Подхранване на грабливи птици
На 27.09.2023 г. беше извършено подхранване на площадката в местност “Каракютюк”. Макар и с лек полъх на развалено месо, горските инспектори от ДПП „ Синте камъни” продължават да изпълняват задълженията си с ентусиазъм.
Доброто поддържане на ресторантите за лешояди, чрез снабдяване с достатъчно количество допълнителна храна за лешоядите, дава резултати. Първи на поканата за безплатно похапване (като часовник) се появи скалният орел (Aquila chrysaetos). На площадката се появиха и младите белоглави лешояди (Gyps fulvus), които се излюпиха в ПП “Сините камъни” и Котленска планина. Но атрактивността на нашият ресторант бе оценен и от черните лешояди (Aegypius monachus).
Белоглавият лешояд (Gyps fulvus) е една от най-едрите хищни птици в Европа, с размах на крилете от 2,7 м и тегло около 7,5 кг. Разпространен е в Южна Европа, Северна Африка, Предна, Средна и Централна Азия и Индия. Възрастните птици не мигрират, докато младите от 0 до 3-годишна възраст от Европа и Средна и Централна Азия са прелетни и зимуват в Южна Европа, Мала Азия, Арабския полуостров, Северна до Централна Африка, Индия, Пакистан, Иран. При възрастните птици главата е покрита с четинести жълто-белезникави перца, а шията с къс бял пух. В основата на шията бели пуховидни пера, образуват „якичка”, прекъсната отпред. Гърбът и крилата са пясъчно-сиви. Маховите и опашните пера са черни. Гушата и предната част на гърдите са тъмножълто-кафяви, а коремът е по-светъл. Клюнът е сив до светложълт, восковицата е тъмносива. Краката са сиви. Ирисът е тъмнокафяв (полувъзрастни) до жълт (при възрастните). При младите главата е покрита с гъст, груб пух. Якичката от тъмноръждиви копиевидни пера. Тялото и отгоре и отдолу едноцветно ръждивокафяво със заострени пера. Маховите пера и опашката черни, като при възрастните. Ирисът е от черен до ореховокафяв с напредване на възрастта. Храни се главно с труповете на различни видове едри и средно едри животни. Гнезди на скали, отглежда 1 малко (Симеонов и кол. 1990).
Черния лешояд (Aegypius monachus) Най-големият лешояд в Западна Палеарктика, женската често по-тежка и едра от мъжкия, но в много случаи размерите се припокриват (Cramp, Simmons, 1980). Размахът на крилете е 250-295 см (Cramp, Simmons, 1980), индивидите, измерени в Софийския зоопарк са с размери размах на крилете 710-754-794 см (3 мъжки индивида) (Симеонов и др. 1990)
Скалният орел (Aquila chrysaetos) е една от най-едрите грабливи птици, срещащи в България. Скалният орел е един от най-едрите български орли. Дължината на тялото му е 80-93 см, а размахът на крилете – 190-225 см, като женските са по-едри от мъжките. Поради внушителните си размери и уменията си на ловец, скалният орел е един от най-почитаните орли в много култури.
Силно привързан към гнездовата си територия вид и формира постоянни двойки. Характерни са брачните му „игри”: вълнообразен полет, в който и двамата партньори пускат даден обект (камък, буца пръст, пръчка), след което я улавят във въздуха.
Свързани статии
0 Коментара