Дейност 9 „Размножаване в разсадника на парка на уязвими и застрашени видове растения включени в дейности 2, 5 и 6 “
на Договор № ОПОС2-36/24.07.2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”, по проект No 5103020-15-658 „Възстановяване на местообитанията и опазване на биологичното разнообразие в Природен парк Сините камъни“, финансиран от Оперативна програма околна среда
Изпълнител :Аграрен факултет към Тракийски университет гр. Стара Загора
Данни за постъпилите към 31.10.2013 г. семена и вегетативни части от Дейност 2, 5 и 6 за размножаване.
Към 31.10.2013 г. за размножаване в разсадника на парка са получени семена от един целеви вид от Дейност 5 – Betonica bulgarica (български ранилист ). Постъпилите семена са от две популации на вида – в местността „Слънчева поляна” и в местността „Абланово”. Събирането им е извършено след получаване на разрешение от Министерството на околната среда и водите за ползване на изключение от забраните по чл.40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно събиране на материал от защитения растителен вид български ранилист (Betonica bulgarica).
Разрешеното количество семена, събрано с помощта на хартиени изолатори от естествените местообитания на вида, са пренесени в научната лаборатория на катедра „Растениевъдство” на Аграрния факултет при Тракийския университет. Под ръководството на експертите агрономи плодните части са извадени от изолаторите, семената са почистени от примеси и проверени с микроскопска техника за физиологичното им състояние. Не са установени покълнали семена и нападение от болести и неприятели. Почистените семена са прибрани в затворени хартиени пликове, на които е посочено: находището, датата на събиране, латинското и българското наименование на вида.
Хартиените пликове със семената се съхраняват в плътно затворена картонена кутия при ниска атмосферна влажност и температура 5-6 0С. При тази температура, без да бъдат поставени в хладилник, семената ще преминат успешно яровизационния си стадий. Периодично състоянието на семената се проверява. Предвижда се в средата на месец януари семената да бъдат засяти в лабораторни условия. Торопочвената смеска ще бъде изготвена съобразно данните от химичния анализ на взетите почвени проби от естествените местообитания на вида. До изграждането на разсадника в ПП ”Сините камъни”, растенията ще се отглеждат в лаборатория №471 на катедра Растениевъдство” при Аграрния факултет на Тракийския университет.
Съхранението на семената се извършва съобразно разработената технология от експертите агрономи.Отглеждането на растенията в лабораторни условия ще бъде извършено съобразно разработената технология за отглеждане на Betonica bulgarica.
Съхранение на семена от Betonica bulgarica (български ранилист)
Периодът на съхранение на семената се явява междинен етап от развитието на вида. Преодоляването на неблагоприятните климатични условия се характеризира като период на покой. Върху качеството на семената в процеса на съхранението им влияе комплекс от фактори като въздушна влажност, температура, газообмен, състав на атмосферата в семехранилището, цялост на семенната обвивка, степента на зрялост на семената, налична микрофлора и др. Основните фактори, ограничаващи продължителността на съхранение на семената, са преди всичко температурата и влажността на въздуха. При по-ниска температура и влажност в хранилището периодът на съхранение на семената се удължава. Според някои автори периодът на съхранение на семената от различните култури се удвоява при намаление на влажността с всеки 1 % и на температурата с 5 0С. Събраните семена от Betonica bulgarica трябва да се съхраняват в добре затворени, по възможност запечатани опаковки. От съществено значение е влажността на семената, които ще запазят добри посевни качества, ако са добре изсушени и се съхраняват в подходящи помещения, поддържащи ниска положителна температура от от 1 до 5 0С и влажност на въздуха около 50-55%. Качествата на семената ще се влошат, ако се допусне чувствително повишаване или понижение на температурата и на влажността на въздуха. За отстраняване от семената на евентуалната излишна влага непосредствено преди прибирането им за съхранение добри резултати се постигат като семената се просушават разстлани върху хартия на слънце за 1-2 часа през сухи и слънчеви дни с температура на въздуха на сянка около 20 0С. При тази температура няма опасност семената да загубят кълняемост.
