Профил на купувача Интерактивна карта ОПОС 3
Follow us

Събитие: Резултати от извършената работа за 2014 г. по Дейност 9„Размножаване в разсадника на парка на уязвими и застрашени видове растения, включени в дейности 2, 5 и 6 “ на Договор № ОПОС 2-36 / 24. 07. 2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”

Резултати от извършената работа за 2014 г. по Дейност 9„Размножаване в разсадника на парка на уязвими и застрашени видове растения, включени в дейности 2, 5 и 6 “ на Договор № ОПОС 2-36 / 24. 07. 2013 г. с предмет “Дейности по издирване, възстановяване, поддържане на местни  растителни видове на територията на ПП “Сините камъни” гр. Сливен”
Дек
23

Publication2-620x113

Всички ex-situ дейности по опазване на включените в Дейност 2, Дейност 5 и Дейност 6 на договора целеви видове растения са извършени в научно-изследователските лаборатории на Аграрен факултет при Тракийски университет, поради настъпилите промени в сроковете за строеж на разсадника на територията на Природен парк „Сините камъни“. Отглеждането на целевите видове е съгласно разработените от експертите Технологии за отглеждане на урумово лале, български ранилист, пролетно ботурче и горска съсънка.

Всички действия по изпълнението на тази дейност са съобразени със Закона за защитените територии, Закона за биологичното разнообразие и Наредба № 8.

 

1. Подготовка и анализиране на почвени проби за морфологичен и агрохимичен анализ

Взетите почвени проби от популациите на целевите видове от дейност 2, 5 и 6 са  изсушени до въздушно сухо състояние, почистени от едри примеси и пресяти първоначално през сито с диаметър 2 mm за определяне на морфологични качества. След пресяване със сито с диаметър 0,5 mm подготвените проби са анализирани в Научно-изследователската лаборатория на Аграрен факултет под ръководството на специалиста по почвознание гл.ас. д-р Мима Тодорова.

 

  1. 2.    Дейности по отглеждане на Tulipa urumoffii Hayek (Урумово лале).

 

2.1.        Отглеждане на Tulipa urumoffii Hayek (Урумово лале) от луковици при лабораторни условия

При теренните проучвания от популациите на целевия вид Tulipa urumoffii, обект на Дейност 2, са събрани дъщерни луковички от популацията в местността „Еньова булка“ за отглеждането на вида при лабораторни условия.

До момента на засяването им луковиците се съхраняваха в надписани хартиени пликове в проветриви, сухи, хладни помещения, осигуряващи пълноценно развитие след засяването им.

Според изискванията към факторите на средата, посочени в разработената технология за отглеждане на урумовото лале в отчета от 2013 г., за нормално развитие и цъфтеж събраните луковици от урумово лале трябва да преминат период на ниски температури и тогава да се засадят в подходяща почва. За да се съкрати яровизационния период поради ограничените срокове на изпълнение луковиците бяха подложени на форсаж чрез едноседмичен престой в хладилник при температура 4-5°С.

През м. юли в изследователската лаборатория на АФ на ТрУ, гр. Ст. Загора от взетите от ПП „Сините камъни“ 100 бр. дъщерни луковички бяха засадени 100 броя луковички поединично в саксии с диаметър 12 cm в рохкава глинесто-песъчлива почва, взета от естествените местообитания в местността „Еньова булка“. Почвата предварително е почистена от едри примеси и камъни и пресята през сито с големина на отворите 2 mm. Почвата е с добра водопропускливост, благоприятен въздушен режим и ниска влагоемност, със слабо алкална реакция и с ниско хумусно съдържание. Съдържанието на минерален азот и на усвоими форми на фосфор е ниско, а запасеността с усвоими форми на калий е сравнително добра.

За период от 15 дни саксиите престояха на тъмно при температура около 9-10°С, с цел луковиците добре да се вкоренят. Следва просветляване и повишаване на температурата до 20-25°С. През вегетацията са положени всички необходими грижи за благоприятно развитие на растенията. Поддържана е умерена влажност чрез периодично поливане. Появилите се плевели са отстранявани чрез ръчно плевене. Не е извеждана борба с болести и неприятели.

