Архитектурата й е съвършено различна от характерната за Възраждането трикорабна псевдобазилика. Частично поправена и цялостно дооформена, съществуваща до 1830 година средновековна църква. За съществуването й се споменава още в средата на VІІ век.
За ранното й строителство говори и факта, че в началото на ХІХ век върху кубето й имало израснало вишнево дърво. След реставрирането й през по-миналия век западната част е била удължена. Сега представлява еднокорабна едноабсидна засводена църква с масивен градеж. Най-оригиналната част е куполът – представлява съчетание от две блюда с различни кривини, разграничени от профилиран корниз (рядко срещана конструкция през Възраждането).
Основният обем е увенчан със слабо профилиран измазан холкелен корниз. А фасадното решение на църквата, както й обемното й изграждане се характеризират с простота, която засилва монументалното й въздействие. Обявена е за културен паметник.
Към църквата е имало килийно училище, което сега не съществува.
Строена през 1831 година вероятно от майстори на Брациговската строителна школа. Представлява трикорабна псевдобазилика, характерна за Възраждането. Отражение от ранната дата на строежа е закопаването с около 0,80 – 1,00 м в земята, с което превес получава хоризонталната компонента. В западната част е развита емпоария (парапетът е съчетание от две прави и едно полукръгло средно поле и плътно измазана). Броят на колоните е по седем в ред. Височината на кораба не е голяма, което придава чувство на потиснатост. За обогатяване на интериора допринасят художествено изработените тавани, различно разчленените и декорирани капители на колоните с растителни и геометрични мотиви.
Най-силно художествено въздействие оказва иконостасът, изработен изцяло в резби с висок релеф, с издълбани с едро длето предимно растителни мотиви, от типа на Дебърската резбарска школа.
Към църквата има църковен хор. Сградата е културен паметник.
Съградена 1834 година върху основите на стара църква. Представлява трикорабна псевдобазилика, но за разлика от храм “Св.Димитър” е с по-високо двуетажно предверие (строено от майстор Тодор Карахристов от Сливен). Градежът е изцяло масивен, а броят на колоните е по шест в ред. Дървеният парапет е вълнообразен. Освен богатата дърворезба в средата на свода на централния кораб има запазена част от първоначалния стенопис, представляваща “Вседържателя” в медальон от други религиозни сцени. Амвонът, владишкият трон, една резбарска олтарна врата и една рамка на икона с художествена изработка също допълват богатството на интериора. Особен интерес представлява външното оформление на преддверието. С удачните си пропорции и фасадното си членение излъчва ренесансово спокойствие и монументалност. Живописта на храма е от началото на ХVІІІ век, но днес голяма част от иконите са подновени.
Към църквата е имало взаимно училище, което сега не съществува. Църковните служби се придружават с църковен хор. Сградата е културен паметник.
Храмът е в непосредствена близост до Къщата–музей “Хаджи Димитър”.
Посторена през 1894 година по италиански проект. Намира се в една от шестте махали в миналото, намиращи се в централната част на Сливен, известна като “Делибалта”. Била е ядро на махалата.
През двора й са протичали две вади, едната идваща от Селишка река през водохранилището на Добри Желязков Фабрикаджията. Характерен за храма е градежът от бигор и айтоски камък. Изключително интересен е иконостасът – вероятно правен от Папавитанови Йоаникий, следовник на Тревненската школа. Днес горният иконостас е изработка на сливенския художник Атанас Кавръков.
Църквата е обявена за културен паметник.