Дейност 5 „Допълване на информацията за съвременното разпространение и състояние на видовете Anemone sylvestris L., Anthemis virescens Velen., Micromeria frivaldskyana (Degen.)Velen., Betonica bulgarica Degen. & Nejceff, Orchis spitzelii Sautex W. D. J. Koch, Crocus olivieri J. Gay, Orchis militaris L., Cheilanthes persica (Bory) Mett. ex Ruhn, Moehringia jancae Griseb. ex Janca и Moehringia grisebachii Janca, Pedicularis moesiaca Stadlm., Trachystemon orientalis (L.) G. Don. f., Quercus coccifera L., Cyclamen coum Mill. регистрирани с по една или две малочислени популации“
на Договор № ОПОС2-36/24.07.2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на
ПП “Сините камъни” гр. Сливен”", по проект No 5103020-15-658 „Възстановяване на местообитанията и опазване на биологичното разнообразие в Природен парк Сините камъни“, финансиран от Оперативна програма околна среда
Изпълнител : Аграрен факултет към Тракийски университет гр. Стара Загора
1. Anemone sylvestris L. – горска съсънка
Anemone sylvestris е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Многогодишно тревисто растение. Цъфти април-май, плодоноси юни-юли. Размножава се със семена и вегетативно. Видът е разпространен в Европа, Югозападна Азия, Кавказ, Централна Азия, Сибир.
В България се посочва за Черноморското крайбрежие, Североизточна България, Дунавската равнина, Предбалкана, Източна и Западна Стара планина, Софийски район, Знеполски район, Рила, Средна гора, Тракийската низина.
По данни на Грозева и др. (2004) на територията на парка са установени 2 популации на вида в местността „Гаговец“ – сред проредени храсталаци край изоставени черешови градини и над гора от черен бор. Видът се среща по сухи тревисти и каменливи места, из храсталаци, край горите, предимно на варовик до към 1500 m н.в.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ е наблюдавана 1 популация на вида, включваща три петна, като две от тях териториално се припокриват с посочените от Грозева и др. (2004) две находища на вида. Теренните изследвания на популациите през периода март-юни са извършвани два до три пъти месечно, а за периода юли-октомври – по веднъж месечно при необходимост.
Местност Гаговец – популацията е посетена през фенофази достигане нормални размери на листата, начало на цъфтеж, цъфтеж, оформяне на плодове, опадане на зрели семена и период след опадане на листата. Съпътстващи консервационнозначими видове няма. Житните конкурират растенията по отношение на влагата. Открити са на първо петно – 108 в т.ч. 74 цъфтящи, второ петно – 3 цъфтящи индивида , трето петно – 32 в т.ч. 14 цъфтящи – т.е. общо 143 растения.
Заплахи и природни явления: местността „Гаговец“ е в непосредствена близост до гр. Сливен. Край популацията преминава горски път и третото петно от популацията е в непосредствена близост до пътя. Като се има предвид доказаната декоративна стойност на вида, основна заплаха за индивидите от популацията е откъсването на цветове и изкореняването на цели растения с цел продажба или пренасяне в частни градинки. Сериозна заплаха за вида е и утъпкването, поради близостта му до горски път.
Отрицателно действащи фактори: антропогенен натиск.
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за защитените видове растения, фотоси на горската съсънка са включени в плакати на парка. Данни за вида и негови снимки са поставени на табла в парковата територия.
Мерки и препоръки за опазване: Въпреки съществуващите заплахи, регистрираната популация на вида е в много добро състояние. По данни на Грозева и др. (2004) през периода 2001-2003 г. двете популации (настоящите петно 1 и петно 3 на популацията) са малочислени от по 4-5 бр. растения. За период от 10 години числеността е увеличена многократно, площта също. Най – вероятно много доброто развитие се дължи основно на ограничения антропогенен натиск – не са събирани цветове и не са изкоренявани растения, което е позволило семенното и вегетативното размножаване на популацията да протече нормално.
Въпреки много доброто състояние на популацията, поради доказания декоративен ефект на вида и ограниченото му разпространение (само с едно находище в парковата територия) предлагаме следните мерки за опазване:
1. Да се подпомогне естественото размножаване на вида през вегетационния период на 2014 г. След прецъфтяване да се поставят изолаторни торбички за събиране на зрели семена от растенията. Събраните семена да се подсеят на подходящи участъци от популацията, предварително избрани от експертите по дейност 5 и дейност 8.