Най-добре е семената да се съхраняват на сухо, хладно и по възможност тъмно място в платнени торбички или хартиени пликове. Може съхранението да е в пликове, изработени от пергамент или целофан, но не и от полиетилен. Ако семената са добре изсушени, може д асе съхраняват и в добре затворени, напълно сухи отвътре стъклени съдове (буркани, шишенца), пълни до 2/3 от обема им или в добре затваряща се кутия. В опаковките може да се поставят топчета Силикагел или цяло пакетче, за да попиват влагата, ако се появи такава. Така тези ценни семена ще се съхранят за по-дълго време, без да се нарушават посевните им качества. Желателно е през периода на съхранение опаковките да се отварят само по необходимост, например за проверка на здравния статус на семената. Честото отваряне или смяна на опаковката понижава кълняемостта на семената. При отваряне на пакетите, ако се усети дъх на плесен или странна миризма, това е знак за заболяване или негодност на семената. За по- дълго съхрананение семената може да се съхраняват в хладилник много добре затворени при температура 2-5 0С.
На опаковките със съхраняваните семена се поставя етикет със задължителна информация за вида с цел отглеждането му при специфични естествени условия, дата на добиване на семената, година на запечатване, регион на произход, което ще улесни бъдещото им използване. По преценка може да се посочи нетно или брутно тегло или брой на семената, както и името и адреса на лицето, което отговаря за поставянето на етикета и за съхраняването на семената.
Семената от Betonica bulgarica може да се събират чрез поставяне след фаза на цъфтеж на надписани книжни изолатори на част от добре развити растения в естествените им местоботания, но без да има риск за намаляване на възпроизводството им, или директно да се събират чрез оронване на семената във фаза на пълна зрялост. При втория начин е възможно опадане на част от семената върху почвената повърхност като по този начин растенията ще се размножат сами в местобитанията им. Цветовете в изолаторите от естествената популация се оронват и семената се преглеждат за механични и биологични примеси. Почистването на семената е ръчно.
За установяване на посевните качества на семената се взема средна проба по метода на кръстообразното делене. Партидата семена се преглежда по външен вид: цвят, мирис, блясък и др. Здравното състояние на семената по отношение нападение от болести и неприятели се определя на бинокуляр. Семената, събирани от болни растения, най-често са с по-ниско качество, а и много болести могат да се предават чрез тях.
Категориите семена се анализират лабораторно за кълняема енергия и кълняемост, за съдържание на влага, може да се определи и масата на 1000 семена. Основната влага от семената може да се премахне чрез продухване със сух охладен въздух. Заедно с почистването се извършва и сортиране по едрина с помощта на сита Не е оправдано да се съхраняват тези ценни семена от Betonica bulgarica повече от една година. Може да се оставят резервни семена за по-късен период, но трябва да се очаква понижена кълняемост.
Технология за отглеждане на Betonica bulgarica (Български ранилист).
Българският ранилист е локален (български) ендемит, защитен от Закона за биологичното разнообразие и включен в Червената книга на Република България. Заплахи за вида представляват изпасването и отъпкването от животни или събирането на надземните и подземните части на растението за лечебни цели.
