по подпомагане естественото размножаване на вида

По време на теренните проучвания през 2013 г. са регистрирани три популации на вида – в местността „Карандила“, на Карандилската поляна и в местността „Аба пазар“. Изследванията са извършени във връзка с разработване на дипломна работа за придобиване на ОКС „Бакалавър“ в Аграрния факултет на Тракийския университет. През периода март-април, във връзка с подпомагане естественото разпространение на вида в парковата територия, е почистена тревната маса около цъфтящите растения, за да може зрелите семена да попаднат в почвата. Резултатите от взетите почвени проби за определяне на почвената реакция сочат, че в ПП „Сините камъни“ видът се развива на слабо до средно кисели почви.

През вегетационния период на 2014 г. естественото размножаване на оливиеровия минзухар на територията на парка ще бъде подпомогнато чрез поставяне на изолаторни торбички на формиралите плодове растения. Зрелите семена ще бъдат подсяти в предварително избрани от експертите по Дейност 8 участъци в посочените от експертите срокове.

Ще продължат проучванията за установяване нови популации на оливиеровия минзухар в парка. В маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 през периода февруари –март 2014 г. ще бъдат включени подходящи за вида местообитания. През 2014 г., ако метеорологичните условия позволят, ще бъде посетена и регистрираната през 2003 г. от Грозева и к-в (2004) популация на Crocus olivieri местността „Димка“.

1.7. Orchis militaris L. – шпицелов салеп

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През периода май-юни 2014 г. в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.8. Cheilanthes persica (Bory) Mett. ex Kuhn. – персийски крайспорник

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През вегетационния период на 2014 г. в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.9. Moechringia jankae Griseb. – янкева кутявка

Дейности по подпомагане популациите на вида в парковата територия

През вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са установени 7 популации на вида. Привързаността на янкевата кутявка към специфичен хабитат и липсата на данни относно механизмите на размножаването й не позволяват да бъдат предприети in-situ и/или ex-situ мерки за опазване. През вегетационния период на 2014 г. в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.10. Moechringia grisebachii Janka – гризебахова кутявка

Дейности по подпомагане популациите на вида в парковата територия

През вегетационния период на 2014 г. в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.11. Pedicularis moesiaca Stadlm. – мизийско пропадливче

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През периода юни-август 2014 г. в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.12. Trachystemon orientalis (L.) G. Don. f. – източен лопох

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През 2014 г. издирването на нови популации на вида в парковата територия ще продължи и в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

1.13. Quercus coccifera L. – пърнар

Дейности по подпомагане популациите на вида в парковата територия

През вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са установени 2 популации на вида – в местността „Овчарниците“ и в местността „Дългия рид“. В съседство с популацията на пърнара от местността „Овчарниците“ е регистрирана многочислена популация на орлова папрат. По препоръка на експертния екип от Дейност 5 през вегетационния период на 2013 г. е провеждана механична борба с орловата папрат. При извеждането на борбата с орловата парат са следвани препоръките на експертите, посочени в раздел 1.4.1. Б/ на отчета. Почиствани са само маркираните с бели дървени колчета участъци. Борбата с орловата папрат ще продължи и през вегетационния период на 2014 г.

Предвижда се трикратно механично почистване и по върможност откриване на коренищата над земята. Направена е консултация със специалисти по фитопатология и ентомология относно трите съхнещи растения от популацията на пърнара в местността „Овчарниците“, но не са установени заболявания. Данните от проведените почвени изследвания показват, че ерозионните процеси са много активни, почвената реакция е много кисела и най-вероятно оголването на склона и ограниченият достъп до почвена влага са причините за съхненето на растенията. За ограничаване на ерозионните процеси през 2014 г. местообитанието на вида в местността „Овчарниците“ ще бъде укрепено с противоерозионна мрежа. Регистрираната малочислена популация на вида в местността „Дългия рид“, по данни на експертите от Дейност 5, е в добро състояние и не се налага предприемането на специални мерки за опазването й.

През 2014 г. ще продължи издирването на нови популации на пърнара на територията на ПП „Сините камъни“ като в маршрутите на теренните изследвания по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи за вида местообитания.

1.14. Cyclamen coum Mill. – пролетно ботурче

1.14.1. Дейности по подпомагане естественото разпространение на вида в парковата територия.