2. Да се подаде заявление от ДПП „Сините камъни“ до Министерството на околната среда и водите за ползване на изключение от забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно събиране на материал от защитения растителен вид горска съсънка (Anemone sylvestris).
3. Да се разработи технология за отглеждане на горската съсънка и тя да бъде включена като целеви вид от дейност 9.
4. Да се вземе почвена проба за определяне на почвената реакция и за химичен анализ.
5. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
6. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода април-май, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Anthemis virescens Velen. – плосколюспесто (зеленикаво) подрумиче
Anthemis virescens е български ендемит, включен в Червена книга на България, т.1. Растения и гъби в категория „застрашен“. По критериите на IUCN Red Lists of Threatened Plants (Walters & Gillet 1998) е оценен като „рядък“ в световен мащаб.
Anthemis virescens е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. В България се посочва за Черноморското крайбрежие, Източна Стара планина, Източни Родопи, Тракийската низина, Странджа от морското равнище.
Видът се съобщава за парковата територия от Андреев през 1981 г., във връзка с изготвянето на лесоустройствения план на парка. Грозева и др. (2004) регистрират една популация на вида на камениста поляна над Обсерваторията, по пътя за местността „Меча поляна“. Популацията е с численост от 17 индивида и по данни на авторите, поради ограниченото му разпростанение, едногодишния му биологичен тип и доказаната му декоративна стойност, съществува реална опасност видът да изчезне от парковата територия.
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г., популации на вида в парковата територия не са установени.
Мерки и препоръки:
1. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода юни-август, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
3. Micromeria frivaldskyana (Degen.) Velen. – фривалдскиева микромерия
Видът е български ендемит. Micromeria frivaldskyana е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Многогодишно тревисто растение с добре развит, разклонен корен. Цъфти юни – август, плодоноси август – октомври. Размножава се със семена и вегетативно. В България се посочва за Източна и Средна Стара планина. В българските научни хербариуми (SOM, SOA, SO) се съхраняват хербарни образци само от Средна Стара планина.
Видът се съобщава за парковата територия от Андреев през 1981 г., във връзка с изготвянето на лесоустройствения план на парка. Грозева и др. (2004) регистрират една популация на вида близо до язовир Асеновец. Популацията е с численост от 2 индивида и по данни на авторите, съществува реална опасност за изчезването на вида от парковата територия.
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г., популации на вида в парковата територия не са установени.
Мерки и препоръки:
1. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. теренните проучвания по Дейност 8 през периода юни-август, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
4. Betonica bulgarica Degen. & Nejceff – български ранилист
Betonica bulgarica е български ендемит, включен в Червена книга на България, т.1. Растения и гъби в категория „застрашен“. Betonica bulgarica е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. В България видът е разпространен в Средна и Източна Стара планина.
Видът е съобщен за парковата територия от Грозева и др. (2004). Авторите посочват една малочислена популация от 4 индивида на поляна в местността „Абланово“.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са наблюдавани 4 популация на вида – местности Абланово, „Карандила“ – открити площи в източния край на Горна лифтена станция и в близост до скалите източно от Микроязовира и местност „Слънчева поляна“ .
Популациите са посетени през фенофази достигане нормални размери на листата, начало на цъфтеж, цъфтеж, оформяне на плодове, плодоносене, опадане на зрели семена и период след опадане на листата. Общия брой на откритите растения е 619 бр.
Заплахи и природни явления: местността „Абланово“ е в непосредствена близост до гр. Сливен, а популацията е разположена край горски път недалеч от шосейния път. Сериозна заплаха за вида е и утъпкването в т.ч. от хора и от МПС, поради непосредствената му близост до горски път.
Популацията в местност „Карандила“ – открити площи в източния край на Горна лифтена станция е разположена в непосредствена близост до Горна лифтена станция. Край територията й преминава туристическа пътека. По време на проучванията са установени и следи от диви прасета. Изровени са 7 цъфтящи растения, които своевременно бяха засадени и поляти.
Популацията в местност: „Карандила“ – открити площи в източния край на Горна лифтена станция е разположена в непосредствена близост до най-посещаваните места в природния парк – район около Микроязовира. Край територията й преминава туристическа пътека. Регистрирани са и ерозионни процеси.