Морфологична характеристика
Ранилистът е многогодишно тревисто растение с хоризонтално коренище. Стъблото му е изправено, четириръбесто, неразклонено, високо 30-50 см, гъсто влакнесто с насочени надолу власинки. Листата са разположени срещуположно. По форма са удължено яйцевидни, в основата сърцевидни, по ръба едро закръглено до остро назъбени, от двете страни влакнести, дълги 6-14 см и широки 3-6 см. Приосновните листа са с дръжки по-дълги от петурата, стъбловите 2-3 двойки с къси дръжки, горните приседнали. Цветните прешлени са събрани в късо, плътно класовидно съцветие, рядко най-долният е отделен. Присъцветниците почти равни на чашката, ланцетни на върха осилчести, по ръба и жилките влакнести. Чашката 8-9 мм дълга, почти гола или само в основата гола, от средата нагоре гъсто влакнеста с дълги, бели, твърди власинки; тръбицата 5 мм дълга; зъбците тясно триъгълни, 3-4 мм дълги, в основата влакнести, нагоре голи с дълго осилче. Венчето розовопурпурно, отвън бяло влакнесто напластено; тръбицата тясна, слабо извита, 9-10 мм дълга, горната устна плоска или леко изпъкнала, цяла или на върха двуделна, 4 мм дълга, долната устна триделна, 6 мм дълга, с едър по ръба вълновиден среден дял, страничните дялове малки, яйцевидни. Тичинките са 4. Тичинковите дръжки влакнести, прашниците жълти. Плодът е разпадлив. След узряване се разпада на 4 орехчета. Орехчетата са кафяви, тристенни, удължени, 4 мм дълги, 2 мм широки, външната стена почти плоска, по ръбовете с тясно крилце, което към горния ръб преминава в неравномерно назъбен ципест придатък. Цъфти през VІІ-VІІІ, плододава през VІІІ-ІХ. Опрашването е ентомофилно.
Местообитание
Видът обитава открити тревисти места в Средна и Източна Стара планина в дъбовия и буковия пояс от 700 до 1500 m надморска височина. Развива се върху сиви, кафяви горски и хумусно-карбонатни почви.
Изисквания към факторите на средата
Ранилистът е светлолюбиво растение, но понася и известно засенчване. Предпочита открити, слънчеви поляни в близост до гори. Той е студоустойчиво растение – издържа на ниски температури през зимно-пролетния период. Не е особено взискателен към влажността на почвата – сухоустойчив е, но добре се развива и на по-влажни места. Няма особени изисквания към почвите, стига те да са с добра водопропускливост. Развива се върху сиви, кафяви горски и хумусно-карбонатни почви, а също на каменисти и песъчливи терени. Реакцията на почвата най-често е неутрална или слабо кисела, но нашите проучвания показват, че се развива и на кисели почви.
Технология за отглеждане на Българския ранилист
Ранилистът се размножава със семена и вегетативно чрез разделяне на коренището. Размножаването в лабораторни условия се извършва със семена. Семената се събират през есента на предходната година от естествените местообитания на растението. След прецъфтяване цветовете се завързват в изолаторни торбички. Изолаторите се събират след узряване на семената, когато стъблата са напълно изсъхнали, а плодовете се отделят сами. До сеитбата се съхраняват в сухо, проветриво и прохладно помещение.
Почвата, в която се засяват семената, се приготвя съобразно данните от почвените проби, взети от естествените местообитания на вида. Преди да се насипе в саксиите (или терини) се разрохква. Ранилистът не е взискателен към почвеното плодородие и може да се отглежда без торене, но за по-доброто развитие на растенията може да се използват органични или минерални торове. От органичните торове може да се използва прегорял оборски тор, който се размесва с почвата преди засяването на семената. От промишлените торове се използват калиев сулфат 40-60 kg/ha, суперфосфат 60-80 kg/ha внесени в почвата преди сеитбата, а амониевата селитра 100-120 kg/ha се внася като воден разтвор чрез няколкократно поливане на саксиите след засяване на семената. Торовите норми се определят въз основа на резултатите от анализите на почвените проби.
Семената се засяват в саксии в средата на януари – началото на март. Разстоянието между тях е 3-5 сm. Отгоре се покриват с 1-1,5 сm почва и се поливат с вода или с воден разтвор на амониева селитра. Грижите, които се извършват през вегетацията са свързани с осигуряване на благоприятни условия за развитие на растенията. През вегетацията почвата се разрохква и се извършва периодично поливане с вода или подхранване с воден разтвор на амониева селитра. Появилите се плевели се премахват чрез ръчно плевене. Не са известни икономически значими болести и неприятели, но при нужда могат да се използват инсектицидите Децис 2,5 ЕК – 0,05 %, Карате Зеон 5 КС – 0,02% и фунгицидите Байфидан 250 ЕК 0,015 %, Импакт 25 СК 0,025 % и др.
Връщането на растенията в естествените местообитания на вида в парковата територия се извършва през есента и/или пролетта.
