Първа регистрация на целеви вид по мярка 70 от НРПД за НАТУРА 2000 на площадката за подхранване в м. „Калешница“ (Чуката) – млад царски орел (Aquila heliaca).

Фотокапанът на площадката за подхранване в м. „Калешница“ (Чуката) регистрира за първи път млад царски орел (Aquila heliaca) – рядко и показателно събитие, което ясно демонстрира, че поддържането на сигурен и безопасен хранителен ресурс работи. Посещението е отчетено в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици“ на територията на Защитена зона BG0002058 „Сините камъни – Гребенец“ (землище на с. Ичера, община Сливен). Проектът се изпълнява по Програма „Околна среда“ 2021–2027, приоритет 3 „Биологично разнообразие“ (мярка 70 от НРПД за НАТУРА 2000).

Защо присъствието на младия царски орел на площадка за подхранване е важно?

Царският орел е върхов хищник, но е и опортюнист – особено в млада възраст и през периоди с по-трудна наличност на обичайна плячка. Появата му на площадка за подхранване означава няколко неща:

Функционираща хранителна мрежа: ресурсът се „вгражда“ в екосистемата и се използва от различни трофични нива, което е индикатор за реална екологична ефективност на управлението на площадката.
Безопасна алтернатива: контролираният източник на храна намалява вероятността птиците да търсят рисковани източници (напр. отровени примамки/замърсени отпадъци).
Екологичен „маркер“: младите орли са в дисперсия и „сканират“ ландшафта. Регистрацията им добавя ценна информация за използването на територията и за потенциални ключови места за опазване.

Царският орел (Aquila heliaca) (известен и като „кръстат орел“) е вид с висока консервационна значимост. В България менюто му включва широк спектър – дребни и средни бозайници и птици; често се посочват лалугери, зайци, както и различни птици, а през зимата дялът на мършата/трупните ресурси може да нараства. Предпочита открити и полуоткрити ландшафти – пасища, степни тревни площи, обработваеми земи и нископланински райони с подходящи места за гнездене (обикновено единични високи дървета и горски пояси). На глобално ниво видът е оценяван като „Уязвим“ (Vulnerable). В България е критично застрашен и е обект на целенасочени мерки за опазване. Типичните рискове за вида в региона включват загуба или фрагментация на местообитанията, намаляване на ключова плячка при промени в земеползването, отравяния и риск от инфраструктура (напр. опасни електропроводи).

ДПП “Сините камъни” ще продължи регулярния мониторинг с фотокапани и поддържането на площадката в съответствие с приложимите изисквания. Подобни регистрации са ценни, защото показват взаимодействие между управленска мярка и реална екосистемна функция.