Отрицателно действащи фактори: антропогенен натиск, опасност от навлизане на орлова папрат на територията й, намножаване популацията на дивите прасета в района, ерозия.
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за ендемичните и защитените видове растения. В информационните центрове на парка се предоставя инхформация за вида.
Мерки и препоръки за опазване: Въпреки съществуващите заплахи, регистрираната популация на вида е в много добро състояние. За период от 10 години видът е увеличил неколкократно числеността и площта си. Най-вероятно много доброто развитие се дължи основно на ограничения антропогенен натиск и на подходящите почвено-климатични условия. Въпреки много доброто състояние на популацията, поради ограниченото му разпространение (само в Източна и Средна Стара планина) предлагаме следните мерки за опазване:
1. Да се подпомогне естественото размножаване на вида през вегетационния период на 2013 г. и 2004 г. След прецъфтяване да се поставят изолаторни торбички за събиране на зрели семена от растенията. Събраните семена да се подсеят на подходящи участъци от популацията, предварително избрани от експертите по дейност 5 и дейност 8.
2. Да се наблюдават и поливат засадените, изровени от диви прасета растения, докато състоянието им се стабилизира.
3.Да се подаде заявление от ДПП „Сините камъни“ до Министерството на околната среда и водите за ползване на изключение от забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно събиране на материал от защитения растителен вид българска бетоника (Betonica bulgarica).
4. След получаване на разрешението от МОСВ да се съберат зрели семена от популацията, които да се предадат на експертите от дейност 9 за размножаването на вида.
5. Да се разработи технология за отглеждане на българската бетоника и тя да бъде включена като целеви вид от дейност 9.
6. Да се вземат почвени проби за определяне на почвената реакция и за химичен анализ.
7. Част от отгледаните по дейност 9 растения Betonica bulgarica да бъдат пренесени в популацията за оптимизиране на числеността й.
8. В местност Слънчева поляна да се окоси двукратно през 2013 г. и трикратно през 2014 г. граничната площ от популацията на орловата папрат с тази на българската бетоника. При механичното отстраняване на орловата папрат да се следва маркировката с бели дървени колчета.
9.При организиране на мероприятия на територията на Слънчева поляна да не се допуска косене на площта, заета от популацията на българската бетоника. Организаторите на подобни мероприятия да се информират своевременно за консервационния и законовия статус на вида, както и за предвидените в ЗБР глоби за нарушителите
10. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
11. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода юли-септември, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
5. Orchis spitzelii Sauter ex W. Koch– шпицелов салеп
Видът е включен в Червена книга на Р България том 1. Растения и гъби в категория „критично застрашен“ и в Приложение 2 на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Orchis spitzelii е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България.
Среща се в Южна и Централна Европа (на север до Австрия и Швейцария), Мала Азия (Ливан, Турция), Алжир. Рядък, локален планински вид.
В България се посочва за Източна и Средна Стара планина, Витошки район, Средни Родопи, от 700 до 1500 m н.в.
Видът се съобщава за парковата територия от Грозева и др. (2004). Авторите регистрират една популация на вида на малка поляна вдясно от шосейния път под ХК „Карандила“. Популацията е с численост от 7 индивида и по данни на авторите, съществува реална заплаха за съществуването й в парковата територия, тъй като е на едно от най-посещаваните от туристите места в парка.
Среща се по горски поляни, слабо използвани пасища, сред храсталаци, обикновено на варовити каменисти почви, на открити и полусенчести места. Изключително рядък вид. Съвременни данни има единствено от района на ПП „Сините камъни“ и района на с. Триград (единично растение).
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г., популации на вида в парковата територия не са установени.
Отрицателно действащи фактори: Георгиева и Петрова (2009) посочват като предполагаеми негативни фактори за вида залесяването с иглолистни култури и пашата в сезона на цъфтеж и плодоносене.
Мерки и препоръки:
1.Необходимо е продължаване на издирванията за нови популации. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода май-юни, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
6.Crocus olivieri J. Gay – оливиеров минзухар
Crocus olivieri е защитен вид от Приложение №2 и Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Разпространенен е на Балкански полуостров и Цикладски острови. В България е разпространен в Черноморското крайбрежие, Знеполски район, Струмската долина, Родопите, Източна Стара планина, Тунджанската хълмиста равнина.
