Белоопашат мишелов в обектива на площадката за подхранване в м. „Калешница“ (Чуката)

Фотокапанът, разположен на площадката за подхранване в м. „Калешница“ (Чуката), регистрира поредно посещение на белоопашати мишелови (Buteo rufinus). Птицата е застанала непосредствено пред камерата, а на заден план се наблюдават гарвани (Corvus corax), които също се хранят от оставената при последното подхранване храна.

Кадърът ясно илюстрира реалната екологична функция на площадката – осигуреният хранителен ресурс се използва не само от целевите видове по проекта, а се включва в по-широката хранителна мрежа на района. Присъствието на други мършоядни и опортюнистични видове е ключов положителен индикатор за функционалност, тъй като показва, че ресурсът се открива, използва и интегрира ефективно в трофичната система. Това означава, че площадката изпълнява ролята си като стабилен източник на храна в периоди на ограничена естествена наличност, подпомага енергийната обезпеченост на различни видове и допринася за намаляване на риска от разпространение на органични отпадъци в околната среда. По този начин мястото за подхранване функционира като активен елемент от екосистемата.

Дейностите по подхранване се изпълняват на площадката в област Сливен, община Сливен, с. Ичера, м. „Калешница“ (Чуката) в рамките на проект „Подобряване на природозащитното състояние на лешоядни видове птици чрез изпълнение на мярка 70 от Националната рамка за приоритетни действия за НАТУРА 2000“, финансиран по Програма „Околна среда“ 2021–2027 г., с бенефициент Дирекция на Природен парк „Сините камъни“, със срок на изпълнение 26.09.2025 г. – 26.09.2029 г.

Белоопашатият мишелов не е целеви вид по мярка 70. Неговото присъствие обаче е показател за функционалността на подхранването. Осигурената храна подпомага различни грабливи птици и други видове, които изпълняват важна роля в поддържането на екологичното равновесие, особено в периоди с намалена естествена хранова база.

Белоопашатият мишелов (Buteo rufinus) – природозащитен статус и биологична характеристика

Природозащитен статус

На европейско ниво видът е оценен като „Незастрашен“ (Least Concern) съгласно Международния съюз за защита на природата (IUCN). В същото време Buteo rufinus е включен в Приложение I на Директива 2009/147/EC относно опазването на дивите птици, което изисква определяне на специални защитени зони и прилагане на целенасочени мерки за съхраняване на местообитанията му.

В България белоопашатият мишелов е включен в Червената книга на Република България със статус „Уязвим“ (VU) и е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие (Приложение № 3).

Морфология и разпознаване

Белоопашатият мишелов е сравнително едър представител на род Buteo, с дължина на тялото 50–61 cm и размах на крилете 130–150 cm. Оперението е силно вариабилно – от светли до по-тъмни форми, често с ръждив оттенък. Отличителни белези са светлата опашка и по-тъмните участъци в областта на бедрата. В полет крилете изглеждат дълги и сравнително тесни, с отчетлив контраст между различните групи пера.

Екология и хранене

Видът обитава открити пространства – пасища, степни и полустепни местообитания, обработваеми земи – в близост до скални комплекси или единични дървета, които използва за гнездене. Храни се основно с дребни бозайници (предимно гризачи), както и с птици и влечуги. При недостиг на жива плячка може да се възползва и от мърша, което обяснява регистрираните посещения на площадката за подхранване в м. „Калешница“ (Чуката).

Основни заплахи

В национален контекст основните заплахи за вида са свързани с използването на отрови и препарати срещу гризачи, които могат да доведат до вторично отравяне, разрушаване и фрагментиране на подходящи местообитания, безпокойство в близост до гнездата по време на размножителния период, както и риск от загиване при контакт с електропроводи. Тези фактори ограничават стабилността на популацията и изискват последователни мерки за управление и превенция.

#ПОС2021-2027 #ОколнаСреда2027 #Мярка70_от_НРПД #Натура2000