Лалето не е взискателно към плодородието на почвата, но за да се формират по-едри и по-жизнени растения е извършено двукратно подхранване на съдовете с комбиниран течен тор, съдържащ N, P, K. Независимо, че почвата е с добра калиева запасеност приложихме тор с участие и на калий, защото този хранителен елемент благоприятства оформянето на здрави, плътни луковички и растения.

2.2. Семенно размножаване на Tulipa urumoffii

Подпомогнато е естественото семенно възобновяване на вида. През м. юни 2014 г. след фенофаза прецъфтяване на урумовото лале са поставени изолаторни торбички за събиране на зрели семена от растенията. По преценка на експертите са поставени торбички само на растения от популацията в местността „Еньова булка“. В края на юли зрелите семена са събрани и подсяти на подходящи участъци в популацията, предварително избрани от експертите по дейност 2. За целта почвата е почистена от мъртва горска постелка и едри камъни, разрохкана, навлажнена и поставените семена са покрити с около 0,5 cm слой почва. Разстоянието между семената е 3-5 cm, за да се осигури нормално развитие на формиращите се луковички. След поливане с вода почвата е мулчирана със суха нарязана растителна маса. Мулчът предпазва от измръзване, намалява изпаряването на влагата, пречи на развитието на плевели и образуването на почвена кора.

2.3. Връщане на отгледаните растения от Tulipa urumoffii в естествените им местообитания.

От естествените местообитания са взети 100 бр. дъщерни луковички. След доттглеждане 95 бр. луковички са върнати (5 бр. не се развиха) в четири популации на вида – местност: Куру дере – скалисти места вдясно и вляво от реката, Бъчвата и Карандилска поляна. На места площта е разрохквана, почистена от камъни и около засадените растения укрепена допълнително с камъни и едри скални късове. След приключване на засаждането, площите са поляти и мулчирани с нарязана на 2-2.5 сm суха тревна маса.

3.     Дейности по отглеждане на Anemone silvestrys L. (Горска съсънка)

В резултат от извършените проучвания е установено, че запазването и стабилизиране на числеността и площта на популациите на горската съсънка в Природен парк „Сините камъни“ е невъзможно без включването на еx-situ мерки – семенно и вегетативно размножаване на вида в лабораторни условия. В най-добро състояние от регистрираните популации на горската съсънка са индивидите от местността Гаговец. Прецени се, че вземането на вегетативни части и семенен материал от тази популация няма да се отрази негативно на общото състояние на популацията.

3.1.  Отглеждане на Anemone silvestrys L. (Горска съсънка) от семена

През 2014 г. в съответствие с препоръките на експертите от Дейност 5, е подпомогнато естественото размножаване на вида като са почистени участъците около формиралите завръзи растения, за да може зрелите семена да попаднат в почвата. На част от плодоносещите растения от Anemone silvestrys след прецъфтяване са поставени изолаторни торбички за събиране на зрели семена. Събраните семена са подсяти на подходящи участъци от популацията.

При лабораторни условия в началото на м. август са засяти поетапно 78 съда с по 5 семена от съсънка. При ускореното размножаване на Горска съсънка със семена в лабораторни условия, за да преминат период на покой и яровизация, събраните през м. май-юни семена от естествените местообитания престояха 1 седмица в хладилник при температура около 5оС. Събирани бяха семена и от отглежданите чрез вегетативно размножаване растения в лабораторията. Семената бяха засяти в лека песъчливо-глинеста Канелена горска почва с добра троховидно-зърнеста структура от местността Гаговец. Това бързо растящо тревисто растение се среща на почви с неутрална до алкална или слабо кисела реакция.

