Дейност 6 „Издирване популации на 8 ендемични и консервационно значими вида, съобщавани за паркова територия и неоткривани в последните 30 години: Bromus moesiacus Velen., Cleome ornithopodioides L., Colchicum davidovii Stef., Polygala rhodopea (Velen.) Janchen, Pastinaca hirsuta Panč., Spiranthes spyralis (L.) Chevall., Thymus longedentatus (Degen et Urum.) Ronniger, Fritillaria scorpilii Velen.“
на Договор № ОПОС2-36/24.07.2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”", по проект No 5103020-15-658 „Възстановяване на местообитанията и опазване на биологичното разнообразие в Природен парк Сините камъни“, финансиран от Оперативна програма околна среда
Изпълнител : Аграрен факултет към Тракийски университет гр. Стара Загора
1. Bromus moesiacus Velеn. – мизийска овсига
Bromus moesiacus e включен в Приложение 1 на Конвенцията за защита на дивата европейска флора, фауна и местообитания (Бернска конвенция). Bromus moesiacus е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Многогодишно тревисто растение. Цъфти юни- юли, плодоноси юли-август. Разпространен е в Сърбия и България като у нас се среща в Стара планина (Източна), Тракийската низина, Знеполски район, Витоша, Славянка; до 800 m. н. в.
Видът се съобщава за територията на парка от Станев (1981) и от Андреев (1981). Грозева и др. (2004) не установяват популации на вида в парковата територия. Видът се среща по сухите ливади, край пътища, по планински склонове в долния планински пояс.
През периода май-септември 2013 г. два до три пъти месечно са провеждани теренни проучвания, включващи подходящи за вида местообитания от парковата територия. Установена е една популация в източната част на парка край пътя за местността Локвата“.Популацията е посетена през фенофаза оформяне на плодове, опадане на зрели семена.Основния тип растителност е тревисто съобщество доминирано от ежова главица и мизийска овсига с участието на жълт кантарион, полска мента, камшик, тревисто звездиче, бял равнец. Срещат се единични храсти шипки, глог и семеначета черен бор. Съпътстващи консервационнозначими видове няма. Общата численост е 150 индивида. Инвазивни видове няма.
Заплахи и природни явления: утъпкване, паша, косене.
Отрицателно действащи фактори: антропогенен натиск.
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за редките, ендемични и защитени видове растения.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Да се подпомогне естественото размножаване на вида през вегетационния период на 2014 г. След прецъфтяване да се поставят изолаторни торбички за събиране на зрели семена от растенията. Събраните семена да се подсеят на подходящи участъци от популацията, предварително избрани от експертите по дейност 6 и 8.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
2. Cleome ornithopodioides – Сераделовидно клеоме
По критериите на IUCN Red LOYZY Uf T Xe ZeTed PR TZY (W RZeXY & GORReZ 1998) е оценен като „рядък“ в световен мащаб. Cleome ornithopodioides е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Eдногодишно тревисто растение. В страната не са регистиррани популации на други видове от рода. Видът е разпространен в Югоизточна Европа, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия. В България се среща в Източна Стара планина (над Сливен), Струмската долина, Източни Родопи; до 800 m н.в.
Видът се съобщава за Източна Стара планина над Сливен, където днес е територия на ПП „Сините камъни“, от Wagner (във Velenovsky 1898). Андреев (1981) посочва вида за парковата територия. Грозева и др. (2004) не установяват популации на вида в територията на парка.
Видът е привързан към склонове на варовита скална основа. По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ не са наблюдавани популации на вида.
Мерки и препоръки:
1. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 6 да продължат и през вегетационния период на 2014г.
2. В маршрутите за теренни проучвания за периода юни-август да се включат маршрути с характерни за вида местообитания.
3. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
3.Colchicum davidovii Stef. – Давидов мразовец
Colchicum davidovii е български ендемит, включен в Червена книга на България, т.1.Растения и гъби в категория „критично застрашен“. По критериите на IUCN Red LOYZY Uf T Xe ZeTed PR TZY (W RZeXY & GORReZ 1998) е оценен като „уязвим“ в световен мащаб. Colchicum davidovii е защитен вид от Приложение №2 и Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България.
Многогодишно луковично тревисто растение. Цъфти февруари-март, плодоноси април-май. Размножава се със семена и с луковици. Разпространен е в Североизточна България (Шумен, Търговище), Стара планина (Изт. – Сливен); до 1000 m н. в. За района на ПП „Сините камъни“ видът се съобщава за района, където днес е територия на ПП „Сините камъни“, от Стефанов (1926) и от Кузманов, Кожухаров (1964). Андреев (1981) посочва вида за парковата територия, но в българските научни хербариуми не са внесени хербарни материали на Colchicum davidovii от територията на парка. Грозева и др. (2004) не установяват популации на вида в парка.
Расте по сухи и каменисти места, върху варовиков субстрат, сред храсталаци, в пояса на ксеротермните дъбови гори. Популациите са малочислени и с мозаечно разпределение на индивидите.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ не са наблюдавани популации на вида.
Мерки и препоръки:
1. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 6 да продължат и през вегетационния период на 2014г. В маршрутите за теренни проучвания за периода февруари-май да се включат маршрути с характерни за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
4. Polygala rhodopea (Vel.) Janch. – Родопска телчарка
Polygala rhodopea е балкански ендемит. Многогодишно тревисто растение с изправени, възходящи, по-рядко лежащи, разклонени, в основата вдървенели многобройни стъбла.