Видът е посочен за парковата територия от Андреев (1981), във връзка с разработването на лесоустройствения план на Народен парк „Сините камъни“. Грозева и др. (2004) регистрират една популация на вида на югозапад от местността „Димка“. Популацията е с численост от 23 индивида.
Видът се среща по открити по-сухи тревисти места и из светли храсталаци.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са наблюдавани 3 популация на вида. Поради лоши метеорологични условия регистрираната от Грозева и др. (2004) популация на вида от местността „Димка“ не беше посетена.
Популациите са открити в местностите Карандилска поляна, Карандила и Аба пазар.Посетени са през фенофази начало на цъфтеж, цъфтеж, оформяне на плодове и период след опадане на листата. Общо са установени 170 цъфтящи растения.
Заплахи и природни явления: Карандилската поляна е сред най-посещаваните от туристите места, но поради ранния цъфтеж на вида, антропогенното влияние по време на цъфтеж е по-ограничено. Заплаха за популацията е утъпкване преди достигане пълна зрелост на семената (от края на март до април). Вероятна заплаха за популацията се явява и недостигането на по-голямата част от семената до почвата, поради обилното покритие от мъртва тревна покривка.
Популацията в местност Аба пазар се намира встрани от горски пътища и туристически маршрути. Северната част на парка не е сред често посещаваните от туристите места. Вероятна заплаха за популацията и тук се явява недостигането на по-голямата част от семената до почвата, поради обилното покритие от мъртва растителна покривка.
Отрицателно действащи фактори: антропогенен натиск.
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за ендемичните и защитените видове растения. В информационните центрове на парка се предоставя информация за вида.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Да се подпомогне естественото размножаване на вида през вегетационния период на 2014 г. като се поставят изолаторни торбички за събиране на зрели семена от растенията. Събраните семена да се подсеят на подходящи участъци от популацията, предварително избрани от експертите по дейност 5 и дейност 8.
2. Да се вземат почвени проби за определяне на почвената реакция.
3. През 2014 г. да се направи оценка за състоянието на популацията от местността „Димка“.
4. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода февруари-март, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
5.Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
6. Orchis militaris L. – шлемоносен салеп
Видът е включен в Червена книга на Р България том 1. Растения и гъби в категория „застрашен“ и в Приложение 2 на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Orchis militaris е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България.
Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 20–50 cm, с 4–6 зелени, елиптични листа. Съцветията с 10–40 цвята. Цъфти май-юни, плодоноси юни-юли. Насекомопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Среща се в Европа и Западен Сибир, рядък в Средиземноморието, където се среща само в планините. В България се среща локално. По литературни данни съобщаван за повечето флористични райони, хербарийни образци има от Североизточна България, Дунавска равнина, Предбалкана, Стара планина, Витошки район, Тракийска низина и Родопи. След 1990 г. достоверно е установяван в Стара планина (Ср. – природен парк „Българка“; Изт. – природен парк „Сините камъни“), Знеполски район (Трънско) и Родопи (Ср. – Добростан, Лъки, Турян, Триград); до 1500 m н.
За ПП „Сините камъни“ видът е много рядък. Установен е в края на 19 в. от Х. Шкорпил. Посочва се от Андреев (1981), във връзка с изготвянето на лесоустройствения план на парка. Грозева и др. (2004) регистрират една популация на вида в местността „Карандила“. Популацията е с численост от 9 индивида и по данни на авторите, съществува реална заплаха за съществуването й в парковата територия, тъй като е на едно от най-посещаваните от туристите места в парка. Петрова и Георгиева (2009).
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени.
Мерки и препоръки:
1.В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода май-юни, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
7. Cheilanthes persica (Bory) Mett. ex Kuhn – персийски крайспорник
Cheilanthes persica е защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Многогодишно тревисто растение с туфесто, покрито с чернокафяви люспи коренище. Листата кожести, продълговато ланцетни, отгоре голи, отдолу гъсто овласени. Листните делчета малки, издути, кръгли или сърцевидни, по края подвити надолу, ципести или покрити с дълги власинки. Листните дръжки чупливи, покрити с люспички и власинки. Спорите кълбести с 3 ивички по повърхността. Среща се в пукнатините на варовити скали.