Грижите през вегетацията бяха насочени към осигуряване на благоприятни условия за развитие на растенията. След сеитба и редовно през вегетацията, особено при по-високите летни температури, растенията са поливани. Стремили сме се оросяването да е в ранните сутрешни часове, за да се избегне задържане на вода по надземните части и предразполагане към развитие на гъбни болести. Честото поливане и преовлажняване на почвата ограничава достъпа на кислород и води до загниване на кореновата система. Двукратно поливане през няколко минути спомага водата да проникне в дълбочина. С това се гарантира формирането на добра надземна маса и особено на добре разклонена коренова система. Растежът на растенията беше стимулиран чрез двукратно подхранване с комбиниран тор под формата на воден разтвор, съдържащ азот, фосфор и калий. Мулчирана беше почвената повърхност, за да се намалява изпаряването на водата при горещо време, да се ограничи развитието на плевели и образуването на почвена кора. Изсъхнали, пожълтели или болни листа и цветове своевременно се отстраняваха. Поникналите плевели се отстраняваха чрез ръчно плевене.

3.2.       Отглеждане на Anemone silvestrys L. (Горска съсънка) от коренища

Подпомогнато беше и вегетативното размножаване на индивидите като след експертна оценка избрани растения след прецъфтяване са взети от естествените местообитания за размножаване при лабораторни условия. Извършени са манипулации по разделяне на коренищата като се внимаваше всяка част от коренището да е добре развита, след което растенията се засаждаха в подходящи саксии.

Anemone sylvestris е лесна за отглеждане цветна култура, не изискваща големи грижи през вегетацията. Растенията бяха периодично поливани и двукратно подхранени с разтвор на комбиниран NPK тор, при което бе наблюдаван бърз темп на растеж. Съдовете се отглеждаха на място c частично засенчване на светлината. Не се установи нападение от насекоми и болести.

3.3. Връщане на отгледаните растения от Anemone silvestrys в естествените им местообитания

Връщането на постоянно място на размножените млади растения в естествените им местообитания в парковата територия се извърши в местностите Каракютюк Овчарника. При засаждането растенията внимателно се изваждаха от саксийките, без да се разкъсват формираните млади коренчета като непосредствено преди засаждането се отстрани малка част от надземната вегетативна маса, за да се ограничи изпаряването и намаляване на стреса до вкореняване на растенията. При засаждане на растенията се стремихме горната част на коренището да е на нивото на почвената повърхност. Растенията бяха поливани обилно, покрити със суха почва и мулчирани с тънък слой листа, сухи треви или други органични остатъци за защита на корените от екстремни метеорологични явления (ниски или високи температури, обилни валежи), за запазване на почвената влага, за намаляване конкуренцията на плевелите.       

          В двете местности Каракютюк и Овчарника са засадени общо над 170 растения, вегетативно размножени и отгледани от семена в лабораторни условия, за да се попълни нейната численост и да се стабилизира състоянието й.

В другите две популации на вида в м. Гаговец и м. Селището растения не са внесени, тъй като тяхната численост е висока и състоянието им на този етап е стабилно. Първата популация – от м. Гаговец е с численост над 840 индивида. Втората популация – от м. Селището е с численост от 316 индивида.

При проведените теренни наблюдения за проследяване състоянието на всяка една популация на територията на ПП „Сините камъни“ беше установено много добро развитие на растенията.

4.    Дейности по отглеждане на Betonica bulgarica (Български ранилист)

4.1.       Отглеждане на Betonica bulgarica от семена       

Постъпилите семена от Betonica bulgarica (български ранилист), събрани през 2013 г., са от две популации на вида – от местността „Слънчева поляна“ и местността „Абланово“. Събирането им е извършено след получаване на разрешение от Министерството на околната среда и водите за ползване на изключение от забраните по чл. 40 на Закона за биологичното разнообразие, а именно събиране на материал от защитения растителен вид български ранилист (Betonica bulgarica).