През вегетационния период на 2013 г. са регистрирани 3 популации на вида – в местността „Абланово“, в местността „Чуката“ и недалеч от местността „Еньова булка“. Изследванията са извършени във връзка с разработването на дипломна работа за получаване на ОКС „Бакалавър“ в Аграрния факултет на Тракийския университет. През втората половина на март трите популации са посетени и за да се подпомогне семенното им размножаване е почистена мъртвата горска постелка около намиращите се във фенофаза цъфтеж и/или плодоносене растения.

1.14.2. Дейности свързани с проучвания, анализи и ex-situ опазване.

Подготвено е заявление чрез ДПП „Сините камъни“ до МОСВ за ползване на забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно за събиране на семена от 30 растения от популациите на Cyclamen coum с цел ex- situ опазване – от 15 растения в местността „Абланово“ и от 15 растения след местността „Еньова булка“. След събирането на разрешеното количество семена, същите ще бъдат предоставени на експертите по Дейност 9 за съхраняване и размножаване. Взети са почвени проби от трите популации и е разработена технология за отглеждането на вида в лабораторни условия.

Характеристика на почвите в изследваните райони.

Почвено различие. В изследваните райони се установяват две почвени различия: Канелена горска почва в местността „Чуката“ и в близост до местността „Еньова булка“ и Излужена канелена горска почва в местността „Абланово“. Двата типа се отнасят към Luvisols WRBSR, 2006. Поради високия наклон на склона над 12о в мест. „Чуката“ почвите са силно ерозирани, което ни даде основание почвите в този район да ги причислили към интразоналните – Регосоли (Regosols, WRBSR, 2006). Структурата на почвата от местността „Абланово“ и местността „Чуката“ е троховидна-праховидна, а от местността „Еньова булка“ е с високо съдържание на скелетни елементи.

 По механичен състав почвите от трите местности се характеризират с лек механичен състав в горния повърхностен хоризонт – леко песъчливо-глинест. Лекият механичен състав на всички изследвани почви определя благоприятен въздушен режим, добра водопропускливост и ниска влагоемност. Реакция на почвите. Според стойностите на рН във воден извлек реакцията на изследваните почви варира от силно кисела до неутрална. Стойностите на рН във воден извлек показват, че цикламата се развива успешно както при силно кисела реакция – рН (H2O) – 4,66 в. м. Абланово, така и при слабо кисела към неутрална със стойности на рН (H2O) от 6,35 до 6,6. Карбонатните почвообразуващи материали при канелена горска почва в м. Чуката и м. Еньова булка са причина за слабо киселата до неутрална реакция на тези почви, докато процесът излужване под влияние на горската растителност в м. Абланово е причина за вкисляване на почвата в изследвания район.

Хумусно съдържание на почвите. По отношение запасеността на почвата с хумус, изследваните почви се характеризират с много ниско до средно съдържание на хумус. Най-ниско е хумусното съдържание в почвите в м. Еньова булка –под 1 %, а над 2% е в м. Чуката и Абланово. Канелените горски почви имат ниско хумусно съдържание под 4%, като общият запас на хумуса в еднометровия слой варира в доста широки граници от 10 до 25 t на декар, като 50% от него се намира в повърхностните 20-30 cm. В състава на хумуса голямо участие вземат фулвокиселините, особено при излужените канелени горски почви. (Койнов и др. 1998)

Съдържание на усвоими форми на основните хранителни елементи

Всички почвени проби са слабо запасени с минерален азот. Съдържанието на общ минерален азот е много под 40 mg/kg, което определя ниска степен на запасеност. По литературни данни (Гюров и Артинова,2001; Койнов и др.1998) съдържанието на усвоим азот в канелените горски почви и излужените канелени горски почви е недостатъчно, поради това че условията за нитрификация не са много благоприятни, ето защо не е изненада ниското съдържание на минерален азот в изследваните почви. Резултатите от химичните анализи за съдържание на усвоими форми на фосфор показват средна степен на запасеност в пробите от м. Еньова булка и м. Чуката и слаба степен в излужените канелени горски почви в м. Абланово. Съдържанието на фосфор в повърхностните хоризонти при повечето от излужените канелени горски почви е средно до ниско, като варира в доста широки граници, но винаги с общо подчератана тенденция към намаляване от слабо към силно излужени канелени почви. Според Койнов и др. 1998 значителна част от фосфора при излужените канелени горски почви е под формата на железни и алуминиеви фосфати, които са трудноразтворими и трудно се използват от растенията.