Среща се в Средиземноморската област, Мала Азия, Армения, Иран, Кавказ, Афганистан, Средна Азия, Хималаите, Балкански полуостров. В България е разпространен в Странджа, Източна Стара планина, Западни Родопи.
Видът се съобщава за парковата територия от Андреев (1981), във връзка с изготвянето на лесоустройствения план на парка. Авторът посочва, че се среща масово по скалните масиви в парковата територия. Грозева и др. (2004) регистрират една популация на вида по пътя от местността „Абланово“ към язовир Асеновец, по скалисти места близо до язовира. Популацията с численост от 4 индивида и по данни на авторите, съществува реална заплаха за съществуването й в парковата територия.
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени.
Мерки и препоръки:
1.В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
8. Moehringia jankae Griseb. – янкева кутявка
Moehringia janкae е балкански ендемит, включен в Червена книга на България, т.1. Растения и гъби в категория „застрашен“. Видът е под закрила на Бернската конвенция за защита на дивата европейска флора, фауна и местообитания. По критериите на IUCN Red Lists of Threatened Plants (Bilz 2011) е оценен като „С недостатъчно данни (DD) – Data Deficient“ в световен мащаб. Защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България.
Многогодишно тревисто растение. Стъблото малко или много вдървесиняло, от основата с многобройни изправени или приповдигащи се влакнести разклонения. Цъфти април – юли. Плодоноси май-септември. Размножава се със семена. Среща се в Румъния (Северна Добруджа) и в България – Североизточна България (Шуменско), Стара планина (Изт. – природен парк „Сините камъни“); от 500 до 1050 m н. в.
За парковата територия вида от Андреев (1981), във връзка с разработването на лесоустройствения план на Народен парк „Сините камъни“. Грозева и др. (2004) регистрират три популации на вида по скалистите местообитания между местността „Карандила“ и връх „Песченик“. Популациите са с численост от 35-70 индивида.
Обитава сухи скалисти места и пукнатини на варовити и кварцпорфирни скали. Участва в отворени ксерофилни тревни съобщества. Популациите са дифузни, с численост 35–70 индивида и ограничена площ (6–17 m2).
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са наблюдавани 7 популации на вида – на 350 m южно от ХК „Карандила“, 450 m югозападно от ХК „Карандила“, Калоянови кули, по Хайдушката пътека от ХК Карандила на юг, по Хайдушката пътека, източно от ХК Карандила към Сливен, скалите югоизточно от Карандилската поляна и скали край Хайдушката пътека. Популацията е посетена през фенофаза цъфтеж, оформяне на плодове. Общия брой на откритите растения е около 140 бр.
Заплахи и природни явления: Видът обитава скални пукнатини и най-вероятно основна причина за ниската численост на популацията е, че семената не попадат в подходящ локалитет и/или трудно покълват върху твърдия и сух терен. По-силни ветрове и/или обилни валежи през периода на разпространението на семената и плодовете на вида, могат да отвеят/отнесат част от семената в неподходящи за вида местообитания. Продължително засушаване също би могло да възпрепятства покълването на семената.
Отрицателно действащи фактори: Възможно антропогенно въздействие, тъй като популациите са в непосредствена близост до горски път и до едни от най-посещаваните места /Карандилска поляна/ и използвани пътеки от туристите – Хайдушката..
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за ендемичните и защитените видове растения. В информационните центрове на парка се предоставя информация за вида.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Видът обитава скални пукнатини и най-вероятно основна причина за ограничената площ и ниската численост на популациите е, че семената не попадат в подходящ локалитет и/или трудно покълват върху твърдия и сух терен. Подпомагане на естественото размножаване на вида не би било целесъобразно, поради малките размери на цветовете и плодовете и изключително крехките цветни дръжки. Поставянето на изолаторни торбички би могло да доведе до унищожаване на част от неузрелите плодове.
2. Да се работи повече за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
3. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода април-септември, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
9. Moehringia grisebachii Janka – гризебахова кутявка
Moehringia grisebachii е балкански ендемит, включен в Червена книга на България, т.1. Растения и гъби в категория „застрашен“. Многогодишно тревисто растение. Цъфти април – юни. Плодоноси юни-юли. Размножава се вегетативно и със семена. Разпространен е в Източната част на Балканския полуостров (Източна България, Румънска Добруджа и Европейска Турция). Унас се среща в Североизточна България (над с. Мадара, Шуменско), Стара планина (Изт. – Сините камъни над гр. Сливен), Средна гора (Изт. – между с. Розовец и вр. Братан), Тракийска низина (северно от с. Маточина, Свиленградско), Тунджанска хълмиста равнина (Сакар планина); 0–900 m н. в. В литературата видът се посочва за Черноморско крайбрежие (Сев.).