Разрешеното количество семена, с помощта на хартиени изолатори от естествените местообитания на вида, са пренесени в научната лаборатория на катедра „Растениевъдство“ на Аграрния факултет при Тракийския университет. Под ръководството на експертите агрономи плодните части са извадени от изолаторите, семената са почистени от примеси и проверени с микроскопска техника за физиологичното им състояние. Не бяха установени покълнали семена и нападение от болести и неприятели. Ръчно почистените семена се съхраниха в затворени хартиени пликове с посочено находището, дата на събиране, латинско и българско наименование на вида. Хартиените пликове със семената бяха съхранени в плътно затворена картонена кутия при ниска атмосферна влажност и въздушна температура 5-6оС. При тази температура, без да бъдат поставени в хладилник, семената преминават успешно яровизационния си стадий. Състоянието на семената беше периодично проверявано. След преминаване на 3-месечен период на покой съхранените семена бяха засявани в лабораторни условия за отглеждане.

4.1.1.      Дейности по отглеждане на Betonica bulgarica от семена

Покълналите семена от Betonica bulgarica се засяваха в съдове с почистена от едри примеси почва от естествената им популации в местността Абланово.

Взети бяха проби и са извършени агрохимически анализи на почвите. Почвата е излужена канелена горска почва с троховидно-праховидна структура; с лек песъчливо-глинест механичен състав в повърхностния хоризонт, определящ благоприятен въздушен режим, добра водопропускливост и ниска влагоемност; със средно съдържание на хумус. Реакцията на почвата е силно кисел. Всички почвени проби са слабо запасени с минерален азот като сума от амониев и нитратен азот – от 8.2 до 17.9 mg/kg. Химичните анализи показват слаба до средна степен на запасеност с усвоими форми на фосфор (6.9715.63 mg P2O5/100 g почва) и средна до добра запасеност с усвоими форми на калий – 14.3-17.6 mg/100 g почва. От данните за химичния състав и реакция на изследваните почви се установи, че Betonica bulgarica не е взискателна към реакцията на почвата и запасеността с хранителни елементи. Благоприятна среда за развитието й са леките по механичен състав почви с добра водопропускливост.

Растенията бяха отглеждани в лаборатория № 471 на катедра „Растениевъдство“ при Аграрния факултет на Тракийския университет съгласно разработената от експертите агрономи технология за отглеждане на Betonica bulgarica. Засаждането на покълнали семена в съдове с почва се извърши поетапно като във всеки съд се поставяха по три семена. Поникването бе продължително – до 50-60 дни след сеитба. Съдовете със засятите семена периодично се оросяваха с дестилирана вода, разрохкваха и почистваха от плевели с цел създаване на оптимални условия за поникване, растеж и развитие на растенията. Не е извеждана борба с болести и неприятели. Лабораторията ежедневно беше проветрявана за поддържане на въздушната температура в оптимални стойности

Растения, достигнали фаза 4-ти същински лист, бяха разсаждани поединично в нови съдове за осигуряване на благоприятни условия за развитие на растенията.

4.1.2.      Отглеждане на Betonica bulgarica (Български ранилист) от коренища

Добре развити подбрани растения от ранилист са размножени и вегетативно при лабораторни условия чрез разделяне на коренището. Извършени са манипулации по разделяне на коренищата като се внимаваше всяка част от коренището да е добре развита, след което растенията се засаждаха в подходящи саксии.

През вегетацията растенията бяха периодично поливани и двукратно подхранени с разтвор на комбиниран NPK тор, при което бе наблюдаван бърз темп на растеж. Съдовете се отглеждаха на място c частично засенчване на светлината. Не се установи нападение от насекоми и болести.

4.1.3.      Връщане на отгледаните растения от Betonica bulgarica в естествените им местообитания

Размножените растения след фаза 4-5 същински лист бяха засаждани в естествените им местообитания в ПП “Сините камъни”. Почвата беше добре обработена, подравнена, отстранени бяха едри камъни и коренища. След засаждане растенията обилно бяха поливани и мулчирани с нарязана суха растителна маса. Връщането на отгледаните растения в естествените им местообитания се извърши поетапно и беше съпроводено със системни наблюдения за проследяване процеса на адаптация и развитие на внесените в популацията растения, за да може при затруднения своевременно да бъдат предприемани действия за подпомагане на този процес.