Почвените проби се характеризират със сравнително добра степен на запасеност по отношение съдържанието на усвоими форми на калий над 13 mg/100 g почва. От където следва, че е налице благоприятен калиев режим при всички изследвани почви. От данните за химичния състав и реакция на изследваните почви се заключава, че цикламата не е взискателна по отношение реакцията на почвата. Цикламата се развива в почва с реакция на почвения разтвор от кисела към неутрална, слабо запасена с усвоими форми на азот и добре запасена с усвоими фосфорни и калиеви съединения. Благоприятна среда за развитието й са леките по механичен състав почви с добра водопропускливост, а наличието на праховидна структура или наличие на скелетни елементи не оказват съществено влияние.

Технология на отглеждане на Сyclamen coum Mill. (Пролетно ботурче)

Името на рода произхожда от гръцката дума kiklaminos (от kyklos = кръг, кръгъл диск), заради формата на грудката, която представителите на този род образуват. Родът включва около 14 вида, произхождащи от планинските райони на южните части на Средна Европа и Средиземноморието. Два вида (С. count Мill. и С. Hederifolium Теn.) се срещат и в нашата флора.

Местообитание

Видът С. coum Мill. е разпространен в Югоизточна Европа, Крим и Югозападна Азия. По литературни данни у нас видът се среща от морското равнище до 500 m надморска височина из дъбови гори и храсталаци в Източна Стара планина, по Черноморското крайбрежие, Североизточна България (Разградско, Шуменско), Средна Стара планина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа, Предбалкана – Търновско.

Морфологична характеристика.

Коренището e грудковидно, 3-5 cm в диаметър, голо. Корените са нишковидни, излизащи от основата на твърда месеста грудка. Стъблото е 10-20 cm високо, 1,0-1,5 mm в диаметър, късо, просто влакнесто. Листата образуват розетка, над която на по-дълги дръжки стърчат цветовете. Листата ca 2,0-4,4 cm дълги, 3,7-6,0 cm широки, закръглени до бъбрековидни, по ръба вълновидно нагънати и неясно назъбени, отгоре голи, зелени, често с бял концентричен контур или петно, отдолу кафяво зърнести, появяващи се преди и по време на цъфтежа, с гола дръжка, дълга 9-16 cm, в диаметър 0,8-1,5 mm. Чашката e дълга 5-8 mm, широка 1,5-2,0 mm, кафяво зърнеста. Венчето e 16-32 mm в диаметър; тръбицата 7-9 mm дълга, 5-6 mm широка, венечните дялове ca дълги 6-23 mm, 5-11 mm широки, обратно яйцевидни, заострени на върха, в основата без ушички, голи. Цветовете са предимно червеновиолетови, розови или червени, със или без око, предимно гладки. Развиват ароматни, дребни, но голям брой цветове.Тичинковите дръжки са разширени в основата, жлезисто влакнести; прашниците в основата си заоблени. Кутийката е дълга 7-10 mm, 7-10 mm широка, кръгла, гола, отваряща се с 5-8 късо триъгълни зъбчета. Семената са дълги 1,5-2,0 mm, широки 1,5-1,8 mm, по повърхността дребно брадавичести. Цъфтежът е през месец II-III, а плододава през м. IV.

Биологични особености и технология за разсадопроизводство

Cyclamen coum е един от най-студоустойчиви видове циклама. Успешно презимува при наши условия. В литературни източници се посочва, че за района на НюЙорк растенията успешно презимуват при температура -19 °F (-28 °C). Размножава се чрез семена, които са закръглени и докато са свежи са лъскави, а по-късно – матово-кафяви. Семената запазват кълняемост до четири години, но за сеитба е най-добре да се използват семена, получени през същата година. Масата на 1000 семена е 11-14 g. За обезпечаване получаването на достатъчно количество семена е добре растенията да се стимулират чрез изкуствено опрашване през м. февруари-март. Растенията, от които ще се вземат семена, трябва да са добре развити, здрави и с обилен цъфтеж. Семената се събират в пълна зрелост (най-често м. април) в количество, което не води до намаляване на възпроизводството им в естествените местобитания.Плодовете, предназначени за получаване на семена, както и самите оронени и почистени от примеси семена, се съхраняват в хартиени пликове или в затворени стъклени съдове (бурканчета) до момента на сеитба при ниска въздушна влажност, без да опират до влажни повърхности, което може да доведе до загниване или преждевременно покълнване.