Видът е посочен за парковата територия от Андреев (1981), във връзка с разработването на лесоустройствения план на Народен парк „Сините камъни“. Грозева и др. (2004) регистрират две популации на вида по скалистите местообитания между местността „Карандила“ и връх „Песченик“. Популациите са с численост от 35-40 индивида. Расте по скалните пукнатини както на варовити, така и на силикатни терени. Образува фрагментирани малочислени популации.
По време на теренните проучвания през вегетационния период на 2013 г. на територията на ПП „Сините камъни“ са наблюдавани 11 популации на вида: местност източно от Хайдушката пътека, Каракютюк, източно от маркираната пътека кам Моллова кория, скали край отклонението за Калоянови кули над таблото, скални масиви преди разклона за Кафеджийския кайнак, скални масиви западно от маркираната пътека към Моллова кория, скални масиви на завоя на пътеката от Горнака за Моллова кория, Местност: Горнака, скални масиви югоизточно под микроязовира, Скални масиви югоизточно от Хайдушката пътека, Скални масиви край Хайдушката пътека, Скални масиви в местността „Керемидената къшла“. Популациите са посетени през фенофаза цъфтеж, оформяне на плодове. Основния тип растителност е лишеи и мъхове. Съпътстващи консервационнозначими видове няма. Инвазивни видове няма. Общия брой на откритите растения е 126 бр.
Заплахи и природни явления: Видът обитава скални пукнатини и най-вероятно основна причина за ниската численост на популациите му и за ограниченото му разпространение е, че семената не попадат в подходящ локалитет и/или трудно покълват върху твърдия и сух терен. По-силни ветрове и/или обилни валежи през периода на разпространението на семената и плодовете на вида могат да отвеят/отнесат част от семената в неподходящи местообитания. Засушаване по време на покълване на семената може да забави или да преустанови развитието им.
Отрицателно действащи фактори: възможен антропогенен натиск, тъй като скалите са в непосредствена близост до едни от най-използваните пътеки от туристите – Хайдушката и други често посещавани места в парка.
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за ендемичните и защитените видове растения. В информационните центрове на парка се предоставя информация за вида.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Подпомагане на естественото размножаване на вида не би било целесъобразно, поради малките размери на цветовете и плодовете и изключително крехките цветни дръжки. Поставянето на изолаторни торбички би могло да доведе до унищожаване на част от неузрелите плодове.
2. Да се работи повече за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
3. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода април-септември, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
10. Pedicularis moesiaca Stadlm. – Мизийско пропадниче
Pedicularis moesiaca е балкански ендемит. Многогодишно тревисто растение с тънко коренище и нишковидни до вретеновидно задебелени корени. Стъблата единични, изправени, слабо приповдигащи се, 40-65 сm високи, кухи. Листата перести, приосновните с дълги дръжки, стъбловите с по-къси или приседнали. Съцветията удължено-яйцевидни до почти цилиндрични, многоцветни, удължаващи се след прецъфтяване. Цветовете приседнали или на много къси дръжки. Долните прицветници листоподобни, горните дълбоко насечени. Чашката неподуваща се, яйцевидна. Венчето бледожълто, голо, тръбицата конична, дъговидно извита. Кутийката яйцевидна, заострена на върха. Семената кафяви с характерна скулптура. Цъфти юни-юли. Плодоноси юли-август.
Среща се в Западната част на Балканския полуостров. В България се посочва за Стара планина, Софийски район, Витошки район, Знеполски район, Рила, Пирин, Странджа и Тунджанската хълмиста равнина.
Видът се съобщава за парковата територия от Андреев (1981), във връзка с изготвянето на лесоустройствения план на парка. Грозева и др. (2004) регистрират една популация на вида в местността „Карандила“. Популацията е с численост от 30 индивида и по данни на авторите, съществува реална заплаха за съществуването й в парковата територия. Среща се из тревисти места и храсталаци в предпланините и планините.