 В местност: Слънчева поляна вкл. Равна река – Божурите са засадени общо 98 растения. Развиват се много добре. Регистрирани са 3 загинали растения.

В местност: Карандила – открити площи в близост до скалите източно от Микроязовира в границите на популацията са внесени общо 168 растения. Развиват се много добре, загинали растения не са установени.

В местност: Карандила – открити площи в източния край на Горна лифтена станция  популацията е попълнена с общо 111 растения, отгледани от семена и вегетативно размножени в лабораторни условия. Растенията се развиват много добре, загинали няма.

         5. Дейности по отглеждане на clamen coum (пролетно ботурче)

         5.1. Отглеждане на clamen coum Mill. от семена

В края на фенофаза цъфтеж и в начало на фенофаза плодоносене на добре развити, здрави и с обилен цъфтеж растения в естествените местообитания бяха поставени изолаторни торбички за събиране на зрели семена в количество, което не води до намаляване на възпроизводството им в естествените местобитания.

Плодовете, предназначени за получаване на семена, както и самите оронени семена, се съхраняваха в надписани хартиени пликове при ниска въздушна влажност. Семената преминаха период на покой при температура 3-5 оС в хладилник за около 30 дни, поради кратките срокове за изпълнение на дейността през 2014 г.

Взети са почвени проби от трите местобитания. В изследваните райони се установяват две почвени различия: Канелена горска почва в местността Чуката и в близост до местността Еньова булка и Излужена канелена горска почва в местността Абланово.

От данните за химичния състав и реакция на изследваните почви се заключава, че цикламата не е взискателна по отношение реакцията на почвата. Цикламата се развива в почва с реакция на почвения разтвор от кисела към неутрална, с ниско до средно съдържание на хумус, слабо запасена с усвоими форми на азот и добре запасена с усвоими фосфорни и калиеви съединения. Благоприятна среда за развитието са леките по механичен състав почви с добра водопропускливост, а наличието на праховидна структура или наличие на скелетни елементи не оказват съществено влияние.

Сеитбата със събраните и преминали период на покой семена се извърши в определената за целта лаборатория на Тракийски университет. Растенията се отглеждаха съгласно разработената технология за вида. Семената се засяваха поединично, за да не се налага пикиране, и се посипваха с около 2-3 mm от същата почва. Посевът се по­лива, съдовете се покриваха с фолио и се поставиха на тъмно място при температура 15-20°С. Когато семената покълнаха, след около 30 дни след засяването, съдовете се поставиха на светло място. Внимаваше се в начало на развитие образувалите се малки грудки да бъдат изцяло в почвата. С цел получаване на здрави и жизнени растения беше поддържана оптимална температура и влажност на въздуха като разликата между дневната и нощната температура не трябваше да е над 6-8°С. Грижите за разсада се състояха в редовно поливане за осигуряване на умерена влажност, плевене, проветряване през деня с цел закаляване на растенията, преглед за нападение от болести и неприятели. За да се обезпечат потребностите на растенията от достатъчно хранителни вещества се извърши двукратно листно подхранване с комбиниран NPK тор.

Най-благоприятният момент за засаждане на разсада от Cyclamen coum в естествените местообитания е след вкореняване на младите луковички.

         5.2. Връщане на отгледаните растения от clamen coum в естествените им местообитания

Развитите растения бяха засадени в предварително избрани подходящи участъци, като почвата бе много добре обработена и почистена. След засаждане растенията се поливаха и покриваха с мулч.

Отгледаните от семена в лабораторни условия растения пролетно ботурче са върнати в следните популации на вида в парковата територия: местност: Каракютюк, Чуката – срещу чешмата край горската пътека и след местността Еньова булка, вляво от първата отбивка на пътя. В границите на популациите са внесени общо 60 индивида, отгледани от семена в лабораторни условия.

P1210172

P1210176

P1210387

P1210518

P1240544

P1290340

отглеждане на съсънка