Предварителното сортиране на семената по едрина (чрез различни сита) осигурява едновременно поникване и изравнен посев. Сеитбата със събраните семена след цъфтежа през периода IV-V от естествените местообитания и след преминал период на покой се извършва през м. август до края на м. септември, в саксии, торфени пелети или сандъчета. Както показаха предварителните ни проучвания, видът се развива добре на леки по механичен състав почви с добра водопропускливост. Може да се подготви почвена смеска, съставена от 2 части букова листовка, 1 част торф и 1 част пясък, близка по механичен състав до почвата в естествените местообитания. За препоръчване са ранните срокове на засяване. Преди сеитба, почвата се обогатява с комбинирани торове, съдържащи азот, фосфор и задължително калий в ниски норми – до 5-6 kg/da, за да се обезпечат потребностите на растенията. Непосредствено преди сеитба семената може да се третират с растежен стимулатор (например Гиберелинова киселина) чрез накисване до 24 часа за по-висока кълняемост, за ускоряване на растежа и здравния статус на растенията. Семената се сеят по 2-3 броя в саксийка, в сандъчетата на 2 cm едно от друго.Посипват се с около 2-3 mm от същата почва, в която се засяват. Посевът се полива, съдовете се покриват със стъкло и се поставят на тъмно място при температура 15-20 °С. Когато семената покълнат, което е около 30 дни след засяването, съдовете се изваждат и се поставят на светло място. Грижите за разсада се състоят в редовно поливане, за осигуряване на умерена влажност. Когато се оформи напълно първият лист растенията се пикират в саксии или сандъчета на разстояние 2-3 cm в същата почвена смеска, която не се притъпква. При пикирането растенията се засаждат на такава дълбочина, че образувалите се малки грудки да бъдат изцяло в почвата. Разсадът се държи при температура 10-12 °С, като редовно се полива и оросява. Когато растенията развият напълно втори лист, се пикира втори път на разстояние 6-7 cm, при което оформилата се вече грудка се оставя на една трета над повърхността. С цел осигуряване на най-благоприятни условия за отглеждане и поради paзличните изиcквaния към пoчвaтa прeз oтдeлнитe eтaпи нa paзвитиe рacтeниятa се пикиpaт в cмеc от лиcтoвкa, пяcък и чимoвa почвa. След вкореняване е най-благоприятната фаза за засаждане на разсада от C. coum в естествените местообитания. Възможно е през м. март, когато корените на растенията са обхванали напълно почвата в саксийката, растенията да се прехвърлят още веднъж в саксии с диаметър 7-8 cm, като 2/3 от грудката трябва да остане на повърхността и тогава да се разсадят на открито. Ако при пикирането и прехвърлянето не се спазва подходящата дълбочина на засаждане и грудката остане още от самото начало на повърхността тя бързо се втвърдява и може да остане недооформена, като губи способността да нараства и да дава много листа и цветове. С цел своевременно изпълнение на дейността по настоящия проект, през 2014 г.посочените технологични мероприятия ще се осъществят в съкратени срокове. След събиране семената ще преминат период на покой при температура 3-5 оС за около 30 дни, поставени в хладилник. Непосредствено преди сеитба – м. май – начало на м. юни, семената се третират с растежен стимулатор (напр. Гиберилинова киселина във вид на разтвор за 24 часа) с цел повишаване кълняемостта на семената и ускоряване на растежа и здравното състояние на растенията. Семената се засяват в саксийки или сандъчета в посочената по-горе лека по механичен състав почвена смеска, обогатена допълнително с ниски норми на комбинирани NPK торове. Семената могат да се засяват и в торфени пелети, които се напояват добре с умерено топла вода, разрохкват се в горната част, изравнява се повърхността, засяват се семената и се покриват леко с торф. При сеитбата почвата може да се напръска с разтвор на калиев перманганат или Проплант срещу почвени патогени. Независимо в какъв съд са засяти, семената се по-ливат, покриват се със стъкло, прозрачно фолио или друга материя и се поставят на тъмно място (далеч от директна слънчева светлина) при температура 15-20 °С. При начало на поникване посевите се откриват, а при пълно поникване саксиите се поставят на светло място. Важно условие за получаване на здрави и жизнени растения е поддържането на оптимална температура и влажност на въздуха в помещенията. Разликата между дневната и нощната температура не трябва да е по-голяма от 6-8°С. Грижите по разсада се състоят в редовно поливане и оросяване, проветряване през деня с цел закаляване на растенията, преглед за нападение от болести и неприятели. Температурата на водата за поливане трябва да е с 2-3°С по-висока от тази на въздуха. Въздушната влажност трябва да се поддържа около 50 %. При по-висока влажност може да се появи сечене на разсада, срещу което борбата се води с някой от фунгицидите дитан М-45, акробат МЦ, корсейд МДФ, Топсин М и др. Пелетите се поливат, когато станат светло кафяви. Когато се оформят напълно 1-2-ри лист растенията се пикират в саксии или сандъчета на разстояние 2-3 cm в същата почва, която не се притъпква. При пикирането растенията се засаждат на такава дълбочина, че образувалите се малки грудки да бъдат изцяло в почвата. На окончателните им естествени места разсадите се пренасят в началото до средата на месец октомври.