Разпространен е в Гърция, България – Източна Стара планина, Струмска долина, Беласица, Славянка, Южен Пирин, Родопи, Тракийска низина; от 500 до 1600 m н. в.
Видът се съобщава за района над гр. Сливен на базата на събрани хербарни материали от Делипавлов (хербарен образец SOА 24220, 08.05.1968 г, над Сливен – пустеещи места, храсталаци;), Кочев и Денчев (хербарен образец SOM 103456, гр. Сливен – по сухи ерозирани места, варовит терен по хълмовете северно от града). Андреев (1981) съобщава вида за парковата територия, но не депозира хербарни материали. Петрова (в Кожухаров 1992) съобщава вида за Източна Стара планина. Грозева и др. (2004) не установяват популации на вида в парковата територия. Расте по сухи варовити места, най-често в пукнатини на скали.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ не са наблюдавани популации на вида. Възможно е находището, от което Делипавлов и Кочев & Денчев депозират хербарни материали, да не е част от сегашната територия на ПП „Сините камъни“, тъй като изследователите не конкретизират местност, а не цялата територия над гр. Сливен е в границите на парка. Проведени са теренни изследвания, както в непосредствена близост до гр. Сливен, така и във вътрешността на парка, но популации на вида не са регистрирани.
Мерки и препоръки:
1. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 6 да продължат и през вегетационния период на 2014 г.
В маршрутите за теренни проучвания за периода април-юли да се включат маршрути с характерни за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
5. Pastinaca hirsuta Panč. – Планински пащарнак
Pastinaca hirsuta е балкански ендемит. Многогодишно тревисто растение с вретеновидно коренище. Цъфти май-юли, плодоноси юли-август. Размножава се със семена. Разпространен е в България, Албания, Средна гора, Гърция, Македония. В България в предпланинските райони и в планините.
Видът се съобщава за територията на парка от Андреев (1981), но в българските научни хербариуми няма депозирани хербарни материали на вида от Източна Стара планина. Грозева и др. (2004) не установяват популации на вида в парковата територия.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ не са наблюдавани популации на вида. По време на изследванията бяха регистрирани популации на друг вид от рода, който до този момент не е съобщаван конкретно за ПП „Сините камъни“ – Pastinaca umbrosa Stev. Et
Мерки и препоръки:
1. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 6 да продължат и през вегетационния период на 2014 г.
В маршрутите за теренни проучвания за периода май-август да се включат маршрути с характерни за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
6. Spiranthes spiralis (L.) Chevall. – Eсенен спиралник
Видът е включен в Приложение 2 на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Spiranthes spyralis е защитен вид от Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Разпространен е в Средна и Южна Европа, Предна Азия до Кавказ, Северна Африка. В предпланинските райони и в долния планински пояс, предимно в западната половина на страната.
Видът се съобщава за територията на парка от Андреев (1981). Грозева и др. (2004) не установяват популации на вида в парковата територия. През периода 2006-2007 г. експерти от ДПП „Сините камъни“ регистрират популация на вида в местността „Моллова кория“. През периода 2011-2012 г. са провеждани ежегодно наблюдения в това находище, но растения не са се развили. По данни на Георгиева и Петрова (2009) в ПП „Сините камъни“ видът е наблюдаван в местността „Карандила“, „Меча поляна“ и „Моллова кория“. В българските научни хербариуми няма депозирани хербарни материали на вида от Източна Стара планина.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ не са наблюдавани популации на вида. Многократно е посетено находището от местността „Моллова кория“, но не е установено развитие на растения. Популацията е посетена в периода, когато растенията, ако се развият, ще бъдат във фенофаза цъфтеж и оформяне на плодове.
Отрицателно действащи фактори: основната опасност за вида е унищожаване на местообитанието му, вследствие обрастването храсти и/или в резултат от антропогенен натиск.
Взети мерки: Spiranthes spyralis е включен в книгата „Орхидеите в ПП „Сините камъни“. В информационните центрове на парка се предоставя информация за вида. Ежегодно се извършват наблюдения от експертите на парка в местообитанието от местността „Моллова кория“.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Да се почисти местообитанието на вида в местността „Моллова кория“ от храстите и мъртвата горска постелка. При отстраняването на нежелания подраст да се спазва маркировката – бели дървени колчета.
2. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 6 да продължат и през вегетационния период на 2014 г.
В маршрутите за теренни проучвания за периода март-април и август-октомври да се включат маршрути с характерни за вида местообитания. По данни на доц. д-р Антоанета Петрова от Ботаническата градина на БАН, по-лесно биха се открили растения рано напролет, когато са в листна розетка, отколкото през есента, когато тревистата растителност е твърде висока и ги закрива.
3. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
7. Thymus longedentatus (Degen et Urum.) Ronniger – Българска мащерка
Видът е балкански ендемит. Полухраст - многогодишно тревисто растение. Стъблата пълзящи, поне частично подземни, вдървенели, завършващи с големи, сбити, листни розетки. Цветоносните стъбла 4-10 сm високи, изправени, червеникави, изцяло покрити с гъсти, къси и дълги власинки и жлезисти власинки с дръжки, без приосновна розетка. Листата линейни обратно ланцетни, към основата дълго клиновидни, на върха закръглени до заострени, сивозеленикави, месести, голи, клиновидни, на върха закръглени до заострени, по ръба ресничести, от двете страни с гъсти, точковидни жлези, средната жилка повече или по-малко изпъкнала, страничните жилки в горната част паралелни, белезникави, с дръжки.