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени.
Мерки и препоръки:
1.В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода юни-август, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
11. Trachystemon orientalis (L.) G. Don. f. – източен лопох
Trachystemon orientalis е включен в Червена книга на НРБ т.1. Растения в категория „рядък“. Понастоящем не е сред включените в Червена книга на Р България т.1. Растения и гъби видове. Асектаторен вид в тревния етаж на три от застрашените от изчезване местообитания в България, включени в Червена книга на Р България т.3. Местообитания – Гори от източен бук, Гори от източен горун, Неутрофилни букови гори.
Многогодишно тревисто растение. Цъфти април-юли. Плодоноси юни-август. Отличава се със спирално завити венчелистчета, отворът на венечната тръбица с два типа придатъци – пръстен от власинки и люспи, последните в две серии. Стълбчето стърчи от венечната тръбица.
Среща се в Югоизточна Европа (Европейска Турция), Западен Кавказ, Югозападна Азия (Северна Анатолия). В България по Черноморското крайбрежие, Източна Стара планина, Странджа.
Видът се съобщава за парковата територия от Грозева и др. (2004), във връзка с разработването на План за управление на ПП „Сините камъни“. Регистрирани са две популации на вида – по пътя от х-л „Слитекс“ за местността „Архангела“ в района на „Хайдушката чешма“ и в букова гора на югозапад от местността „Леската“. Популациите са с численост от 5-7 индивида и по данни на авторите, малката численост и липсата на ювенилни индивиди буди тревога за по-нататъшното съществуване на вида в парковата територия. Среща се из храсталачни и гористи места в равнините и планините.
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г. популации на вида в парковата територия не са установени.
Мерки и препоръки:
1. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през периода април-юли, 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
2. Да продължи да се работи за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
12.Quercus coccifera L. – пърнар
Quercus coccifera е включен в Червена книга на РБ т.1. Растения и гъби в категория „застрашен“. Защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Вечнозелен храст, по-рядко дърво. Цъфти май. Плодоноси август-октомври на втората година. Характерен морфологичен белег за вида е, че е вечнозелено растение.
Разпространен е в Средиземноморието, Португалия. В България се намира северната граница на разпространение на вида. Среща се из Струмска долина (южно от Кресненското дефиле), долината на Места (между селата Гърмен и Дебрен), Пирин (Ю. – с. Калиманци, с. Бельово, с. Пирин, с. Петрово), Родопи (Изт. – единични култивирани индивиди: селата Аврен и Каялоба), Източна Стара планина; 90–400 m н. в. Видът се съобщава за парковата територия от Ташев и др. (2010) при флористични проучвания в парка. Регистрирана е популация на вида в местността „Каракютюк“. Популацията е с численост от 11 индивида. По данни на авторите това е най-северната установена точка от ареала на вида.
Обитава силикатни и варовити терени с плитка почва в югозападната част на страната. Имал е по-широко разпространение у нас. Бил е обект на паша, добиване на дърва за огрев, изсичане за домакински нужди, разкриване на обработваеми площи. Сега формира съобщества главно при селата Каменица и Калиманци. В останалите находища в Струмската долина площите не надвишават няколко десетки km2. Популацията е фрагментирана, изградена от индивиди предимно с вегетативен произход.
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г. са установени 2 популации на вида в парковата територия: местност Овчарниците /до Каракютюк/ и местност Дългия рид. Популацията е посетена през фенофаза пълно развитие на листата. Основния тип растителност е храсталачно съобщество с участието на пърнар, мъждрян, летен дъб, шипки, дрян. В непосредствена близост до популацията е многочислена популация на орлова папрат. Съпътстващи консервационнозначими видове: няма. Общата численост и на двете популации е 13 бр. Инвазивни видове няма.
Заплахи и природни явления: популацията е разположена на силно ерозиран склон и най-вероятно основната причина за съхненето на растения е протичащите ерозионни процеси. Поради близостта на популацията до шосеен път не е изключено антропогенно влияние.
Отрицателно действащи фактори: ерозия, възможен антропогенен натиск - поради близостта до шосеен път.
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за ендемичните и защитените видове растения. В информационните центрове на парка се предоставя информация за вида.
Мерки и препоръки за опазване:
1. През 2014 г. местообитанието в местност Овчарниците да се укрепи с противоерозионна мрежа.