2. Дейности по опазване, поддържане и възстановяване популациите на включените в Дейност 6 целеви видове.

2.1. Bromus moesiacus Velen. – мизийска овсига

През вегетационния период на 2013 г. е установена една популация на вида по пътя за местността Локвата. Популацията е регистрирана във фенофаза плодоносене и опадане на зрели семена, поради което не са предприети мерки за подпомагане на естественото разпространение чрез поставяне на изолаторни торбички в началото на фенофаза плодоносене. През вегетационния период на 2014 г. ще бъдат поставени изолаторни торбички за събиране на зрели семена. Събраните семена ще бъдат подсяти в подходящи участъци, предварително избрани и маркирани от експертите по Дейност 8. Ще продължат и усилията за откриване нови популации на вида. В маршрутите на теренните проучвания от Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

2.2. Cleome ornithopodioides L. – сераделовидно клеоме

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През 2014 г. издирването на нови популации на вида в парковата територия ще продължи и в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 за периода юни-август ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

2.3. Colchicum davidovii Stef. – давидов мразовец

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През 2014 г. издирването на нови популации на вида в парковата територия ще продължи и в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 за периода февруари-май ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

2.4. Polygala rhodopea (Velen.) Janchen – родопска телчарка

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През 2014 г. издирването на нови популации на вида в парковата територия ще продължи и в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 през периода април-юли ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

2.5. Pastinaca hirsuta Panč. – планински пащърнак

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През 2014 г. издирването на нови популации на вида в парковата територия ще продължи и в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 за периода май-август ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

2.6. Spiranthes spyralis (L.) Chevall. – есенен спиралник

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. Многократно е посетено местообитанието на регистрираната през 2006-2007 г. популация на есенния спиралник в местността Моллова курия. Местообитанието е почистено от нежеланите храсти и мъртва тревна покривка. Нежеланата тревна и дървесна маса е пренесена в определените от експертите на ДПП Сините камъни места. При почистването на естообитанието е следвана маркировката – бели дървени колчета.

През вегетационния период на 2014 г. наблюденията на местообитанието на вида в местността Моллова курия ще продължат. При нужда отново ще се извърши почистване от нежелан подраст, за да се ограничи захрастяването. Ще продължат и усилията за издирване нови популации на вида в парковата територия и в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 през периода март-април и август-октомври ще бъдат включени подходящи местообитания за есенния спиралник.

2.7. Thymus longedentatus (Degen et Urum.) Ronniger – българска мащерка

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През 2014 г. издирването на нови популации на вида в парковата територия ще продължи и в маршрутите на теренните проучвания по Дейност 8 за периода май-август ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.

2.8. Fritillaria scorpilii Velen. – шкорпилова ведрица

През вегетационния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени. През 2014 г. издирването на нови популации на вида в парковата територия ще продължи и в маршрутите на теренните проучвания за периода април-юни по Дейност 8 ще бъдат включени подходящи местообитания за вида.