2. През вегетационните периоди на 2013 и 2014 г. периодично да се почиства орловата папрат по граничните територии на популацията. При почистването на орловата папрат да се следва маркировката – оцветени в бяло дървени колчета.
3. Да се проведе консултация за съхнещите храсти със специалисти по фитопатология и ентомология.
4. Периодично да се следи състоянието на трите съхнещи растения от популацията в местност Овчарниците.
5. Да се вземе почвена проба за определяне на почвената реакция.
6. Да се работи повече за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
7. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през вегетационния период на 2014 г. В теренните проучвания по Дейност 8 през 2014 г. да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
12. Cyclamen coum Mill. – пролетно ботурче
Cyclamen coum е включен в Приложение 2 на Конвенцията по международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Защитен вид от Приложение №3 на Закона за биологичното разнообразие в България. Многогодишно тревисто растение. Цъфти февруари – април. Плодоноси април – май.
Видът е разпространен в Югоизточна Европа, Крим и Югозападна Азия. В България се среща по Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Средна Стара планина, Тунджанска хълмиста равнина, Странджа. Посочва се за Източна Стара планина и Предбалкана.
В ПП „Сините камъни“ видът се съобщава за местността „Чуката“ – край сенчести гористи места от Urumov (1906). В българските научни хербариуми липсват хербарни материали от Източна Стара планина. Грозева и др. (2004) не установяват популации на вида в парковата територия. През 2010 г. при флористично проучване с участието на преподаватели и студенти от Тракийския университет и експерти от ПП „Сините камъни“ е регистрирана популация на вида в местността „Абланово“. Популацията е с численост от 21 индивида. Среща се из храсталаците и дъбовите гори в равнините и ниските части на планините, от морското равнище докъм 500 m н.в.
По време на теренните изследвания през вегетативния период на 2013 г. са установени 3 популации на вида в парковата територия: местност Абланово, Чуката – срещу чешмата край горската пътека и след местността Еньова булка, вляво от първата отбивка на пътя. Популацията е посетена през фенофаза цъфтеж, начало на плододаване и след окапване на листата. Съпътстващ консервационнозначим вид до първата популация е Ruscus aculeatus, а до третата в съседство е популация на Astracantha thracica. Общия брой на откритите видове е 81 броя. Инвазивни видове няма.
Заплахи и природни явления: наблюдавани са следи от присъствие на хора и животни (коне). Популацията е в непосредстевна близост до шосейния път за Карандила и до горска пътека. Възможна заплаха за семенното размножаване на вида е обилната мъртва тревна покривка, която не позволява семената да достигнат почвата.
Отрицателно действащи фактори: антропогенен натиск – утъпкване, късане, изкореняване и пренасяне в частни градини.
Взети мерки: провеждат се беседи в училищата за ендемичните и защитените видове растения. В информационните центрове на парка се предоставя информация за вида.
Мерки и препоръки за опазване:
1. Да се подпомогне естественото разпространение на вида през 2014 г. В края на фенофаза цъфтеж и в началото на фенофаза плодоносене на растенията да бъдат поставени изолаторни торбички за събиране на зрели семена.
2. Събраните семена да бъдат подсяти в предварително избрани от експертите по дейност 5 и дейност 8 участъци.
3. Да се подаде заявление от ДПП „Сините камъни“ до Министерството на околната среда и водите за ползване на изключение от забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно събиране на материал от защитения растителен вид пролетно ботурче (Cyclamen coum).
4. След получаване на разрешението от МОСВ да се съберат зрели семена от популацията, които да се предадат на експертите от дейност 9 за размножаването на вида.
5. Да се разработи технология за отглеждането на пролетното ботурче.
6. Да се вземат почвени проби за определяне на почвената реакция и за химичен анализ.
7. Част от отгледаните по дейност 9 растения да бъдат върнати в тази популация на вида.
8. Да се работи повече за повишаване природозащитната култура на жителите на гр. Сливен и на туристите, посещаващи ПП „Сините камъни“.
9. В техническата спецификация на договора е предвидено теренните проучвания за намиране популации на целевите видове от дейност 5 да продължат и през периода февруари-април, 2014 г. в теренните проучвания по Дейност 8 да бъдат включени подходящи за вида местообитания.
